Въпросът какво е добро за страната е вероятно най-рядко задавания въпрос в рамките на настоящия политически разлом между Запада и Русия. Всъщност, правилното е да седнем, да анализираме ситуацията, ползите и вредите, и да установим кое е добро за държавата. В противен случай, взаимното замеряне с клишета, води до мъгла от клишета и до абсолютна задънена улица. Следва да погледнем какви са ползите от ЕС и НАТО, какви загуби ще претърпим, ако напуснем. Какви са ползите от Русия, какви загуби търпим, ако не се ориентираме към нея. Всичко това е нещото, което най-малко правим, а вместо това сме се разделили на русофили и русофоби. Едните доминират народната обич, а другите – държавното управление.
Но нека видим реалността.
ЕС
Европейският съюз е конфедеративна държава от силно независими отделни държави. Към настоящия момент, центърът в Брюксел контролира около 1% от БВП на съюза, колкото е годишният бюджет. Т.е. отстрани погледнато, ЕС все още е преди всичко някакъв “проект”, отколкото действащ механизъм. Създаден е някакъв съюз, но страните-членки не му дават ресурси, за да оперира. Вместо това, основните правомощия и пари са си в самите страни-членки. Това особено ясно проличава при кризисни ситуации, когато всички гледат към Брюксел, винят го за всичко, но всеки се оправя поединично.
Въпреки малкия общ размер на европейския ресурс, минаващ през ЕС, все пак за по-изостаналите региони, тези пари са по-значителни. Просто защото са по-изостанали. Ако Германия дава 1% от своя БВП на Европа, това едва ли се усеща много. Но ако този 1% се разпредели неравномерно, и в полза на страни, които държат общо 10% от БВП на съюза, тогава като относителен дял, сумата е по-голяма.
Типичен пример е България, която получава нетно от ЕС около 1 милиард лева годишно, и това са 1,25% от нашия БВП. Бруто получаваме вероятно около 2%, но като приспаднем вноската, излиза че получаваме „печалба“ от членството. И тъй като нашият БВП е малък, в относителен план, печалбата изглежда по-голяма.
Въпросът е „какво значат тези пари за нас“. Факт е, че ефектът на полза върху нас е по-голям от ефекта „вреда“ върху Германия, поради различните мащаби на икономиките. Факт е, че Германия по същество ни помага с пари по различни програми, и това ускорява развитието ни. Т.е. това е безспорен плюс от съществуването на съюза, и от членството ни в него.
Нека обаче погледнем и обратната страна. До кога ще можем по подобен начин да „доим“ съюза.
Отговорът е „все по-малко“. ЕС е така конструиран, че колкото повече забогатява една държава, толкова по-малко субсидии получава. То това е и идеята на „конвергентната програма“. В момента пълзят слухове, че около 2020 България вече ще получава от ЕС толкова, колкото дава. Т.е. в следващия програмен период, ЕС вече няма да бъде от полза на българската икономика като преки субсидии. Ще има програми, но ще имаме и по-голяма вноска.
Т.е. ако ползваме абсолютната точност, финансовата полза за България от членството в ЕС ще е още 4-5 години, по около 1 милиард лева нетно в икономиката. При икономика от 80 милиарда лева, ползата от членството ни е 1,25%.
ЕС обаче не е само Брюксел. Той е преди всичко единен пазар. С членството си, ние получаваме достъп до въпросния пазар. Факт е, че към настоящия момент, две трети от износа ни е към ЕС.
Факт е обаче, че имаме и огромен внос, а също и сериозни позиции на европейски фирми на нашия пазар. Факт е, че банките, комуникациите, голяма част от търговията на едро, както и от енергетиката, е в чужди ръце. Това е проявлението на „единния пазар“ с обратен знак. Някой друг се е възползвал от този пазар, и е навлязъл на наша територия. И сега печели пари от това.
Въпросът, от тази гледна точка, полезен ли е ЕС, е изключително спорен. Ние получаваме пари от своя износ, но и плащаме - при това повече пари, за вноса, както и за услугите, които ни доставят чужди компании на наша територия. Общият резултат от всичко това е силно отрицателен, което може да се види от търговското салдо, от финансовото салдо, и от драстичното раздуване на частния дълг. Факт е, че България изнася повече пари, отколкото внася, и финансира това със задлъжняване на частния сектор. Дават ни кредити, за да им купуваме стоките, е най-кратката формулировка.
Т.е. ако хипотетично сме извън „единния пазар“ излиза че ще сме на по-добър финансов резултат, отколкото ако сме в него. Т.е. неприятната за нас истина е, че другите в ЕС се възползват по-добре от „единния пазар“ от нас, т.е. ние не сме на обща „печалба“ от него. Пълната разруха на реалната индустрия, и изкупуването на по-жизнените оцелели предприятия са признаци, че ЕС не е полезен за България в частта си „единен пазар“.
ЕС обаче е носител не само на икономически елементи. Той носи и някакъв вид „морално послание“. Наричат го „атлантически ценности“.
В тази област следва да уточним, че въпросните ценности доста бързо се променят, и това е основното качество, което следва да отчитаме.
Европа до 1989 г. наистина създаде едно мултикултурно и благоденстващо общество. Но това беше общество само от европейци. В момента мултикултурният модел се променя и вече Европа е един Вавилон от всякакви култури, с нарастващ дял на не-европейците. Едва ли като сме тръгвали към Европа, сме си представяли Пакистан, Индия или Мароко.
Процесите в последните години сочат, че Европа не успява да асимилира тези външни малцинства, т.е. те я променят, а не тя тях. Доколкото потокът се ускорява, то след 20-25 години може действително да се окаже, че сме се присъединили не към френската или немската култура, а към културата на Магреба или Близкия Изток. Факт е, че европейските общества не могат да се справят с този казус, което променя и характера на съюза.
Друг важен въпрос е еволюцията на традиционните ценности. Някога Европа е била силно консервативно общество. В момента тя е силно либерално и тази промяна е доста важна. Въпросът правилни ли са хомосексуалните бракове и правилно ли е държавата да има повече права над децата, от техните родители, тези въпроси засега нямат еднозначен отговор. Те имат либерален отговор, който се счита за задължителен и правилен. Но този отговор не е нито научно, нито аналитично обоснован. Това е по-скоро някаква нова идеологическа рамка, на която следва да се вярва без въпроси. Само че това не е Истината, а Истината е онази, която ни е необходима.
Т.е. казано накратко, членството в ЕС ни заставя да следваме морална посока, която не е безспорно доказана като правилна. Т.е. то ни вкарва в риск, спрямо текущата ситуация, която е по-консервативна и по-бавно приема всяко ново либерално хрумване.
Крайният либерализъм не е доказано по-добър от консерватизма, т.е. в тази си част ЕС ни води в най-малкото „съмнителна“ посока.
И за да приключим със Запада, следва да анализираме НАТО. Това е военният блок, който гарантира колективна сигурност.
Факт е, че към настоящия момент, тази функция се изпълнява. Основната причина е, че са събрани твърде много държави, с твърде голямо население, което прави съюза трудна мишена за всеки враг. Т.е. НАТО върши тази работа, независимо от факта, че доста се разоръжи и личният егоизъм на страните доведе до това никой да не иска да се охарчва за оръжие, и всеки да разчита друг да го пази. В крайна сметка, всички са силно разоръжени, или поне почти всички. Но съюз на толкова много хора е трудна мишена, т.е. дори по този начин чисто механично слепен, НАТО върши своята работа.
Това обаче се отнася до заплахи от тип, който вече намалява. НАТО може да възпира Русия, или да уплаши хипотетичен религиозен Халифат. Но НАТО абсолютно не може да се справи с по-актуалния нов тип проблеми като тероризма, миграцията, регионалните конфликти и войната в градски условия.
Това последното е много важно, случва се в последните години, и показва пълната неадекватност не само на НАТО, но и изобщо на цялата западна военна философия. Факт е, че Турция не може да се справи с бунта на кюрдите. А тя има огромна и тежко въоръжена армия. Защо това е така? Защото този бунт представлява „война в градски условия“, за каквато Турция нито има армия, нито технологии. Танк в град не може да влезе, защото от всеки покрив могат да го прострелят с гранатомет. Пехотата е уязвима от снайперисти. Всеки един автомобил може да е бомба. Войната в градски условия е съвсем ново предизвикателство, и очевидно НАТО не може да отговори на тази заплаха.
Очевидно е, че НАТО е безсилно пред миграцията, чрез която фактически се подменя населението на Европа. Какви ли не операции се правят, но крайният резултат са милиони нови „европейци“ всяка година.
Също неспасяем факт е провалът в борбата с тероризма. След като няколко пъти поред, насред Европа, някакви зомбита могат да изтребват невинни, то за какво е цялото НАТО, всички генерали, самолети и кораби? Та те ни избиват с обикновени „калашници“ и „лимонки“...
Т.е. накратко, про-западната ни ориентация, и членството в НАТО, гарантират сигурност срещу тип заплахи, които по естествен път намаляват, но се провалят напълно в новите типове заплахи.
Какво обаче предлага другата страна?
Русия
Русия е силно централизирана федерална държава, т.е. тя е по-скоро единен субект, отколкото федерация, каквато е на думи. Тя е много сходна със САЩ, които също формално са федерация, но центърът е станал толкова силен, че регионите по същество имат протоколни функции. Това обаче се отнася до самата Русия, но не и до постсъветското пространство, което някога също беше обединено в обща държава. В момента се прави опит то да се обедини в нещо, наречено Евразийски съюз. Ако този опит успее, то Евразийският съюз ще стане доста рехава конфедерация, от типа на Европейския съюз.
Доколкото за България не съществува възможност да се присъединява към Русия, а единствената алтернатива е някакво приятелство с Русия и членство в Евразия, то от тази гледна точка, разлика спрямо ЕС няма. И в двата случая бихме били член на наднационална и рехава конфедерация.
В случая с Евразия зависимостта ни би била по-малка, защото самата Евразия като финансов ресурс, е по-бедна от ЕС, съответно няма да ги има настоящите трансфери. Фактически, членство в Евразия би приличало много на членство в ЕИО. Т.е. в предшественика на ЕС, при който няма големи вноски в общия бюджет и няма големи програми (ако изобщо настоящите 1% програми могат да се считат за „големи“).
Т.е. от финансова гледна точка, членство в Евразия би било равносилно на членство в ЕС, след като ни изтече привилегированият период, в който повече получаваме, отколкото даваме. В дългосрочен план, ако в ЕС започнем повече да даваме, отколкото да получаваме, тогава чисто финансово, Евразия ще се окаже по-изгодна. Но до 15 години в ЕС няма да даваме повече, отколкото взимаме, т.е. на този етап алтернативите са изравнени. В началния етап на този етап ЕС има предимство, защото все пак ни „полива“ с определени суми пари.
Каква е ситуацията от икономическа гледна точка?
Ако влезем в Евразийския съюз, ще получим свободен достъп до неговите пазари. Т.е. това е пазарът приблизително на бившия СССР. Той е значително по-малък от пазара на ЕС (с около 60% като население) и по-неплатежоспособен.
От друга страна обаче, и корпоративната култура там не е силно развита, т.е. възползването на другите от нашия собствен пазар, ще е по-малко. В случая с ЕС ние станахме буквално „лесна плячка“ на западните корпорации, които от десетилетия това си правят и видят ли нова възможност, веднага нахлуват. В случая с Евразия няма да е така, поне не в частта с корпорации и конкуренти от другите страни-членки. Ако допуснем, че и в двата случая България е „еднакво некадърна“ в работата на единния пазар, то излиза, че заради по-бавния оборот в Евразия, загубите ни биха били по-малки чисто нетно. Отново ще сме на минус – защото сме „некадърни“, ще ни изкупят предприятията, ще ни нахлуят на пазара, а ние няма да можем да го направим по същия начин. Но тъй като самите те са по-неразвити, нямат същото ниво на „хищничество“ и на бързо нахлуване, като на запад, общият процес ще е по-бавен.
Т.е. загубата на пазарите на ЕС, което ще последва от едно излизане от ЕС, съпроводено със спестяването от източванията от нашия пазар, плюс получаването на пазарите на Евразия, съпроводено с увеличаване на източванията от нашия пазар, като цяло ще доведе до по-добър нетен резултат от настоящия. Т.е. България следва да стане по-богата, или по-точно казано – по-малко бедна, ако е в Евразийския съюз.
Каква е ситуацията в „моралния вектор“?
Евразийският съюз е до голяма степен силно консервативен и се придържа към старите ценности. Опитите за въвеждане на безконтролен либерализъм доведоха до доста болезнени резултати и в момента населението е предпазливо. Т.е. консервативното мислене не е свързано с определен властови режим, а е отношение на самото общество. Това означава, че скоро няма да видим там хомосексуално равенство, нито мулти-културно общество със свръх права на малцинствата. В Евразия се следва класическия модел на традиционното семейство, а малцинствата се съобразяват с доминиращото мнозинство.
Този модел изглежда по-устойчив от западния. По времето на либерализма през 90-те, малцинствата се превърнаха в проблем за Русия, и донесоха доста беди, дори войни. В момента е точно обратното – малцинствата са най-големия крепител на единството на държавата. Най-типичния пример са чеченските военни части, които са най-активни в защитата на руските интереси и най-агресивни към ислямистите. При това, самите чеченци са мюсюлмани.
Т.е. накратко казано – в Русия малцинствата укрепват обществото, докато на Запад го разлагат. В Русия няма радикален ислям, докато на запад все по-голяма част от исляма става радикален.
Разликата е единствено в либералната парадигма.
И най-накрая, стигаме и до областта на сигурността. По отношение на онова, за което в момента служи НАТО, Русия също би се справила. Никой не би тръгнал да напада държава, която е в съюз с Русия.
Как стои обаче въпросът с другите заплахи?
Факт е, че Русия стана жертва на доста тежки терористични актове, реално много по-големи от тези в Европа. Но не по-големи от тези в САЩ на 11 септември 2001.
Т.е. Русия също не е застрахована от тази заплаха.
Мерките за противодействие изглеждат по-ефективни. Основните терористи в Русия бяха в Кавказките региони. Москва се справи с тях като наля доста сериозни суми за икономическо развитие на регионите, и също – чеченския пример, интегрира самите чеченци в сигурността. В момента ситуацията изглежда овладяна.
Друга посока на анти-терористична дейност е ограничаването на някои граждански свободи в Русия. Т.е. жертва на свобода, в името на сигурност. Факт е, че това също работи, а особени злоупотреби на службите с правата на гражданите няма. Но е факт, че в Русия има умерен контрол например върху Интернет, също факт е, че Русия денонсира безграничните права на Европейския съд по правата на човека. Факт е, че службите следят всичко, и че това не пречи особено на гражданите.
Т.е. с тези 2 мерки – интеграция на потенциалните терористи, и жертва на свобода в полза на сигурност, Русия се справя по-добре с тероризма, отколкото се справя западът.
Огледална политика на тази биха били връщане на някои елементи на умерен авторитаризъм на запад, и също – сериозни инвестиции в Северна Африка, така че там да се създадат работни места и младежите да има какво да правят. Осигурената работа на младите чеченци е част от анти-терористичната дейност на Русия, нещо което ЕС не прави. Напротив – самата Северна Африка се дестабилизира, а впоследствие бежанците се появяват като „от нищото“.
И най-сетне, какво прави Русия по отношение на „войната в градски условия“?
Най-накратко казано – не се забърква. Русия отказа да участва в Афганистан, въпреки поканата от САЩ. Тя отказва да се намеси в Ирак, въпреки молбите на иракското правителство. В Сирия Русия се ограничава до въздушни удари, като оставя сухопътните действия в ръцете на сирийците. А общата анти-терористична политика в самата Русия, води до липса на подобни проблеми на нейна територия (за разлика например от Турция, която има война в градски условия на своя земя).
Очевидно е, че въпросът със сигурността дава значително предимство на избора Евразия, пред избора ЕС. Все пак обаче, следва да не забравяме, че България за момента не е сериозна мишена нито на терористи, нито на някакви въстания на собствена територия. Т.е. тази допълнителна защита, която бихме получили, поне на настоящия момент не е необходима. В бъдеще може и да стане, но засега не е нужна.
България има проблем с миграционния натиск, и в тази посока по-качествената защита от страна на Русия би помогнала.
Т.е. ако минаваме към изводите, то първият извод е, че Евразия ще донесе умерено подобрение на сигурността, спрямо Запада, като това подобрение може да стане по-голямо, ако бъдем изложени на по-сериозна заплаха.
Вторият извод е, че в рамките на ниско качество на работа на държавата ни, загубите от членство в единния пазар на Евразия ще бъдат по-малки от загубите от членството в единния пазар на ЕС.
Третият извод е, че средно срочно във финансово отношение двата избора са еднакви. Но в краткосрочен план е по-изгодно да сме в ЕС – докато сме нетни получатели на пари.
И четвъртият извод е, че морално-етичните категории на Евразия са ни по-близки и изглеждат по-устойчиви от крайния либерализъм, който ни се спуска от Запада. Нито хомосексуалната свобода, нито прекомерните права на малцинствата са нещо, от което имаме полза, нито прекомерната намеса на държавата в задълженията на родителите изглежда нещо позитивно. Т.е. в морално-етичен план е по-добре да си запазим консервативното начало.
В крайна сметка, общата картина сочи, че в момента няма еднозначно предимство в нито едната от двете посоки. Нито ЕС ни осигуряват някакъв забележим отговор на предизвикателствата, нито Евразия би го предложила. Евразия има определени предимства дългосрочно. Т.е. това че сме в едната схема, е въпрос просто на историческа конюнктура, а не на рационален избор. Но минаването в другата схема би било също просто конюнктура.
В случай обаче на разклащане на една от двете схеми, другата ще стане неизбежна. Тук не следва да се гледат единствено проблемите на ЕС. Да, той може да се разпадне, всъщност това изглежда неизбежно. Но и на Изток има проблеми. Русия е много зависима от това кой я управлява. Така както сега се управлява добре, утре може да колабира, поради глупав „цар“. Това би повлякло целия Евразийски проект. Нещо, което не може да стане с ЕС, поради единичен „глупав кайзер“ (например). От друга страна, факт е, че БРИКС има проблеми, настанаха трусове в Бразилия, а Китай се бори с имотен балон. Т.е. нестабилността не е само за ЕС, риск съществува и за Евразия.
Както изглежда, единствената хипотеза, за която не отделихме време в този анализ, е какво ще правим, ако и двете алтернативи колабират... В този случай ще трябва да разчитаме на историческия ни опит, че каквото и където и да се случва, накрая ние все пак сме между оцелелите...
Добри Божилов
14-05-2016
