...Безсмъртният Алековец се завръща 120 години по-късно...
|
|
-Те това е, бате. Свещения кладенец… - циганинът, който доведе Бай Ганя тук се ухили до уши – чакаше си парите. Долу в локва от кал друг циганин потънал до кръста, копаеше с една лопата…
Бай Ганя извади една петолевка и я даде на мангала.
-Ама, бате, за 10 лева се бехме разбрали. Кво праиш сега… - възропта водачът.
-Ти „Бай Ганьо“ не си ли чел, бе момче?
-Не бе, бате, аз неам образование, не моем да четем…
-Прочети го до следващия път като требе да се пазариш с мене… Ае бегай сега…
Циганинът ядосано си тръгна, но подир половин час беше забравил всичко на 4 кебапчета и половин кило фалшива ракия. Бай Ганя се разприказва с другия мангал:
-Ти в тая свещена вода както си потънал, сигурно ще живееш вечно…
Момчето с лопатата го погледна – само очите светеха под 2 пръста кал…
-Вечно ше живее Божо Шефа, де откри тая кал. Аз съм обикновен мангал, дето копа. – отговори работникът.
-Плащат ли ти добре за това, че изкопа свещения кладенец на Плиска?
-Епа, кога плащат винаги е добре.
Бай Ганя се усмихна на тънката ирония в думите на работника.
Кладенецът се намираше точно в средата на някакви полу-възстановени руини. Преди 1000 години това е било столицата на България. „Дали след още 1000 някой щеше да дири магически кладенци в София?“ – помисли си Бай Ганя.
-Ти видя ли Бойко Борисов – като го помазаха с тая вода?
-Видех, тука бех. Аз извадих водата. Ама да знаеш, началник, малко смешно ми стана – шефот на държавата, най-големия началник, го полехме с тая кал. – каза циганинът, изхвърли лопатата, и добави -… И той се кефи. И по телевизора го показаха… Добре, че Боже не го накара и да пийне от нея… - циганската усмивка при такива констатации бе недостижима за никой друг във Вселената.
-Ти, момче, чувал ли си за свещената река Ганг? – попита Бай Ганя.
-Епа, чувал съм нещо, некъде на другия край на свето е…
-Тая река, момче, всяка година хиляди народ се къпе в нея и вярва, че е чудодейна. После и пълнят шишенца и си носят в къщи…
-Ей, свещени работи. – философски каза циганинът. И добави – А някой сетил ли се е да продава тия шишенца?
-Сетили са се много хора. Ама първия дето се е сетил, най-много пари е направил. – каза Бай Ганя.
Мангалът го погледна лукаво и рече:
-Ти затова си тук? Нали, началник…
Бай Ганя само многозначително се усмихна под мустак.
Не мина много време и Те се появиха. Знаеше, че ще го изчакат да остане сам, и затова ги улесни. Тръгна да се разтъпче из руините наоколо – далеч от мангала в калта. Бяха двама – един от гвардията на Свети Петър, и баща му – Алеко.
-Знам, че не трябва да съм тук, знам, ще си тръгнем все някога… - каза Бай Ганя.
-Ще си тръгнем веднага! – ядосано каза гвардеецът и заплашително размаха крилете си.
-Горе в гвардията сигурно е голяма суматоха, ще летят глави… - ухили се Бай Ганя.
В очите на гвардееца блеснаха искри. Буквално. Една от тях се заби в крака на Бай Ганя и го опари доста болезнено.
Алеко се включи:
-Остави това, той ще си тръгне, аз да поговоря с него…
Гвардеецът с неохота, но се отдалечи.
-До сега не си го правил, приятелю? Много рядко душа се връща в този свят. Какво те накара?
-Да ти припомням ли, отче мой, че аз не съм бил в този свят никога. Аз съм твоя измислица, която е толкова жива и истинска, че Бог и е дал душа. Но никога не съм живял на този свят. Така че не се връщам, а съм тук за първи път…
-Да, така е, прав си, Бай Ганьо. Но в известен смисъл, ти си бил тук. Моят герой има няколко прототипа, той е събирателен образ на някои хора от онова време, които съвсем реално са били тук. И никой от тях не е избягал, или е поискал да се върне…
-Защото никой от тях не е Бай Ганьо…
Настана кратко мълчание. Алеко мислеше и се чудеше какво точно в този момент е „преляло чашата“. И защо точно сега тази изключително странна душа, наречена „Бай Ганьо“, едно толкова уникално сред душите явление, което Бог толкова рядко създаваше, какво го беше накарало да напусне Небесното царство и да слезе на Земята. Това беше големият въпрос, и за да получи отговора му беше готов да изнерви до границата на възможното гвардееца.
Проговори отново:
-Тия последните 25 години са едни от най-смешните в историята на България. И смешни и жалки. Надминаха всичко, което съм имал във въображението си. Бай Ганьо е вече симпатичен, сравнен с това, което се случи в Родината ми. Но нито аз, нито някой друг, е тръгнал да се връща. Такива са принципите. Всеки свят се справя сам. Вероятно и България трябва да мине през този позор, за да научи нещо, и да прогледне. Никой не може да разбере изцяло замисъла.
-Имаше вярно в тия години уникални неща. – весело каза Бай Ганьо – Тия нашите афери от при Стамболова и Фердинанда – ряпа да ядат. Тука направо ни направиха смешни…
-Все пак, вероятно заради дистанцията на времето и идеализацията на героя, все още няма друг като Бай Ганьо – нито в литературата, нито в живота.
-Ааа, в живота има. Задминаха ни от всякъде…
-Да, прав си. Но в изкуството, като символен образ, няма втори Бай Ганьо. И няма и да има…
-Абе, Алеко, изкуството си е твоя работа, ти затова си архангел, началник на високо си. Там духовните хора се издигате и келепирът е за вас. Ама ние – търгашите, гледаме реалното. Ние не сме за оня свят, трябва Господ като умрем, да ни праща пак долу – за ново превъртане. Ама друго да ти река – мани ти изкуството. Да ти река, знаеш ли защо в живота ни задминаха от всякъде, смешни станахме с тебе… Знаеш ли защо?
Алеко се замисли, но не можа да намери веднага отговора.
-Защо?
-А помисли малко…
Бай Ганя беше в стихията си, усмивка на невиждано щастие грееше на лицето му. Но Алеко не се сети.
-Ами защото, татко мой, защото Бай Ганя не е бил тук! Затова ни задминаха. Какви смешници само станаха банкери, бизнесмени, приватизатори, концесионери… Защото Бай Ганя го немаше да им покаже истинския бизнес, истинския келепир, както се вика по старому…
Дори на сериозното и мъдро лице на Алеко се появи лека усмивка.
-Ти, Бай Ганьо, мислиш че тия тука са по-зле от тебе?
-Е не се ли вижда от Небесния прозорец?
-Бих спорил с теб…
-А спори де…
Алеко отново се замисли. Вероятно можеше да започне доста дълъг спор, който вероятно щеше да бъде по-скоро забавление, отколкото нещо сериозно. Бай Ганя беше геният на веселбата в Онзи свят. Душа, създадена, без да е живяла реален живот – само на базата на въображението на самия Алеко. Уникален талант с хумора, способен с всичко в себе си да развесели всекиго – дори чрез самия себе си. Да превърне в смях всяка една тема.
-Виж, Ганьо, друг път по това да поговорим. Сега нещо по-кратко. Кажи защо се върна сега? Какво се случи? Колкото и жалка да е България, големите келепири минаха. Приватизацията мина, разпродадена е държавата вече, наизкупиха я всякакви мошеници – та и не само наши, и чужди дойдоха на плячката. Не е имало такава плячка никога в историята. За 25 години опоскаха всичко създадено от Освобождението насам. Така е. И в нито един момент, ти не избяга, и не се върна. Защо сега?
-Големите келепири никога не минават, това да знаеш от Бай Ганя, архангелче… - отговори той, засука мустак и продължи – Наистина голема плячка стана в тоя четвърт век, изкушавах се наистина няколко пъти…
-Кога? – прекъсна го Алеко.
-Ами кога, кога… Помниш ли като продадоха цяла авиокомпания на цената на една къща. На един евреин. Много ме беше яд. Аз да бях тука, немаше да я оставя тая работа на евреина. Немаме ли си ние български тарикати, та евреинът да гепи. Та ядосах се много тогава... После се ядосах като харизахме електрото на чужденци. Та ние светът можем да учим на електро, накрая чужденци ще ни доставят тока. Е, много ме изнервиха и тогава. Не моех се опомни и като избраха тоя Бойко за началник. Най-големия келепир – за тоя глупак. Егати, чак мен ме хвана яд. Тоя смешник седна в стола на Стамболова, братче, представяш ли си – целия келепир за тая смешка. Едно време какви хора сядаха на тоя келепир… А сега. Та честно ти казвам, тогава мислех да се върна и да докажа, че Бат Бойко не е повече от Бай Ганя, и ще му взема изборите. Така щехме да изгоним и американците. Абе, Алеко, къде беха тия американци едно време като ходихме до Чикаго, къде се намърдаха тука на келепир сега. Много ми кипна от това с Баце. Ама преглътнах…
-Ти като гледам, най-много май се дразниш не от келепира на другите, а когато чужденци вземат келепира… - усмихна се Алеко, започвайки да разбира.
-Да, тате Алеко, и аз съм келепирджия, ама съм и патриот. Верно най-много се дразня от тая работа – келепирът да го вземат чужбинците.
-Признавам, че имаше известен, макар и малък патриотичен нюанс в теб, като те създавах…
-Малък ли, Булгар, Булгар, мускалите в пояса да не ги гепи европеецът… Малък викаш. Абе бая патриот си ме направи ти…
Алеко не каза нищо, но изглеждаше в подобряващо се настроение.
-Та питаш, тате Алеко, защо сега реших да ядосам гвардейците?
-Питам, питам, Бай Ганьо?
-Ще ти кажа защо. Защото, тате Алеко, мускалчето е в основата на Бай Ганя. Ти си ме измислил около него, всичко в мен се върти около него. Аз съм мускалчето. И Оня там горе – големият шеф, като ми е дал живот, това го е запазил. Създал е той Бай Ганя жив, ама това не е Бай Ганя – това е мускалчето живо. Защото Бай Ганя това е мускалчето… Ето затова точно сега избягах…
Алеко се умисли съвсем сериозно.
-Значи, Ганьо, ти изпусна приватизацията, изпусна електрото, изпусна да биеш Бат Бойко на избори, преглътна че държавата стана плячка на американците, всичко това издържа. Но мускалчето… Тази вода в този кладенец, може да се сипва в мускалчета. И това те победи…
Този път Бай Ганя отговори с мъдрост от Оня свят:
-Нали знаеш, Алеко, че като минеш в Оня свят, виждаш цялата преходност на материалното, виждаш истинските ценности, и разбираш колко е смешен келепирът, дето гоним докато сме живи…
-Интересно прозрение от теб, Ганьо…
-Та, Алеко, работата не е в размера на келепира. Не е да приватизирам държавата, електрото или да посреднича на американците за комисиона. Работата, Алеко, е в идеята за келепира – не в ползата като пари от него, а в това да го направиш, и да надиграеш другите. И като се появи мускалчето и свещената вода на Божидар Димитров, е немах сили да устоя на това. Не може някой да бие Бай Ганя в мускалчетата. Не и в това. Мускалчетата винаги са си на Бай Ганя. Приватизации, далавери, банки, продажници – всичко се забравя. Ама мускалчетата на Бай Ганя са вечни. Е затова дойдох тука – аз ще взема тоя кладенец, и аз ще продавам мускалчетата!
Алеко възприе едновременно весело и сериозно ситуацията. Бай Ганьо все пак беше душа от отвъдното. Имаше достъп до цялата мъдрост на Вселената. Нормално беше да е станал много по-мъдър от въображаемия образ, изникнал някога в съзнанието му. Но сърцето на образа не можеше да се промени. Бог би създал съвсем друг човек, ако променеше това. Така сега Бай Ганя беше вселенски мъдрец, с мускалче в сърцето. И винаги щеше да бъде такъв.
-Приятелю, нали знаеш че не можеш да останеш. Нито гвардеецът ще те пусне, нито аз мога да му наредя друго. Трябва да си тръгнеш с нас.
-Нали знаеш, приятелю Алеко, че ако има условия да го има Бай Ганьо, все някак ще се появи Бай Ганьо…
-Абе, тия 25 години условия много, а все го няма…
-Точно затова слязох, приятелю, и нищо не можете да направите вече. Аз помогнах да се появи Бай Ганя. Ще го гледаме заедно отгоре.
-Помогнал си? Ти нищо не си правил, освен да огледаш разкопките и да говориш с двама души…
-А погледна ли в душата на онзи в калта?
-Душата? Ти не можеш да се месиш в душите. Никой не може, дори Бог не го прави! Никой няма тази сила!
-Но имам силата да открия сходната душа, Алеко. Другото е квантова физика…
Алеко разбра целия замисъл, стана му ясно, че Бай Ганя е победил и планът му ще се реализира. Дори самият той щеше да допринесе за това, защото точно това беше длъжен да направи като архангел. Повика гвардееца и тримата заедно отлетяха в своя свят.
Няколко месеца по-късно в България имаше местни избори. Напълно неочаквано, един циганин се яви като кандидат за кмет на Плиска. Също напълно неочаквано, се намериха спонсори и стотици народ се въодушевиха около него – за да накажат така управниците. А и заради гениалното му обещание да оправи икономиката на района, на база на търговия с мускалчета със свещена вода.
През Небесния прозорец не само тримата, а и много други гледаха следствията от тази намеса на Бай Ганя на Земята. Той беше се възползвал от един принцип, наречен на „минималната намеса“. Та Бог беше наредил, ако някой някъде осъществи намеса в делата на хората, никой друг да не се меси отново да поправя стореното. Втората намеса би нанесла повече вреди от първата, беше казал Бог, и не позволяваше на такива като Алеко да поправят стореното от такива като Бай Ганя. Много много рядко самият Той се намесваше, но този случай не беше толкова важен, за да го стори. Затова и когато Бай Ганя каза това на Алеко, онзи разбра какво е станало.
Мангалът имаше душата на Бай Ганя. Трябваше само да му се помогне. Истинският Бай Ганя само размести няколко квантови линии, така че работникът да получи шанс да стане кмет. Останалото сториха избирателите с всичката им глупост, която от 25 години водеше страната по този смешен път.
Циганинът стана кмет на Плиска, и отдаде свещения извор на концесия. Келепирът беше основно за кмета, а мускалчетата наистина се продаваха. Геният на Бай Ганя беше предвидил, че народ, който избира управниците си така, и ще купува така…
Добри Божилов
20-08-2015
