Наши дни…
|
|
През 2107 г. планетата Земя, като част от конфедералната империя Гриландия, се управляваше от българи. Всички ключови постове бяха в ръцете на едно единствено привилегировано малцинство, всички по-големи корпорации се оглавяваха от българи, всички научни институти, всички културни проекти, и разбира се – капитаните на всички земни кораби, бяха българи. Този доста непредвидим исторически обрат бе започнал половин век по-рано и вече навлизаше във времето на първите си промени…
50 години по-рано…
Съветът на Конфедерацията беше в пълен състав, когато Върховният консул влезе. Цареше оживление, повечето от присъстващите току що бяха научили причината за изненадващото си събиране. От съображения за сигурност, и съвсем сигурни, че в Съвета има шпиони, консулите имаха навика да изненадват с подобни действия при исторически важни въпроси. Така не само враговете на Конфедерацията щяха да научат твърде късно, но и повечето съветници щяха да гласуват без да са изучили напълно наличната информация. Т.е. решението щеше да се сведе до препоръките на консулите и на малкото малцинство от по-влиятелни съветници.
-Уважаеми съветници, събрах ви днес изненадващо, защото и самият аз бях изненадан от неочаквано и важно събитие…
В залата настъпи известно раздвижване, появи се кикот тук-там. Винаги, когато консулите нарушаваха галактическите договори, за да извлекат ползи, го приписваха на случайни събития. Това беше утвърдената практика на всеки, които нарушаваше галактическите договори, и се бе превърнало в космически фолклор.
След като изчака отминаването на очакваното вълнение, Консулът продължи:
-Преди 3 дни наш наблюдателен кораб е катастрофирал на планетата Земя. Екипажът от 3 души е спасен, но всички маскиращи технологии са разрушени. В резултат, имаме неочакван и извънреден Контакт. Цялата галактика очаква действията ни…
Вълнението в залата се засили. „Случайните“ катастрофи, без жертви, бяха изпитан метод за нарушаване на Договора за ненамеса. Ползваха се при общества, които са близо до откриване на технологията за междузвездни полети. Действието на Договора се разпростираше само до този момент, след което галактическата общност следваше да осъществи подходящ контакт и да запознае новоизлюпената космическа раса в действащите правила. Имаше специални институции, и екипи за Първи контакт, в които присъстваха представители на основните галактически сили. Съответната планета трябваше да мине през процедура по самоопределение, след което да се подложи на известен преходен процес, така че икономиката и обществените и структури да не бъдат разрушени от галактическия ред.
Това беше официалната процедура. В последните 3000 години нямаше нито една подобна процедура приложена. И нямаше нито една нова раса, която сама да е стигнала до космическото пътуване. Обикновено наближеше ли този момент, и „нещо“ се случваше. Или кораб катастрофираше. Или избухваше „война“ между галактически сили в близост, и случайно новата раса забелязваше отблясъците на оръжията. Или изведнъж някакъв метеорит се оказваше в близост, и в опит да спаси новата раса, някой от галактическото общество биваше принуден да се разкрие. Изобщо, инцидентите се бяха превърнали в правило. Смисълът на тези случайни събития беше да поставят Договора пред свършен факт. Приемаше се, че при раса, която е близо до космическия полет, е по-разумно да се осъществи малко по-ранен контакт, отколкото да се разходват огромни ресурси по компенсиращи мероприятия, които да изчистят съответното общество от „случайното“ външно влияние. Всъщност, добре е да се уточни, че в последните 1000 години нямаше нито един случай на случайно събитие на светове, които не бяха близо до космическия полет. Всички твърде добре внимаваха да не сбъркат, за да не плащат после сметката на „компенсиращия процес“.
Но „случаен инцидент“ на почти узряла раса, не само не водеше до наказание, но се превръщаше и в награда.
-И така уважаеми съветници, след това нещастно събитие, което ни струва един доста скъп кораб (половината зала вече се смееше без глас), ние сме изправени пред трудната задача да решим какво ще правим…
Планетата Земя беше точно на „дупето на карелианците“. Този умерено циничен израз често се ползваше при научните и изследвания, протичащи от пет хиляди години, откакто Земята беше открита. Разположена в периферията на галактиката, Земята се намираше само на няколко светлинни години от официалната граница на Карелианската федерация – най-голямата сила в Галактиката. Приблизително една двайсета част от „Млечния път“ беше под техен контрол, а икономически тя беше поне 3 пъти по-мощна от следващата я Конфедерация Гриландия. Военно бяха приблизително равни, благодарение на договорите за ограничаване на въоръжаването. Но на всички беше ясно, че при евентуална война, каквато между впрочем, не се беше случвала от 15 хиляди години, карелианците ще постигнат пълно числено и материално превъзходство за не повече от 3 години.
Разбира се, в галактиката имаше много други сили, които правеха съюзи и договори помежду си, пазеха се едни други, понякога се караха, случваха се дори военни инциденти, така че не можеше да се твърди, че някой, и дори карелианците, доминира. Все пак, в региона на основното си присъствие, те доминираха и бяха неудобният „голям брат“ на Гриландия. Съперничеството траеше вече хилядолетия, студената война помежду им се изразяваше в икономически мръсни номера, шпионаж и провокации. А Земята беше идеалната провокация спрямо Федерацията.
Тъй като беше твърде близо до границата им, то очакваното бъдещо присъединявате към галактическата общност, бе почти сигурно че ще стане именно към тях. Най-вероятно беше хипотетичният първи земен кораб да навлезе първо в карелианското пространство, без да подозира за съществуването на граница. Там щеше да бъде пресрещнат от местната стража, и именно карелианците да направят първия контакт. След това те щяха да приложат буквално написаното в закона, което най-вероятно щеше да доведе до доброволното присъединяване на Земята към тях. Т.е. границата щеше да се отмести с още няколко светлинни години навън.
Поради всички тези обстоятелства, галактическата общност много внимателно наблюдаваше всички действия на карелианците около Земята. Всички очакваха „случаен инцидент“, така че именно те да осъществят непредвиден контакт и да поставят останалите пред свършен факт. Доколкото подобно действие можеше да предизвика скандал и да накърни икономически интереси на Федерацията, на стойност много по-големи от Земята, то самите карелианци трябваше де факто да се откажат от този модел за завземане на нови региони. Вместо това те съсредоточиха вниманието си върху това да попречат на друг да реализира „случаен инцидент“, и чакаха расата на хората да „узрее“ сама. Шпионажът около Земята беше огромен. Карелианскопо правителство бяха изкупило всички ремонтни бази в близост, така че да има монопол върху зареждането и поправката на всякакви кораби. Частни работилници нямаше. Митническият и граничният контрол беше много строг. А из цялата Слънчева система имаше карелиански сонди и датчици, които да подпомагат всеки други кораб, така се да не „сгреши нещо“ с навигацията. Но безспорно върхът на карелианската политика беше лунната защитна база, от която наблюдаваха пространството около Земята и поддържаха 3 бързи кораба-влекача за спасителни операции. Всичко това, направено в името на спазването на галактическите договори, се ползваше като един от многото аргументи на карелианците, че са най-цивилизованата, демократична и уважаваща законите държава в галактиката. Разбира се, подобно старание срещу „случайни инциденти“ трудно се забелязваше в други региони, които бяха по-отдалечени от границата.
Обстоятелството, че най-сериозния противник на карелианците изведнъж се оказваше въвлечен в „случаен инцидент“ на Земята, означаваше много сериозно укрепване на позициите на Върховния консул в рамките на Конфедерацията. Това беше грандиозен провал за разузнаването и всички служби на карелианците, и очевиден триумф на колегите им от Гриландия.
Така стекли се, събитията водеха към това Конфедерацията да получи територия точно в гърба на Федерацията. А това вещаеше още доста години консулстване на Върховния…
-Съгласно утвърдените традиции, сега ние носим отговорността и разходите, относно приобщаването на не напълно готов свят към галактическото общество. – каза консулът, и демагогски продължи с второстепенния въпрос – Това ще наложи известни корекции в бюджета за следващите 3 години. Но вярвам, че имаме възможност да се справим, с някои преструктурирания…
С тези думи бяха попарени очакванията на неколцина съветници за печалби, които считаха за сигурни. След това консулът мина по същество:
-Трябва и да съставим необходимите екипи, и да пратим поне минимално необходим флот (всъщност щеше да е максимално допустимия) през карелианското пространство, в подкрепа на тази млада раса. Дипломацията ни ще бъде натоварена от неизбежната съпротива на карелианците, ще трябва да наемем най-добрите адвокати да ни бранят от митничарите и инспекторите. Ще трябва да плащаме на граничните ремонтни и горивни монополи. Изобщо, предстоят ни трудни години, но сме длъжни да докажем нашите цивилизационни ценности и водещата ни роля в защитата на закона и на слабите…
След този патетичен етюд, най-сетне се стигна и до основното - това, за което бе събран съветът, доколкото всички останали въпроси се разбираха от само себе си, и се случваха почти автоматично. Но съветът трябваше да реши най-важния въпрос:
-…И след като направим всичко това, което не се съмнявайте, настоящото правителство ще стори по най-добрия начин, след всичко това, ще трябва да решим кой да е основният ни партньор на Земята. Именно за това се наложи спешно да ви събера.
Тук брожението вече достигна връхната си точка, започнаха викове, подхилквания и размяна на остри погледи между приятели и врагове…
-След внимателно проучване, в рамките на краткото време, с което разполагахме, в консулството стигнахме до няколко възможни нации, които да ни партнират, но най-подходящи изглеждат българите...
На аудиторията и беше пределно ясно, че времето за проучване изобщо не е било чак толкова кратко, за разлика от времето, което щяха да имат съветниците, за да решават. Също и беше ясно, че накрая ще решат каквото е решило консулството. Най-малкото, историческият успех да се осигури плацдарм в гърба на врага, правеше консула по-подходящ за политически приятел, отколкото за противник. Все пак обаче, в Съвета имаше и други влиятелни фигури, които се очакваше да спечелят най-много от ситуацията. За да максимизират печалбата си в бъдеще, сега те щяха да влязат в ролята на разумна опозиция. Веднага се възползва председателят на Комисията по галактическата дипломация. Една служба, предназначена да следи за спазването на договорите и законите, която със сигурност имаше информация за всичко, почти колкото консула. Казано по-просто, господин Председателят, бе имал време да осмисля и решава точно колкото и главата на изпълнителната власт.
-Съчувствам на уважаемия Консул за трудната ситуация, която изпадна. Подобно събитие не е желано от никого, и никой не би искал да бъде в консул в този момент. Предстои му трудната задача да се пребори с предстоящата вълна от демагогия и пропаганда на нашите врагове, които ще се възползват от случая, за да ни обвинят, че ние сме организирали инцидента. Те са добри в пропагандата, от хилядолетия я ползват. Трудни дни предстоят за консула, нека го подкрепим... - Председателят спря за малко, за да придаде тежест на следващите си думи, след което продължи - Все пак, дори от краткото проучване, което можем да направим, виждаме че въпросните българи са един малък народ, постоянно намиращ се под чуждо влияние, с доста продажни политици, повечето от които са чужди агенти. Ако изведнъж ги направим своеобразен лидер на света им, може тежестта да се окаже прекалено голяма...
Готов за подобен въпрос, целящ преди всичко лични изгоди, а не представляващ загриженост, консулът отговори:
-Благодаря на уважаемия Председател на дипломатическата комисия за изразената подкрепа. Уменията му ще ни бъдат много полезни в предстоящата борба. Колкото до българите, то казаното е напълно вярно. Именно това ги прави подходящи. Ще дадем бляскав пример за милосърдие и великодушие на цялата галактика. Ще покажем, че в новия свят, в който идват, хората са равни помежду си, а онзи, който е изостанал, получава подкрепа. Ще се види, че последните могат да станат първи, и няма да бъдат потискани. Българите са идеални за тази цел. Те са достатъчно малки и достатъчно презрени, за да се вид как смачканите стават елит. Но са и достатъчно като бройка, за да поемат всички важни постове, както и да има конкуренция от страна на други българи, които не са се уредили. Като образователно ниво са сравнително добре. Така че намирам предложението на правителството за разумно...
Тъй като Председателят на дипломатическата комисия вече си беше взел своето, дойде ред на следващия загрижен и желаещ да помогне - влиятелният съветник от планетата Сивон.
-В така представената ни информация за българите, пише че нивото им на индивидуализъм е поне 3 пъти над средното за цялата планета. Дали ще могат да обединят всички зад себе си?
Показателят "ниво на индивидуализъм" беше прикрит зад възпитан език термин за склонността към завист и това да се пречи на другите. Високото ниво показваше, че българите са народ от хора, които много обичат да си пречат едни на други и изпитват по-голямо удоволствие от това да развалят нечия чужда работа, отколкото някоя тяхна работа да се случи успешно. Подобно качество беше безценно при назначаването на поместни губернатори, бяха го открили дори самите хора в своята колониална епоха. Много важно беше в елита да има дрязги и едни да се пречкат на други, за да не се обединят никога и да не оспорят властта на истинския господар. В това отношение българите бяха почти безценни.
-Личният индивидуализъм, и склонността да вървиш напред, да поемаш риск, да е бориш - всички тези елементи, са част от истинското лидерство. Ние имаме нужда от лидери на този нов свят, на който му предстои много труден, макар и благотворен, преход. Въпросният показател е важен... - каза консулът.
-Подкрепям напълно консула. - включи се отново Председателят на дипломатическата комисия. Индивидуализмът винаги е ползван като ценен показател при всякакви предходни приобщавания на нови раси.
-И все пак... - настоя съветникът от Сивон - Все пак такъв показател до сега никога не сме имали в нашата история. Никога не сме възлагали лидерство на някой, който е 3 пъти по-голям индивидуалист от средното ниво. Страхувам се да не се обърне срещу нас това...
-Как би могло да се обърне? - попит консулът.
-Нямам представа, просто имам странно усещане. Всякакви експерименти с крайни форми на едно качество са вид хазарт. Може би те трябва да рискуваме. Или поне можем да разредим риска като вкараме и други нации, заедно с хората да лидират.
-Забележката на съветника от Сивон ми изглежда разумна. - каза консулът.- Ще наблюдаваме процесите и при нужда ще подскажем на българите кого да привлекат като помощник. Това би била форма на разреждане на риска, но осъществена по друг начин.
В залата се чуха одобрителни възгласи. Всъщност консулът беше казал, че ще направи каквото е наумил, а съветникът от Сивон ще получи каквото очаква от бизнеса със Земята.
Последва още серия от подобни размени на реплики, които едва ли са интересни на почитаемия читател, който бърза към същинската част на настоящото повествование. Затова да прескочим повечето от тях и да стигнем един много ключов въпрос. Някъде към средата на пазарлъка, изглеждащ като парламентарен дебат, един съветник извади много интересен въпрос:
-Езикът на българите е много близък до езика на преторите. Това ми изглежда съмнително...
Преторите бяха най-влиятелния народ в Карелианската федерация. Те не доминираха напълно, но бяха доста силно своеобразно семейство. Имаха най-много представители в бюрокрацията и във висшата власт, и държаха най-много корпорации. Това, с оглед на факта, че най-вероятно самите карелианци се готвеха да приобщават Земята, правеше ситуацията доста прозрачна.
-Не е изключено да е имало карелианска намеса в миналото. Уверявам ви, че ще разследваме всичко и ако го докажем, ще си платят сметката за нарушаването на договорите. - каза консулът.
Разбира се, на всички беше ясно, че нищо няма да се докаже. Нарушаването на договорите чрез агенти за културно влияние беше всеизвестна практика, и също така всеизвестно недоказуема. Ставаше чрез инфилтрацията на магьосници, духовни водачи, книжовници, и много рядко - чрез управляващи. Целта беше да се подготви съответния народ езиково и културно да е близък с някоя от космическите раси, така че в бъдеще по-лесно да се ползва за съюзник. Езиково-религиозното многообразие на Земята бе едно от най-високите в галактиката. Което беше косвено доказателство, че доста раси са нарушавали договорите тук.
-Това че говорят близък до езика на преторите предполага, че карелианците са готвели българите за това, за което сега ни ги предлага консулът? - проницателно каза един съветник от задните редове.
-От което следва, че сега ще им отмъкнем собственото творение. - усмихнато каза друг.
-Карелианците може и да са допускали някой друг да интегрира Земята, но едва ли биха допуснали, че ще го направи със собствения им инструмент за това... - каза трети.
Силни одобрителни възгласи изпълниха залата, а душата на консула със задоволство.
-Уверявам ви, че ще проучим цялата история на Земята и това как българите са се сдобили с езика на преторите. Но дори да не докажем нищо, нали разбирате вътрешно-политическото влияние на самия факт сред карелианците...
Очевидно беше, че всички разбират. Като всяка водеща класа, и преторите бяха постоянно под подозрението на другите обществени групи. Дори недоказани, съмненията че са готвели на Земята своя управляваща класа, щеше да внесе напрежение във Федерацията. А срамът след това собственото им творение да бъде използвано от Конфередерацията, щеше да намали влиянието им. Т.е. властта в Карелианската държава щеше да отслабне поне за известно време.
Последва нова серия пазарлъко-дебати, преди да се стигне до последния вероятно интересен на нашия читател въпрос. Каза го един от най-възрастните съветници, вероятно дори без комерсиален мотив:
-Забелязал ли е уважаемият Консул, че така наречените българи, до момента са били няколко пъти в ролята на нищожна добавка в големи империи, и накрая самите империи са се разпаднали? А българите за изплували, за да се озоват в ръцете на следващата обречена империя? Дали не поемаме риск, уважаеми господин консул?
Настана известно мълчание. Обстановката беше твърде щастлива вече, за да приеме някой изобщо нещо като опасност. А и това предположение звучеше всъщност толкова шеговито.
Консулът се вгледа за малко в собствения си екран, след което отговори с подобаващото чувство за хумор:
-Уважаемият съветник се опитва да ни развесели, но нека погледнем сериозно на въпроса. Винаги трябва да гледаме сериозно. Това наистина е много интересно съвпадение. Но то очевидно е чисто съвпадение. Падението на съответните империи е по други причини, а не заради българите. Изживели са си живота. Нашата държава е в очевиден възход, така че такъв риск няма. Но ако се появи, винаги можем да ги подарим на карелианците...
Бурни аплодисменти, с което съдбата на българите в близките няколко стотин години, беше решена....
(следва)
Добри Божилов
26-12-2015
