От години се наблюдава разрастване на произволните стрелби в САЩ, изтребления на невинни, някакви луди или фанатици започват да гърмят из университети, църкви, та дори в домовете на хорат. Това ескалира отново въпроса за личното оръжие, въпрос който по същество е блокиран от „втората поправка“ на Конституцията. Но също и от огромната непревителствена организация на „американските стрелци“, която е по-влиятелна дори от управляващите 2 партии, и всички се съобразяват с нея.
Случващото се обаче е доста сериозен процес, и не се отнася само до оръжията, а по-скоро засяга цялостната обществена конструкция.
Свободното притежание на оръжие с мирно и доста дрогирано с пари общество, не е опасно. Като цяло, рисковете се свеждат до отделни инциденти или случайности. Т.е. за САЩ от началото на 20-ти век, някъде до 80-те години, това всеки да е законно въоръжен, не е проблем. Пищови има, но хората са надрусани с огромни заплати, социални защити, евтино здравеопазване и пр. Няма импулс за ползване на оръжие.
В общество, обаче, което вече не е толкова процъфтяващо, оръжието е сериозен риск. В САЩ вече има 40 милиона откровени мизерници и бедняци, които живеят по-зле от българите. Спят в кашони и оцеляват на купони за храна. Всички те имат законно право на оръжие. Но не са само те. Има други десетки милиони с доходи от труд, близки до минимума, които живеят доста трудно. Постоянно са под натиск на сметки, банки, разходи, фалирали градове и пр. Тези хора също имат достъп до оръжие.
Най-рискова обаче е „средната класа“. Която вече не е „средна“. Привидно все още има хора с доходи по 40-50 хиляди долара годишно. Но те са притиснати от скритата инфлация, която се случи заради печатането на пари. Тези хора плащат все по-високи цени, данъци, страшен бич са здравните осигуровки, а работните места стават все по-несигурни. Много от тях имат и гигантски студентски заеми, взети с идеята, че после лесно ще ги изплатят като си намерят добре платена работа. Но работа сега няма, а заемите се стоят.
Всички тези хора има законен достъп до оръжие.
И най-сетне – да не забравяме имигрантите. Милиони негри, мексиканци и какви ли не хора с различен мироглед влизат съвсем законно в САЩ. Те имат право на оръжие.
Така САЩ се превръщат в държава, която вече не е мирна и спокойна, и не е „дрогирана с долари“, но тази държава е и тежко въоръжена.
В подобна ситуация е съвсем нормално драстично да се увеличат убиствата, стрелбите и пр.
Ако в България един луд или пияница може най-много да псува, и да крещи по улиците, в САЩ той може да гъми по улиците. И си се гърми.
Проблемът със стрелбата обаче не е само в началната стрелба. Проблемът е, че започне ли стрелба, тя от само себе си води до нови стрелби. За да се пазят, повече хора ходят въоръжени (например), и това води до увеличаване на стрелбите изобщо. И така нататък.
САЩ фактически се връщат в състоянието си на въоръжена държава, но не толкова охранена и богата. Т.е. това е периодът преди началото на 20-ти век, известен също като „Дивият запад“. Известно е какво е „Дивият запад“, колко народ е изтребен с или без причина.
Държава, която не е процъфтяваща, и не може да усмирява напреженията с много пари, е рисково да държи народа свръх въоръжен. Неизбежно това ще доведе до все повече стрелби, а дори до граждански сблъсъци.
Социалните проблеми не се решават, а се задъбочават. Възникват етнически напрежения. Миграцията е неинтегрируема. Държавната хазна е празна и трупа дългове. Всичко това, в комбинация с тежко въоръжен народ, е рецепта за гражданска война.
Вероятно обаче промяна не е възможна. Народът е натрупал толкова много оръжие вече, че е невъзможно то дори да се наблюдава. Дори чисто формално да се забрани свободното притежание (което няма да стане заради въпросната мега-асоциация на „стрелците“, както и заради „втората поправка“), то няма как да се изпълни практически събирането на пушкалата.
В крайна сметка, страната ще се превърне в доста несигурно място за живеене, а който иска да се спаси, ще трябва да бяга някъде, където оръжията са по-контролирани, и икономиката е по-стабилна. Например в Канада. Но Канада е малка като население страна, и не може да бъде решение за голям брой американци. Самата тя би колабирала при масова миграция, дори ако е невъоъжена. Т.е. средно срочното бъдеще пред средния американец - като пушечно месо на други средни американци, изглежда лесно предвидимо...
Добри Божилов
24-04-2016
