|
|
Карам си днес по "Ситняково" и на светофара към "Черковна" спирам на червено. Пред мен имаше 5-6 коли. Веднага след като светна "жълто", отзад започна да ми свирка някакъв джип "Тойота 4 Рънър", сякаш бавно му се видя да тръгвам. Таквиз пришпорвания ми действат изнервящо, а на пътя нервността е опасно нещо. Затова при наличие на изнервящи фактори на пътя, е добре да се кара по-бавно, та ниската скорост да компенсира евентуалните нововъзникнали рискове. Така и направих - намалих скоростта, и накрая светофарът отново ме хвана, а заедно с мен и джипа.
Онзи се залепи за мен отзад, слезе и дойде до вратата ми. Така видях, че не става дума за някаква презряна мутра, а за една от легендите на Прехода - господин Е.М. Отворих му прозореца да видя що дири от мен.
-Нарочно ли го направихте? - попита той.
-Който бърза, бавно стига. - отговорих аз.
Той нещо май не дочу, поради шумотевицата на пътя, та попита:
-Какво?
-Който бърза, бавно стига. - отговорих отново аз.
Легендата на Прехода нещо се омеша и рече:
-Ама нарочно го направихте, имахте 6 секунди, можехте да минете...
-Аз не бързам... - казах аз.
Г-н М. се качи на джипа си, който между впрочем не беше първа младост. Вероятно е бил нов по времето, в което г-н М. беше директор на държавно предприятие. След като излязохме от кръстовището, мощната машина профуча с мръсна газ покрай мен. Аз все тъй не бързах. Ако бях бързал, нямаше да видя надписа отзад - "Тойота 4 Рънър 3D"...
И за да бъде, туй писание, читателю мой, разказ, т.е. произведение, а не просто записка на случка, трябва да има нещо за размисъл, нещо философско, нещо въпрос да поставя. Та ето го и финалът...
На един известен Остров пиратите, разбойниците, един вид - мутрите, еволюират до аристократи.
Но дали другаде не става обратното... Що ли за страна е това...
Добри Божилов
07.04.2012
