Най-новия разказ на Великия ум...
|
|
Здравко тръгна да излиза от водата. На 5-6 метра от началото на плажа поспря и с добре усвоен артистичен жест си изстиска водата от панталонките. Това умишлено бяха панталонки, а не бански, за да събират много вода и да има повод да се изстискат пред погледите на девойките на плажа. Артистизмът включваше подчертаване на впечатляваща гръдна мускулатура и напрягане на бицепсите, така сякаш не изстискваш вода, а вдигаш 15-килограмовата гира. След този първи жест на привличане на внимание, Здравко продължи с бавна убедителна крачка към мястото си, така че повече време да може да бъде разглеждан – така перфектно оформен и лъщящ от зехтина, който нанасяше преди всяко влизане във водата. Накрая стигна до чадъра и все така изящно се излегна на шезлонга. Знаеше, че са го видели, и това му доставяше удоволствие.
-Ей, хубава стана водата вече… - каза Здравко.
-Да, стопли се. – отговори сходния на вид с него, но все пак не толкова изваян, негов приятел Желязко.
-Ама сезона е гола-вода. – намръщи се Здравко.
-Да, бе, без руснаците, е пълна скръб. Умрехме тая година… - съгласи се Желязко.
Здравко беше съдържателят на местния плаж. Държеше заведението за кюфтета и пържени картофки наблизо и събираше наем от чадърите. Желязко му беше приятел от по-младите години и му помагаше. Някога двамата бяха част от ударните групи на мутренската групировка, контролирала града. Сега групировката я нямаше, повечето мутри се бяха разпръснали в различни посоки, а Здравко получи концесията на плаща – да изкарва някой лев докато може.
-Да бе, разказа ни играта Баце. Направо ни разгони фамилиите, - каза Здравко – Тоя човек забрави от къде е тръгнал, забрави ни нас…
-Като се издигне човек, и забравя всичко… - философски заключи Желязко.
Настана кратко мълчание, в което Здравко погледна към любимата си на съседния шезлонг. Там си беше и не проявяваше никакъв интерес нито към Здравко, нито към другите мъже на плажа. То на нейните години и със започналата да се поотпуска красота, това беше нормално. Но Здравко имаше комплекс от по-младите и години, когато дори слуховете за нея го караха да побелява. Все още му трепереше сърцето кривва ли тя и верни ли са слуховете… Но сега си беше тук…
-Ама как точно той се издигна… Егати майтапа… - каза Здравко – Най-големия тъпак от всички отиде най-високо. Егати държавата…
Желязко се ухили зверски до уши, след което каза:
-Да бе, помниш ли оня министер дето каза „Егати държавата, щом аз съм и министер…“
-Да бе, некъв каза т`ва нещо още като бехме млади…
-Ама Баце им разказа играта. Вече не „Егати“, ами не знам к`во да каем…
-Министър-председател, бате. Тоя човек държи целата държава и по света с него се показваме. И кой това – Баце. Егати майтапа…
-Такава тъпотия другаде нема по света, вервай ми…
-Ние не сме на света сигурно…
Пак настана кратко мълчание, през което Здравко взе лосиона против изгаряне и започна да се маже. Всъщност само бутилката беше от лосион, а вътре беше пълно със зехтин. Трябваше да лъщи на плажа Здравко, а не да се пази от ултравиолетовото слънце. В тая жега, зехтинът влошаваше ситуацията, обаче наистина лъщеше върху изваяното от анаболи тяло…
-Помниш ли как го биха ония дрогираните в „Месалина“. Едвам го отървахме… - каза Желязко.
-Да бе, ако не бехме ние, ония наркомани щеха да го утрепат. Спасихме шефот на държавата… - весело каза Здравко.
-Ама и бай Милча и той пиян сигурно е бил. Да прати Баце да пази дискотеката. Тя пълна с всякакви боклуци, вътре всеква дрога и ментета. И кой да пази реда тая вечер – Баце.
-Сигурно и бай Милча беше пил, прав си. Къв късмет извадиха, че бехме с момчетата наблизо случайно. Беха ги смлели…
-Ей само заради това, требеше Баце да ни помни цел живот. А не за ни зареже тука на край света, та накрая да изгони и руснаците… - ядоса се Желязко.
Сезонът наистина беше доста слаб. Заради кризата в Украйна, Баце трябваше да започне да плюе по Русия, та да го потупват по рамото американците. Ама американците нямаха туризъм, зависим тотално от руските туристи. А българите имаха точно такъв. И отличникът на американизма Баце доведе до пълно крушение туристическия сезон, защото руснаците спряха да идват. Празни самолети, празни хотели, празни заведения, празни плажове. Българският турист извади късмет, но не и българския туристически фирмаджия. Не и плажните рентиери.
Сиси стана да се цопне във водата и това веднага отвлече вниманието на Здравко. Рефлекс, който нямаше да изчезне, колкото и натрупването на години да се превръщаше в негов съюзник. За разлика от почти перфектното тяло на Здравко, Сиси беше нелоша за възрастта си, но като цяло типична застаряваща мутреска. Понякога му се сърдеше и изтъкваше, че не се грижи за нея достатъчно, намеквайки че не и дава пари за необходимите пластични операции, така че да добави още няколко години към красотата си. И изтъкваше, че той се поддържа перфектен, а тя – не съвсем. Но тя не разбираше състоянието на нещата.
-Сиси ще ме умори с тоя силикон. Как мое толко пари да иска за тия глупости…
-Свикнала е като млада да е топ. Сега кво да прай…
-Тея жени, ако не ги държиш изкъсо, ще те разорят…
-Да бе, тея жени направиха тоя доктор Енчев милионер…
-А той наистина стана милионер. Пет хиляди евро на операция. Егати… Нема па да му ги дам, Сиси нека си мрънка…
-При нас е по-евтино – малко блъскаш, малко гълташ, и си готов… - отбеляза Желязко. Беше казал частично истината. Наистина „блъскането“ вече беше малко, но не и гълтането.
-Добре че паднаха цените, че и ние щехме да изглеждаме като старци… - каза Здравко.
Последните години наистина бяха доста добри за бившите мутри, разчитащи на солидно количество химия, за да се поддържат. Някога препаратите бяха скъпи, но тогава шефовете ги плащаха. Сега, ако не бяха паднали цените, в резултат на това, че китайците набараха и този бизнес, пенсионираните борци и охранители щяха да са за оплакване. Но китайската алхимия издъмпи пазара и вече имаше всяка възможна и най-известна световна марка химия за мускули, на символична цена. Здравко и другите като него бяха доволни, макар китайската продукция в много области на живота да имаше съмнително качество и да водеше до странични проблеми. Но засега с „маркови“ анаболи на ниска цена, и Здравко, и Желязко, изглеждаха перфектно. Зехтинът също помагаше.
-Ако догодина Баце не върне руснаците, ще пускаме кепенците… - каза Здравко.
-Кви кепенци, бе. Плажът нема кепенци… - ухили се Желязко и заедно със Здравко изпаднаха в груб хохот.
Като поприключи кикотенето, Здравко каза:
-Ти се майтапиш, ама без братушките сме за никъде. Тая година не знам на нула ли ще съм дори. С тия заплати тука, келнери, спасители. Много пара отлита, малко влиза. И всички мрънкат…
-Е кво че прайш, ако зарежеш плажа? Пак ли охрана – на педесе години. Или мое да пробваш като Баце – министър-председател…
-Представяш ли си аз на местото на Баце… - размечта се Здравко.
-Представям си. Ще е същия цирк…
След което последва нов цикъл на хохот. Сиси се върна от морето, без да прави специфични чупки и жестове. Вече нямаше какво да показва, за разлика от прекрасния си любим…
-Ако станем като Баце, ще купим на Сиси подарък от доктор Енчев, обещавам… - каза почти влюбено Здравко. Сиси го погледна строго.
-Ти със Сиси поне ще си мъжага на място, бе пич. Баце тъпака от колко години се излага – не мое една жена да сложи за първа дама. Сам си стои.
-Тя нема да е първа дама, бе. Първата дама е на президента. Тая ще е втора дама.
-Първа ще е, че тя и на президента жена му го заряза. Егати държавата – ни един от тия дето я управляват не мое си опази жената…
Хохохо…
-Нямам нищо против да съм и втора дама, ако седнеш на мястото на Баце… - каза Сиси – А доктор Енчев си длъжен сега да ми осигуриш. После ще искам в Германия…
Здравко за кратко онемя, но Желязко каза необоримото:
-Знайш, тя е права. Представяш ли си къв скандал ще е ако вестниците гръмнат, че жената на премиера е отишла при доктор Енчев. Ще трябва да го направим тайно – в чужбина…
-Абе, вестниците са по-големи проститутки от политиците, бе Железен. Като седна на стола на Баце, всички ще дойдат да ми целуват ръка…
-Те и друго ще ти целуват… - ухили се Желязко.
Поредната минутка без разговор Здравко се замисли над реалните перспективи. Плаж без туристи не струваше, а туристите ставаха все по-малко. Все по-малко му снасяха за чадъри и все по-малко млади девойки се впечатляваха от мускулите му.
-Абе размечтахме се, ама Баце изгонѝ руснаците, и нашият бизнес ще загине, и то преди да съм станал министър-председател… - изрече философски Здравко.
-Абе в тая ненормална държава, знаеш ли. Може утре да станеш министър-председател. Баце как стана…
В този момент към тях се приближи възрастен – вероятно около 60-годишен човек с оредяваща бяла коса, леко шкембенце и очила.
-Момчета, не сте достатъчно глупави, и затова няма да станете като Баце.
Хохохо…
-Егати майтапа, тоя пъ откъде се появи… - извика Здравко.
-Говорите толкова силно, че половината плаж ви чува, господа. – каза човекът – Простете, забравих да ви се представя – аз съм професор Иванов от Софийския университет. Преподавам история.
-Ей, руснаците избегаха, ама дойдоха професорите… Има бъдеще тоя плаж… - ухили се Желязко.
-Момчета, знам цялата история на света от 4 хиляди години насам. Твърде умни сте, за да бъдете на мястото на Баце, повярвайте ми…
-Ей, тия професори много изтъпели, бе… Пропада образованието… - каза Здравко – Глей го тоя говори, че колкото си по-тъп, толкова повече можеш да се издигнеш… Абе, брато, професоре, сори, професоре, ти за Дарвин не си ли чувал, бе… Естествения подбор. По-качествените оцеляват, некачествените отпадат…
Професорът замълча за малко, за да придаде повече тежест на думите си, след което каза:
-Естественият подбор, момчета, е в система, която се стреми да върви нагоре. А в система, която се стреми да пропада, е обратното. От 4 хиляди години няма случай император да е назначил умен управител на колония. Умният управител е опасен и вреден за империята. За да върви империята нагоре, трябва колониите да вървят надолу. Това пак е естествен подбор, но от друга гледна точка.
Думите на човека накараха мутрите да се замислят. Имаше известна логика. После Желязко се ухили отново:
-Разбра ли сега защо най-тъпия стана министър-председател? Защото сме колония, бе брато. Не сме държава…
-Значи не сме „Егати държавата“… - избоботи ухилено Здравко.
-Да бе, брато… Ние сме „Егати колонията“… - весело каза Желязко.
-Без „Егати“, момчета. Като колония сме перфектни…- добави професорът – Не се бунтуваме, не искаме свобода, плащаме си всичко, което искат от нас, и изпълняваме всяка заповед, дори да ни е вредна. Дори да изгони руснаците от този плаж…
Мутрите се замислиха. Накрая Сиси проговори:
-Всичко това означава, че ти Здравко, си твърде умен, за да бъдеш министър-председател, и затова аз няма да получа подаръка си…
-Да, май горе-долу това означава… - каза Здравко.
-И Баце е вечен… - допълни Желязко.
-Съвсем вечен, аз не помня друг толкова тъп като него, честно говоря… - каза Здравко – Значи няма кой да го измести…
-Винаги има кой, момчета, винаги има по-глупав. Въпрос на време е един да смени друг… - каза за последно професорът и продължи по пътя си.
След малко Здравко заключи:
-Винаги има кой да смени тъпака, но със сигурност ще е по-тъп…
-Така излиза… - философски изведе Желязко.
Малко по-късно – вече готов и омазан със зехтина, Здравко артистично се отправи към вълните…
Добри Божилов
03-08-2015
