По повод една моя публикация относно Русия и факта, че тя е единственият успял глобален проект на славяните, та по повод нея, изригнаха отново споровете „славяни ли са българите“ и какви точно сме всъщност.
Нека дам този отговор, и с този въпрос да се приключи.
Славяни сме. Твърдо и категорично, българите са славяни. Говорим славянски език. Създатели и ползватели сме на отделна славянска азбука (макар че чисто технически е възможно славянска реч да се записва на латиница, както правят някои други славянски народи). Обичаите ни са славянски. Т.е. по всичко онова, което създава един народ, ние сме точно славяни.
От генетична гледна точка не сме чисти славяни. Но всъщност абсолютно чисти генетично народи не съществуват. Движението на големи маси от хора води до сериозно смесване на гените. Ако ни погледнат чисто външно, се вижда че ние сме много по-разнообразни, отколкото са руснаците например. Руснаците много повече си приличат по външен вид, и си приличат с други славяни – например поляците, отколкото тук един българин си прилича с друг.
По кръвна линия в това, което сме българите, има не само славяни, и не само българи. Има също други етноси – например кумани. Известният сценарист и политик Росен Петров например е от очевиден кумански произход. Куманите са влети в българите по времето на Второто царство. Дори съпругата на цар Калоян е била куманка. В България има влята кръв на печенеги. Счита се, че техни наследници са шопите. Когато печенегите губят възможност да имат собствена държава, част от тях се разпръскват. В България има кръв дори на западните нации, защото около временното съществуване на Латинската империя, тук идват много западняци. Някои от тях остават, със статута на пленници, но си основават села. В България има гръцка кръв – поради хилядолетното ни съжителство. И разбира се – има и турска кръв, все пак по време на робството е имало много изнасилвания на „гяурки“, това се е считало за човешко право на „правоверния“ турчин.
Т.е. чисто генетично, ние сме доста „пъстра картина“. Учените считат това за добро, защото така генът става „по-здрав“. Разнообразието означава по-голяма здравина и устойчивост, така казва науката.
Но гените имат много малък принос в определянето от каква народност си. Това какъв си зависи най-вече от езика, след това от обичаите и начина на живот, до известна степен (в миналото – повече) от религията, и от отношенията ти с други сходни народи. По всички тези показатели, ние сме твърдо славяни. Да, името на народа ни е „българи“, в което няма нищо славянско. Но по всичко друго сме си пълни славяни.
Има спорове относно това от къде тръгва славянството. Т.е. дали руснаците всъщност не са българи, т.е. наследници на нашата културно-духовна традиция. Това действително има научни корени да се твърди. Религията им е дадена от български духовници, както и почти цялата им ранна литература. Руският език е много близък до старобългарския и до т.нар. „църковно-славянски“. И разбира се – азбуката е изцяло нашата. Както е известно, тази азбука е създадена във варианта и „глаголица“ от Кирил и Методий. А след това е опростена от техните ученици в България, и под варианта „кирилица“ се ползва и до днес. Т.е. може да се каже, че руснаците, това са славянски племена опитомени и цивилизовани от българите, и така превърнато в българи.
Но това е само въпрос на понятия. И в двата случая – дали ги наричаме българи или руснаци, става дума за славянски народи. И двата народа са славянски, просто преобладаващата част се наричат руснаци. Корените обаче са много близки и свързани.
Т.е. накратко – Русия е голямата надежда на славянството, и част от това славянство, сме и ние. Ако имаме някакво перспективно бъдеще, то е в славянската зона на развитие. В англо-саксонския Европейски съюз имаме бъдеще единствено като прислуга в началото. А после – и като пълна асимилация.
Добри Божилов
12-05-2017
