Нека си спомним какво се случи миналата година. На президентските избори в САЩ се сблъскаха окопалия се “естаблишмънт” и вълната от народно недоволство срещу него. Естаблишмънтът разполагаше с цялата държавна машина и почти всички медии. Насреща му бяха някакви ентусиасти, изглеждащи като аутсайдери. Нека припомним и, че бунт срещу системата имаше и в средите на демократите, и при тях съвсем малко не достигна на Бърни Сандърс да спечели номинацията. Впоследствие се оказа, че за Хилари са направени фалшификации, и цялата държавна машина е работела срещу него. Стигна се дори до там Доналд Тръмп да призове Сандърс да го подкрепи, в знак на протест срещу нечестната предизборна борба сред демократите.
Така на предварителните избори системата се справи с един от рисковите играчи, и изстреля Хилари напред. На самите основни избори обаче, това не се случи. Макар и трудно, и буквално “на косъм”, и макар и саботиран от собствената си Републиканска партия, Тръмп спечели. Това бе победа на народа над системата. Абсолютно същото би било ако би спечелил Бърни Сандърс, просто защото по отношение на “вашингтонското тресавище”, той е същото, което е и Тръмп.
Какви тези се сблъскаха на изборите през 2016?
В най-общи линии се сблъска старото и “да остане същото” с новото и “ще променим всичко”. Хилари обещаваше предвидима глобализация, продължаващ неолиберализъм, засилване на зелените движения, твърд курс към Русия и пр. Тръмп обещаваше точно обратното – стена с Мексико, протекционизъм, сдобряване с Руси и изтегляне на САЩ от огромните разходи, които правят в НАТО за отбрана на други страни.
Тръмп спечели…
И само половин година, след като е станал президент, по недвусмислен начин стана ясно, че от изборите в САЩ… нищо не зависи.
При една нормална демокрация, след подобен резултат, би следвало да се надигне вълна от промени. Би трябвало Тръмп смело да започне реформи, и всички да се умълчат, и да го следват, виждайки че времето се е променило.
Само че…
Не стана точно така. Вместо това системата брутално се мобилизира и по същество успя да отнеме властта на Тръмп, запазвайки статуквото. Въпреки гнева на хората срещу него, изразен в поддръжка за самия Тръмп, и за Сандърс. И въпреки че е очевидно, че САЩ се самоубиват, и нещо трябва да се промени.
Най-бруталната и цинична атака срещу президента е чрез няколко комисии, които разследват “руската намеса” в изборите в САЩ. Тези комисии са абсолютен абсурд, най-малкото защото още преди Тръмп да встъпи, ФБР и Обама обявиха, че няма сериозна руска намеса. Истерията срещу руснаците започна още след самите избори, и преди Тръмп да поеме властта. Медиите започнаха да пускат компромати, та дори измислиха руска хакерска атака срещу някаква АЕЦ. Но Обама и ФБР ясно отговориха, че няма никакви руски намеси.
Въпреки това, важна е не истината, а какво медиите определят за истина. Така около Тръмп започнаха да се измислят непрекъснато скандали, свързани с Русия, и се създадоха комисии, които да ги разследват. Но какво са тези комисии? Ами това всъщност са хората на “вашингтонското тресавище”. Това е старата гвардия, която е превзела властта и прави каквото си иска. И всичко се повтаря по един и същи начин. Някой вестник пуска някакъв слух, след което започва “сериозно разследване” и започва привикване на хора на разпит. Като се изчерпи една серия от разпити (както стана с шефа на ФБР Джеймз Коми, който по същество оправда Тръмп), веднага изниква нов слух, и веднага комисиите на “тресавището” го превръщат в сериозно разследване.
Чрез тези непрекъснати атаки, Тръмп е лишен от възможност да осъществи основния си външно-политически приоритет – да оправи безсмислено развалените отношения с Русия. Той стои в неутрална поза, докато приключат разследванията, а през това време жабите от тресавището измислят нови санкции, пускат бомби над Асад и отказват да върнат руските имоти в САЩ, които Обама конфискува.
Така изборите казаха едно – да се сдобрим с Русия, но тресавището каза друго – няма да се сдобряваме, още ще се скараме.
Но външната политика в САЩ всъщност е не толкова важен елемент от цялостната политика. За нас тя изглежда важна, но самите американци гледат повече какво става вътре в страната.
Там “тресавището” подходи още по-брутално.
Още в първите си дни в Белия дом, Тръмп се опита да ограничи навлизането на терористи, като забрани на граждани на няколко страни да идват в САЩ. Абсолютно същата заповед, и до за абсолютно същите страни, преди време беше издал… Обама. И тя бе влязла в сила и изпълнена. Съвсем законно право на президента да контролира потока на влизащи и излизащи. Но…
Заповедите на Тръмп бяха бламирани от… буквално селски съдии. Естаблишмънтът решава и съдиите спират изпълнението на съответната заповед. Започна обжалване, и то докато мине, то срокът на заповедта изтекъл (те бяха за по 4 месеца). Президент, избран от целия народ, има по-малко власт от малко над осемстотин федерални съдии, неизбирани от никого, и всеки от тях – с правомощия да му спира указите… При това укази, каквито са издавали и други президенти.
Отново – народът реши да се спрат мигрантите, но “системата” каза “не”… Какво зависи от изборите?
Нека видим обаче и какво друго се случи в САЩ – отново във вътрешната политика.
Тръмп обеща, и бе подкрепен, за това да построи стена към Мексико. Тя би спряла не само нелегалната имиграция, но и сериозен поток от наркотици, които идват от там. При това Тръмп измисли начин стената да не се плаща от САЩ. Щеше да поиска да я плати Мексико, а ако откаже – да събере парите от мита върху внос на мексикански стоки.
Стена обаче… няма. Конгресът блокира строителството и изобщо не се предвижда да гласува бюджет за това. Отново – народът иска нещо, “тресавището” не го допуска…
И нека стигнем и до най-големия абсурд – гласуването за здравната реформа на Обама. Това бе основно предизборно обещание не само на Тръмп, но и на републиканците, които от 7 години се кълнат, че ще отменят “Обамакеър”. Самите републиканци имат мнозинство в Конгреса, и са се клели пред избирателите си, че ще я отменят.
И накрая – след схеми в Камарата и Сената, отмяната пропадна. За 1 глас…
Въпросът добра или лоша е здравната система е отделен. Тук има много спорове. Въпросът е, че има ясен народен вот – и за президент, и за Конгрес, който иска отмяната и. Но… не се случи.
Просто защото в Обамакеър вече се въртят толкова много пари, че “вашингтонското тресавище” цялото е затънало в подкупи и лобизъм, и никой не иска да пипне бизнеса на здравните корпорации. Които започнаха да получават реки от долари за сметка на данъкоплатците.
Какъв е резултатът от изборите през 2016 г.?
Резултатът е, че стана ясно, че от изборите нищо не зависи. Който и да изберат, системата има механизми бързо да го укроти, и всичко да си продължи по старому.
Всичко това означава, че САЩ неудържимо ще се срутят. Защото бунтът от 2016 беше именно срещу това срутване.
Тръмп дойде, за да върне фабриките в САЩ, работните места, да спре износа на цели индустрии в Китай, да намали държавните разходи, да ограничи миграцията и да намали реките от пари за военщина като се сдобри с Русия. Ако всичко това се случеше, за САЩ имаше определен шанс.
Но сега? Нищо. Опитите за протекционизъм пропаднаха. Корпорациите, които хранят “вашингтонското блато” запазват статута на САЩ само като пазар, а си изнасят производствата в Азия. Тръмп не може да направи нищо, а най-големия му успех е отмяната на едно климатично споразумение, които дори не бе минало още през Конгреса и не бе задължително.
Президентът много ясно вижда кои са приоритетите на САЩ. Те трябва да обявят търговска война на Китай и да се преборят с реките от пари, които изтичат всяка година чрез негативното им салдо. Но това не може да стане, докато в същото време САЩ са в остри отношения с Русия, и това превръща Русия в съюзник на Китай. Нещо, което също е абсурдно, защото Русия също има проблеми с Китай. Далечният изток се заселва нелегално от милиони китайци, а границата е невъзможно да се охранява. Руските власти са с вързани ръце, и единствено от време на време узаконяват вече нахлулите заселници. Русия има нужда от съюз със Запада, за да спре това нахлуване, очевидно насърчавано от силно презаселения Китай. Но вместо това Русия и САЩ се карат, и Путин се принуждава да търси пазари за газ на Изток. Т.е. да влиза в зависимост от Пекин.
Всичко това обаче е безразлично на “блатото”, което саботира Тръмп, саботира изборите, и си решава абсолютно каквото на него му е изгодно. Американският президент няма никаква власт, а американският работник, който го избра, ще остане без работа…
А най-абсурдното от всичко е, че дори Тръмп не може да потърси пряка подкрепа от народа. Американската система е така устроена, че естаблишмънтът да решава всичко. Дори смяната на президента е… без избори. Ако свалят Тръмп, няма да се иде на предсрочен вот, за да се види зад кого е народът. Президент ще стане вицепрезидентът Майк Пенс. Но подобно нещо би било гротеска, защото двамата са избрани на едни избори, съответно ако Путин е избрал Тръмп (което не е така, но хипотетично), то излиза, че е избрал и Пенс! Каква промяна ще е това?
Ако пък махнат и вицепрезидента, тогава се отива на още по-голям абсурд. Отново няма избори, а започва една почти монархическа поредица от чиновници, които наследяват един подир друг поста. Това в същността си, не е република, а е монархия. Народът няма никакъв глас кой да е президентът, ако импийчнат избрания титуляр.
При това, нека припомним, че естаблишмънтът има опит в подобни схеми. Всички сме чували за Никсън и “Уотъргейт”. Но се пропуска, че малко преди да изгонят Никсън, изгониха… вицепрезидента му. Спиро Егню. Бе обвинен в укриване на данъци и свален. После вицепрезидент стана неизбирания от никого Джералд Форд. И после като свалиха Никсън, президент стана… Форд. За близо 3 години САЩ бяха управлявани от неизбран президент!
“Блатото” очевидно готви нещо подобно на Тръмп, и шансовете да успее са доста големи. Този път обаче залогът е самото световно лидерство на САЩ, което очевидно вече не съществува. Още няколко години неолиберализъм и военни глупости, и Китай твърдо ще поеме знамето на първа световна сила. А останали без лидерството, Съединените щати просто ще колабират, защото самата им структура на супер-империя е такава, предполагаща да са номер едно в света, и да определят политиката на всички региони. Без това, те просто не могат да съществуват. Не и в настоящия си вид.
Тръмп, Сандърс и пр., това са класически опити за връщане на т.нар. изолационизъм, т.е. политика, при която САЩ се концентрират върху вътрешните си проблеми, засилват и укрепват се, и после се завръщат по-силни от всякога. При това – в междинния период не губят статута си на световен лидер, а просто са по-малко активни.
Без етап на изолационизъм, САЩ от глобална, ще станат регионална сила. Америка няма да бъде спасена, а след няколко години – изправени пред непреодолимото китайско надмощие, може “тресавището” да реши да използва ядреното оръжие. Просто всяка загиваща империя се опитва винаги накрая да се спаси в последна военна авантюра. Така тези, които убиват днес Тръмп, и шансовете за възраждане на САЩ, утре ще убият и целия свят…
Въпреки изборите – и по света, и в САЩ…
Добри Божилов
01.08.2017
