...1945-1989
В последните дни си мисля, че най-прекрасния период в историята на човечеството е периодът между 1945 и 1989 г. Преди него е кошмарът на 2 световни войни. А след него е кошмарът на проблемите, отлагани десетилетия наред, именно за да е този период "приказка".
В този период западният свят живя спокойно и експлоатираше без конкуренция ресурсите на Третия свят. Източният свят се съсредоточи в експеримент със социализъм, основан на собствени ресурси и пазари. И двата свята живееха добре. Западът стана уникално богат в историята си. Изтокът се състоеше основно от по-изостанали страни. Те направиха огромна еволюция, качеството на живот драстично се повиши. До 1989 г. не достигна запада, но не трябва да се забравя, че всичко това се правеше само с вътрешни ресурси, докато в запада се вливаха от колониите.
Парадоксално, но и колониите бяха добре. Всички те се отърваха от политическата си зависимост, и заживяха в еуфория за светло бъдеще и свобода. Корпорациите продължиха да ги доят, за да наливат в запада, но хората се чувстваха все по-добре.
В този период на идилия, абсолютно никой не направи нищо за дългосрочното планиране - демография, създаване на икономика в бедните страни, покачване на истинското образование. Всички гледаха настоящето си, бяха доволни и отложиха проблемите за бъдещето. В този период се създаде голямо изкуство, култура, науката се разви, дори пратихме хора на Луната.
Е, този период изтече, и следващото поколение се озова без идилия и без илюзии. Бедните страни с неграмотно население драстично се увеличиха демографски. Липсата на икономика, комбинирана с липса на образование, роди поредната утопична и фанатична идеология. Обстоятелството, че религията "ислям" се превърна в основа за това е страничен ефект. И да не беше ислямът нещо друго щеше да се появи да посочи с пръст богатите, да обяви тях за виновни за бедността, и да обяви "свещена война". А абсолютният хаос в икономиката и липсата на план какво да се прави, доведе до всеобщо изнасяне на цялата индустрия в Китай. Което пък превърна идиличното западно общество от доволни работници, в общество от грамотни лумпени.
След 1989 г. приказката свърши. Настоящото поколение ще плати скъпа сметка. Можем да се надяваме да е само настоящото поколение...
Добри Божилов
12.12.2016
