Човекът за мръсна работа на чорбаджи Колев рано или късно щеше да стигне и до тримата капитани, и те го знаеха. Но бе по-вероятно да е късно, защото като опитни офицери, със сериозен опит на ръба на закона, те знаеха това и бяха направили максималното да се защитят. Надеждата им беше в разликата между „късно“ и „рано“ – отрязък от време, в който да докажат невинността си, или поне да намерят следите на златото. Предимството им беше, че никой друг от екипажите не бе взел предохранителни мерки, защото изобщо не подозираше, че нещо е станало. А екипажите можеха да са източник на полезна информация, дори за сделки, в които не бяха участвали. Подходите за събиране на тази информация обаче бяха малко по-различни от смразяващите схеми на професионалиста.
|
|
Петков влезе в бара и се отправи право към масата на главния инженер и компанията му. Имаше около час, в рамките на безопасността. Повече беше рисково да се появява на публично място, което вероятно беше под наблюдение. Хората на Колев щяха да научат до четвърт час, че е там, след още четвърт щяха да знаят другите хора – тия, които вече търсеха капитана. До четвърт час щяха да имат агент в бара, а до още петнайсет минути – да блокират изцяло заведението, без шанс за измъкване.
Но Петков беше изчислил всичко. Часът беше около 23 вечерта. Обикновено до петнайсет-двайсет минути компаниите се разпускаха. Утре беше работен ден. Т.е. приятелите на главния инженер и без това скоро щяха да си тръгват. Можеше да им помогне да го направят по-бързо. А после – да отведе инженера на друго място. Разбира се, инженерът, за разлика от приятелите си „на по чашка“, на другия ден имаше почивка. Също разумно избран ден от капитана.
-О, пак ли ти? – възкликна инженерът като видя Петков – Ела, седни, ще те черпим едно. Но отговорът ми е „Не“. Не искам държавна служба.
Петков се усмихна и каза:
-Моето предложение непрекъснато се подобрява. Усещам, че ще чакаш още малко, за да си вдигаш цената… - каза капитанът и подвикна на келнера – Едно половин доза…
-Половин доза, излагаш се… - каза инженерът. Компанията му се разкикоти.
-Ще платя сметката ви до момента, ако мога да си си допия насаме с Жолен…
Вероятно пропуснахме де отбележим, че главният инженер на „Бойко Борисов“ беше гриландец. А едно от нещата, които гриландците обичаха на Земята, беше алкохолът.
-Защо искаш да ми развалиш компанията? Нали ти казах, че няма да ставам държавен служител? Още чакам да вдигаш цената. Щом и тази вечер няма да приема, не е ли по-приятно да сме в широка компания…
-Офертата ми е валидна, а и вие и без това щяхте да си тръгнете скоро… Безплатно пиене?
Разбира се, никой не мислеше да изпуска далаверата, пък и наистина скоро щяха да си тръгват. Направиха го донякъде лицемерно:
-Няма да ти пречим на бизнеса, Жолен. Може капитанът да идва с по-голяма оферта от предлаганата. Няма да пречим на печалбите ти… - и се изнизаха вкупом.
Жолен каза:
-Сега като сме само двамата, и ще пием за това, че няма да си сменям работата, не разбрах само защо поръча само половинка от уискито?
-Очевидно защо… - отговори Петков – За да мога да го изпия по-бързо…
-Смяташ, че за половин уиски време, ще ме убедиш? Само ми развали вечерта.
-Не, приятелю, смятам, че ще ми трябват поне 4 ракии време, за да те убедя. Но тук нямат каквато ракия ми трябва…
-Имат доста богат избор. – каза инженерът.
-Не съм сигурен, че ще дойдеш в екипажа ми, но съм сигурен, че ще дойдеш у дома днес, защото тук наистина нямат от ракията, която ми трябва. А там има…
-Много специална ракия?
-Да, от най-специалната за моя кръг ценители на качеството… - каза Петков, и изпи на екс уискито.
-Контрабанда?
-Зависи от гледната точка. На някои от вашите планети си е контрабанда. Но тук се произвежда законно. Просто трудно се намира, заради голямото търсене на контрабандистите.
-Заинтригува ме?
-Няма да те мъча да отгатваш, защото не ракията ми е целта. Имам по-важни задачи за теб. Троянска сливова. Автентик.
-Сливова-автентик? Това с капитанска заплата не се купува. Значи не е контрабанда, но със сигурност не е законна.
-Значи ще тръгваме?
-Разбира се… - изпи на екс и своята чашка инженерът – Ще покриеш ли и моята сметка?
-Не ставай алчен…
Троянската сливова беше един от най-интересните продукти на земната икономика, откакто планетата се присъедини към Империята. Няколко десетилетия по-рано тя се беше променила, след като болест по сливите ликвидира насажденията от автентичния троянски плод, който стоеше в основата на напитката. Но след като се появиха гриландците, предприемчиви спиртовари тръгнаха по 2 различни пътя, разчитайки на новите технологии. Една част успя да използва гриландските генни манипулации, за да пресъздаде оригиналната слива. А друга част използва гриландските скенери, за да издири някъде оцелели костилки по зададено приблизително ДНК. И двата проекта се оказаха успешни, и така класическата „Троянска сливова“ се възроди.
Макар двата плода да бяха абсолютно идентични физически, възникна конкурентна борба, и консерваторите спечелиха предимство. Успяха да внушат, че тяхната ракия е базирана на оригиналната слива и е „каквато Господ я е създал“. Генетиците пък поне в началото получиха надмощие в количеството, защото можеха веднага да засяват с много костилки, докато привържениците на оригиналното трябваше да чакат няколко години. Така автентичната „Троянска сливова“ се оказа с по-малък пазарен дял. Това пък доведе до предимство на генетиците дългосрочно, защото с повечето начални печалби успяха да изкупят повече земи в района на град Троян. Доколкото не можеш да правиш „Троянска сливова“ със сливи от извън Троян, това предопредели общата победа на генетиците. Автентиците обаче, ограничени откъм суровина за производство, започнаха да продават по-скъпо. Стана все по-скъпо и по-скъпо, докато накрая практически цялата автентична „Троянска сливова“ изчезна от пазара и започна да се продава само на „черно“. Когато видяха случващото се, генетиците решиха да заменят част от насажденията. Но малко по-късно и генетиците, и автентиците се усетиха, че имат интерес автентичната ракия да остане дефицитна. Създаде се картел и се подкупиха политици да приемат закони, които пречат на засаждането на автентична слива.
А когато ограниченото количество и от едната и от другата напитка се оказа ограничено и спрямо търсенето в цялата Империя, печалбите станаха космически. И наистина цената на „Троянска сливова“ беше далеч отвъд възможностите на офицер от звездния флот. Но това се отнасяше до „генетичната“ ракия. Другата беше още по-скъпа…
Само че същите тия капитани всъщност транспортираха „сливовицата“ до гриландските светове. Нямаха нужда да купуват от ценната стока…
-…Значи казваш, оная мома била на кораба през целия полет, и никой не се усетил? – някъде около три четвърти от бутилката бяха привършили, когато Петков се добра до първа относително полезна информация. Езикът на инженера за отвързваше.
-Голям срам, нали. Всички космически вълци сме големи любовници. А цял полет капитанът си имал компания, и никой не се усетил.
-Явно добре я е опазил, умее ги тия работи…
-То си трябва. От четвърт век съм по корабите, и до сега не съм видял някоя жена да бъде опазена, ако екипажът я усети. Колко семейства така са разбити. Ама такива сме космическите вълци…
-Такива сме, си вярно е – плячкосваме жените на другите, а после ни е криво като плячкосат нашата. Но то и времето е такова. Преди жените бяха по-затворени.
-При космическия вълк няма затворена жена… - изкиска се гриландецът и обърна на екс още едно стъкло от „сливовицата“…
-Освен ако си толкова умен, че никой да не разбере, че имаш жена под ръка… - на свой ред се ухили Петков.
-Да, съвсем прав си. Капитанът ни хвърли всички в джаза като я изведе накрая. Представяш ли си какво парче, отекоха ни лигите. И никой не е усетил, че е с него. Как я е крил, дори идея си нямам…
Макар и странична, тази информация беше доста полезна на Петков. Това да укриеш гаджето си на кораб, с идеята да я предпазиш от фактически неустоимото изкушение да пробва някой от другите от екипажа, беше впечатляващо постижение. След като капитанът на „Борисов“ го беше постигнал, бе твърде вероятно да може да укрие и други предмети.
-Но защо изобщо я е показал. Сега се е издал. В бъдеще ще го подозирате отново и ще му е по-трудно да я предпази… - запита се на глас Петков.
-Странно наистина… - каза гриландецът, надигайки ново стъкло – Ти нали имаш още от ракията. Не е само това шише?
-Имам още две. Но ме съмнява да издържиш до третото…
Инженерът се изсмя шумно:
-Не знаеш на какво са способни екипажите на цивилните кораби…
Този път и двамата се изсмяха шумно.
-Стана нещо, - продължи гриландецът с все по-развързан език – След срещата ни капитанът започна да се държи странно, а като наближихме Земята, стана дори леко параноичен. Всъщност разкри момата, защото я прати да се приземи с една от спасителните капсули. Сякаш се страхуваше за нея. Но тия дето я видяхме, решихме, че просто иска шефовете да не разберат, че си е водил любовница за тяхна сметка на кораба. Но да ти кажа, капитане, май имаше и друга причина. Ама то вие – капитаните, винаги си имате някакви причини…
-Да, ние – капитаните, сме най-гадните копелета във Вселената…
-Това е така, още от хилядолетия преди Земята да стане космическа цивилизация…
-Та да се върнем на твоята работа… - Петков направи отклонение, за да прикрие разпита си – Защо така упорстваш. Парите на държавните кораби са същите, службата е по-сигурна, имаш повече отпуски и екстри. Технологиите при нас са поколение над това на търговските кораби…
-Сега като сме на по половин кило „троянска“, какво да се правим, че не разбираме. Знаеш и сам отговора, капитан Петков. И знаеш, че няма друг отговор…
Отговорът всъщност се казваше „контрабанда“. Търговските кораби бяха Рай за нелегалната търговия, а екипажите изкарваха много повече от нелегалните сделки, отколкото от всички заплати и екстри. Правителството си затваряше очите, просто защото тази контрабанда реално беше изгодна на земната икономика, пък и – самото правителство бе замесено в нея. Разбира се, гриландецът знаеше, че и военните кораби са замесени. Но като цяло, там печалбите бяха по-малки. От Империята всъщност следяха основно военните кораби, имаха свои членове на екипажите и шпиони. Поради тази причина, всъщност потокът на кадрите беше обратен – от държавните кораби, космическите вълци прескачаха на частните. Този поток по-трудно обхващаше капитаните и висшите чинове, но по-надолу си беше практика.
Петков отпи още една глътка, и каза:
-Това, за което ми говориш, знаеш че го допускат, защото всички са вътре, и защото на хората ни е изгодно. Но ти си от тия, на които не им е изгодно. На Империята тази контрабанда едва ли и носи радост. Ти – като гриландец, ако те усетят, си застрашен…
-Е, какво толкова. Ако ме усетят, ще взема земно гражданство и ще мина към вашето правителство. Ще ме съди някой дето участва в сделките…
-Съмнява ме да е толкова лесно….
-О, съвсем лесно е капитане. Думата „империя“ плаши хората, но ние реално не сме империя, а сме анархия. И същото важи за цялата галактика, дори за основните ни врагове. Ние сме космически държави с огромно количество права за гражданите, и силно ограничени възможности за репресии. Аз мога свободно да избирам на коя планета да бъда гражданин. Ти също – между другото. Теоретично можеш да станеш не само гриландец, но и император.
-Мислиш ли, че нашето правителство ще те приеме, ако е ясно, че така бягаш от наказание? Дори да те приеме, то самото ще те накаже, за да демонстрира, че преследва контрабандата…
-Да, вероятно би станало така, стига някой да им го поиска. Но всъщност и на нашите с това не им се занимава. Те ще ме накажат, ако съм там. Но ако дойда тук, ще са радостни, че вече не съм им проблем, и цялата им работа се свежда до това да пратят документите ми на новата планета.
-Нещо не ми изглежда много устойчива вашата държавна система… - констатира Петков и надигна чашката.
-Това е начинът, по който стават нещата. Така просперира галактиката вече хиляди години. Нямаме войни, нито сериозни проблеми. А взаимното перчене между империите е просто, за да поддържаме илюзията, че сме нещо различно едни от други. Всъщност, не сме се били от толкова време, че вече никой не знае какво точно значи да се бием…
-Ами тогава, наздраве за галактическия мир и за анархията…
-Наздраве… - каза гриландецът. След което езикът му се развърза по нещо далеч по-важно – Но да ти кажа, имаш един малък шанс да ме привлечеш на държавна работа. Има нещо, което можеш да направиш за мен…
Петков се оживи:
-Едва ли мога да ти предложа големи печалби от контрабанда…
-Всъщност, приятелю, има и по-големи бизнеси от контрабандата… - след което понижи тон – Мисля, че нашият капитан е замесен, и може би има връзка с жената.
-Заинтригува ме…
-Ами момичето е дъщеря на един от борда на „Черешово топче“. А капитанът има пропуск до всичките им съоръжения и производствени бази. Пълен достъп. Такъв нямат дори някои министри. Струва ми се, че покрай тия си връзки, той прави допълнителни пари, за които екипажът не знае…
Петков се замисли. Корпорация „Черешово топче“ беше много много над собственото му място в обществената йерархия. Много и над контрабандата. Но всъщност, тя трябваше да е и много над мястото на капитана на „Борисов“ в обществената йерархия. Този нов елемент информация всъщност поставяше нови въпроси. Какво правеше дъщерята на толкова важна клечка на този транспортен кораб? И дали всъщност тя беше просто кукла за развлечение, както си мислеха космическите вълци? Или бе присъствала на кораба тайно с друга цел?
-Мога да те уверя, приятелю, че нямам достъп дори до бюфета на „Черешово топче“…
-Това го знам, капитане. Между другото, троянската сливова наистина става за развързване на езика, но само ако можеш да пиеш повече от другия. – тонът на гриландеца беше сякаш бе напълно трезвен и не бе изпил незнаен брой ракии, без да броим уискитата преди това. - Сега да минем по същество. Златото не е при нас. Бяхме изненадани като изчезна. Капитанът е уплашен, също като теб, и вероятно прави с твоя екипаж това, което ти правиш с мен. Но мисля, че при него има и друг риск. Нещо, за което не знам. Нещо, свързано с това обикновен капитан да води дъщеря на милиардер на кораба си, и да я крие като любовница. Нещо, свързано с „Черешово топче“, което може да е по-опасно за капитана от златото на чорбаджи Колев. Нещо, което аз не знам какво е…
-Трябва да призная, че си способен на големи изненади, Жолен…
-С удоволствие ще прибера третата бутилка за у дома…
-Твоя е. Но както казах, не мога да ти доставя дори баничка от лавката на „Черешово топче“…
-Това не е нужно. Ти си капитан на патрулен кораб. Можеш да правиш проверки на всеки и по всяко време. Ако ти подскажа кога и къде, можеш да намериш някои тайни на „Черешово топче“.
-Мислиш ли, че инспекцията ми ще продължи повече от половин минута, преди някой адмирал да ми се обади гневен…
-Мисля, че ще ти се обади някой, но не адмирал. Ще ти се обади някой, който ти е приятел, за да оправите нещата. Ще ти се обади този, заради който ме доведе тук, за да ме разпитваш с помощта на „Троянска сливова“. Това обаждане ще е и целта на проверката ти. Можеш много да ми помогнеш…
-Едва ли правиш всичко това, просто за да постъпиш на кораба ми като държавен служител…
-Не, приятелю, нито пък ти ме напи, за да ставам главен инженер на патрулен кораб. Но имам нещо, което може и да ти е от полза…
-Можеш да помогнеш в случая със златото?
-Не мога да те измъкна напълно, но приеми, че имаш още един малък жокер за в краен случай. И нещо много важно – ще можеш да се върнеш на кораба си, за да направиш инспекцията.
-А чорбаджи Колев?
-О, той ще те наблюдава, но приеми, че докато си в схемата, случаят ти е замразен. А после – имаш си малкия жокер, което е по-добре от ситуацията ти сега…
-Имам усещането, че не си просто инженер.
Инженерът не каза нищо повече.
(следва)
Добри Божилов
03-03-2016
