Доста често ще чуете по медиите изказвания от типа: „Има огромен глад за ИТ специалисти“, „30 хиляди работни места за програмисти свободни“, „Няма хора за позиции с 2000 лв. заплата“ и пр. Но да знаете, че всичко това не е вярно. Истината е малко по-различна и това „малко“ прави всички тези приказки откровени нелепици.
Медии, неправителствен сектор, работодатели, та кой ли не вече се изказа по въпроса. Създадоха се дори академии за подготовка на кадри, че нямало хора и положението било трагично. Дори гениални идеи проблясват – да внасяме индийци, пакистанци, бангладешци…
Нека ви кажа каква е истината от първа ръка. Но първо да уточня, че не се оплаквам. Аз самият съм ИТ специалист. В последните 10 години имам общо взето успешен бизнес. Предполагам, че малцина са постигнали постигнатото от мен, в качеството ми на „самонает“. Т.е. ако мислите, че някакъв неудачник се оплаква, то започвате четенето с грешно предубеждение.
Та преди година-година и половина, реших да се занимавам с програмиране. Причината беше някакъв вид „смяна на професията“, „търсене на разнообразие“, малко по-предвидимо ежедневие (когато си в бизнеса това е пълен абсурд) и пр. И на базата на досегашния си опит все пак в ИТ сферата, на солидното си социалистическо компютърно образование (завършено 1994 г.), на дълбокото ми познаване на технологиите, та реших да пробвам в програмирането. Резултатът от този злополучен опит е… единствено тази статия. Да, нали в миналото съм бил журналист, и поне като не направих друго, случилото се се оказа едно добро реално проучване на пазара и достатъчен материал за статия… J
Ако ви интересува краткия отговор на въпроса, и не ви се чете повече, той е следния: НИКОЙ НЕ ТЪРСИ НИКАКВИ НОВИ ИТ СПЕЦИАЛИСТИ. НЯМА ХИЛЯДИ РАБОТНИ МЕСТА ЗА НОВИ ХОРА. НЕ СИ ПРАВЕТЕ ИЛЮЗИИТЕ, ЧЕ ТОВА Е ОПЦИЯ ЗА ВАШЕТО БЪДЕЩЕ. ОНОВА, КОЕТО СЕ ТЪРСИ НА ПАЗАРА, СА ГОТОВИ ИТ СПЕЦИАЛИСТИ, ТАКИВА С ПОНЕ 3-4 ГОДИНИ РЕАЛЕН ОПИТ. ДОКОЛКОТО НИКОЙ НЕ ТЪРСИ НАЧИНАЕЩИ, ТО ТРУПАНЕТО НА ОПИТ СЕ ОКАЗВА ПРАКТИЧЕСКИ НЕВЪЗМОЖНО, СЪОТВЕТНО И АКО ИСКАТЕ ДА СТАВАТЕ ИТ, НАЙ-ВЕРОЯТНО ЩЕ СЕ ПРОВАЛИТЕ.
Това е накратко ситуацията. Ако ви интересува в подробности, може да продължите четенето.
Та моят оптимистичен старт бяха сериозните книги и доста рекламираните курсове на Телериг, Софтуерния университет, както и някои подобни курсове на английски из Мрежата. Трябва да посоча, че тези курсове наистина дават това, което обещават. Наистина много познание предлагат, много се научава от тях. Можете бързо да навлезете дълбоко в технологиите, вкл. в считаната за най-трудна област на самото създаване на софтуера – програмирането. Т.е. Светлин Наков и другите като него не ви лъжат в това, което предлагат.
Проблемът е, че те предлагат само и единствено обучение, но не и работа. А тази „тънка разлика“ всъщност е доста дебела.
Личният ми опит беше, че се справих без никакъв проблем с всички курсове. Никакви трудности при никакви задачи за упражнения, включително отбелязаните със „звездичка“ като „повишена трудност“. Вероятно ми е помогнало доста солидното компютърно образование, което имам от преди това. Т.е. при някой друг, вероятно резултатите биха били по-слаби или по-бавно постижими. Но така или иначе, в личен план, онова което курсовете можеха да ми дадат, си го взех. В допълнение – доста странични интереси, четене из интернет, из форуми, из документации на разработчици и пр. Накратко – минах теорията доста лесно…
И след това стигнахме до реалния живот. Тъй като след теорията, трябва да започнеш работа някъде, и да навлезеш в реални проекти, аз това и направих. Започнах да търся обяви за работа и да кандидатствам. Всичко изучено е описано в CV-то, заедно с досегашния опит, който макар и не на „програмист“, все пак е дълбоко свързан с информационните технологии. Намерих дори препоръки на уважавани хора в ИТ бранша, и ги разпращам заедно със CV-то…
Какъв е резултатът от всичко това?
Нищо…
:))))))))))))))))
За около 6 месеца кандидатстване, имам пуснати над 500 CV-та. От тях имам не повече от 20 интервюта. И нито едно предложение за работа…
Обстоятелството, че в 96% от фирмите съм отпаднал дори без интервю, показва че системата просто не търси хора. Без интервю, не може сериозно да бъде оценен един кандидат. Ако наистина има търсене, то почти всеки ще бъде поканен на интервю, за да не се изпусне шанса някой просто да има недобре съставено CV. В интелектуални области, където често смахнатостта значи голям потенциал, това е напълно възможно. Добрият програмист дори е вероятно да няма CV като "корпоративен костюмар". Но обстоятелството на доста малко интервюта сочи към пресяване още на ниво CV. А такова нещо се прави в области със "свръпредлагане", а не със "свръх търсене".
Така, дори да си идеален „курсист“, и да имаш и някакво минало в ИТ, ти изобщо не стигаш до интервю. Шанс 1:25. 4%. В самите интервюта шансът е дори по-нисък. 20 интервюта и 0(нула) оферти… И на това му казват „има глад за кадри на пазара“…
Като доста самокритичен човек, е логично първо да помисля, че проблемът е в мен. Но в процеса на кандидатстване се събра допълнителна информация. И от нея стана ясно, че всъщност проблемът изобщо не е в мен.
Част от обявите за работа минават през агенции за подбор на персонал. Някои от тях подхождат формално, други правят доста задълбочени интервюта. Някои дори дават съвети, дори да не ти намерят работа. Та в рамките на тези разговори (в консултантските фирми) научих доста неприятната и неизказвана истина – НИКОЙ НЕ ТЪРСИ МЛАДШИ СПЕЦИАЛИСТИ. ПРИ ТЯХ ИМА ОГРОМНО ПРЕДЛАГАНЕ И КАНДИДАТИ, И ПОЧТИ НИКАКВО ТЪРСЕНЕ. ТЪРСЕНЕТО Е ЗА ХОРА С ОПИТ НАД 3 ГОДИНИ. ТАМ СА ГОЛЕМИТЕ ПАРИ И ТАМ НАИСТИНА ИМА ДЕФИЦИТ.
Та консултантите ясно ме „светнаха“, че това дето го чувате по телевизора не е точно така. Ако си младши, т.е. такъв, който е подготвен теоретично и трябва да започне първа работа, та ако си такъв, се приготви за много чакане, и се надявай на късмет някой да те вземе. Ако някак „прескочиш“ този етап, и станеш „със стаж“, започват да се бият за теб…
Само че, това е съвсем различна истина от тази, която ни се внушава. Логичното и ясно разбираемо би било, ако в някакъв бизнес има търсене на кадри, то да се прояви най-силно при начинаещите кадри. Напредналите се изсмукват нагоре, те освобождават места за начинаещи, на които постъпват самите начинаещи. Така и системата работи и се подхранва.
Не е логично, направо абсурдно е, да се случи така, че връзката между „начинаещ“ и „средно напреднал“ да се скъса. И да възникне дефицит на „средно напреднали“, а в същото време да няма „начинаещи“, които да вървят в посока на напредване.
Като чуете Божидар Данев от БСК или някой от БАИТ или БАСКОМ да говори за „недостига на кадри“, да знаете че той донякъде лицемерничи. Той говори именно за липсата на тези „средно напреднали кадри“, но премълчава, че почти никой не наема „младши кадри“, та те после да израснат до „напреднали“. Вместо да се каже тази истина, се хвърлят някакви обвинения срещу държавата, че образованието било лошо, или пък се предлагат идеи за „внос на работна ръка“. Очевидно целта е вносът да е на готови „средно напреднали“, и така по изкуствен начин да се запълни дефицитът.
Но неудобната истина е, че държавата в случая нищо не може да направи. Тя няма как да замени онзи етап от подготовката на един специалист, който се казва „младши специалист“. Т.е. след като някой вече се е изучил, да постъпи някъде и да започне да свързва наученото с практиката. Държавата не е бизнесмен, тя няма фирми, в които да назначава младите кадри, та вътре да трупат опит. Дори държавата да осигури обучение от типа на Харвард или Станфорд (това е хитът в ИТ), дори при такива университети, отново етапът „младши специалист“ не може да бъде осигурен от друг, освен от реалния бизнес.
Между впрочем, Софтуерният университет на Наков и Академията на „Телериг“ осигуряват доста високо ниво на образование. В някои отношение то е по-добро и по-конкретно дори от именитите западни университети. Това, разбира се, важи и за други курсове, които има, които с конкретната си насоченост и изолиране на ненужните подробности, осигуряват доста полезно познание. Казано накратко, като минете СофтУни или Академията, и ако сте старателен, можем да приемем, че сте минали Станфорд конкретно в тази област. Но това не ви прави „средно напреднал“, та да утолите „глада на пазара“.
Т.е. ако трябва да сме груби и цинични – зарежете ИТ-то и не се връзвайте. Някои може и да успеят, но 9 от 10 ще се провалят. Просто няма места за тях…
Разбира се, не следва да гледаме случващото се едностранно. Фирмите са предпазливи да наемат „младши кадри“, именно заради голямото търсене после на „средни кадри“. Страх ги е, че те ще направят инвестицията в този начален етап, а после специалистът може да им избяга. Всъщност те самите насърчават този процес като подхождат егоистично и вместо да обучават младите, се чудят как да „дръпнат човека“ на колегата. Съществува и сериозния риск от емиграция на специалистите в чужбина, където също има голямо търсене.
Така стигаме до любимия на всички ни Йосарян и „Параграф 22“. Кадри няма, защото никой не иска младши кадри, а напредналите кадри не могат да се появят, без да са били младши :)
Тази абсурдна ситуация има и някои екзотични „решения“. Например една фирма предлага 6 месечно ускорено обучение, след което те наемат на работа. Звучи атрактивно, нали. Само изчакайте да чуете заплатата – 600 лв. И трябва да работиш минимум 2 години на нея. Подписваш договор. Т.е. осигуряват ти някаква позиция за „младши специалист“, но в замяна на фактическо заробване за 2 години.
Тук е редно да изтъкна, че добрия и подходящ специалист още на 6-я месец започва да получава увеличения на заплатата, просто защото го виждат, че е добър, и се страхуват да не избяга. А лошия специалист няма да го държат и 6 месеца дори на 600 лв. А и 2 години на 600 лв. заплата едва ли е концепция за бранш, дето твърди че имало голямо търсене и стояли свободни работни места на по 2000 лв. възнаграждение.
Разбира се, този странен подход за вкарване в системата, не е широко приложим. Натоварването в обучението отсява доста народ, а и перспективата за 2 години гърч почти без пари не е много атрактивна. Поради тази причина, и всъщност малко фирми предлагат подобни схеми.
Та злополучният ми опит да стана „програмист“ ще завърши с тази статия, и с неизбежното ми връщане там, където съм „опитен“ дори да речем „много опитен“ – в Уеб бизнеса и търговията в Интернет. Идеята за по-спокоен живот ще пропадне, вероятно доходите ще са по-високи. Но разочарованието от илюзията за „много търсените ИТ специалисти“ ще остане.
И накрая – нека приключим с нещо оптимистично. Ако имате „връзки“, нямайте никакви притеснения. Ако има кой да ви вкара в системата и да плувате в нея, ще се научите, стига да имате желание. Всичко се научава с времето, дори нищо да не сте чели преди това. И ще бъдете след 2-3 години търсена „глава“ с оферти по 2,3,4 хилядарки, а някои и с повече. Ако искате наистина да пробиете в ИТ-то, не ходете по курсове, и не се правете на много умни. Търсете „връзки“… J
Добри Божилов
13-11-2015
