Разказ, вдъхновен от правото на избор - представете си, че Нео беше отказал на Морфей...

... - Това са две хапчета, Нио - Мърви отвори дланта си - червеното ще те накара да забравиш - нас,разговора ни, всичко, и да продължиш живота си както досега. Синьото - то ще ти отвори очите за истината, но тя може и да боли. Синьото е само истината, не обещавам нищо друго...
Нио се замисли малко, после посегна към синьото. Все го в ръката си, доближи го до устата,после го повдигна пред очите си. И каза:
-Това, което вие предлагате практически не е избор. Вие сте предрешил моя избор, Мърви...
Мърви се вцепени от изненада.
-Да, така е, може и да не сте го направили умишлено, но изборът ми е предрешен. Така поставен въпросът с двете хапчета, предполага винаги да избера синьото.
-Защо реши така,Нио?
-Защото аз съм човек, а човекът е любопитен. Човекът винаги търси истината. Дори когато не я има, той трябва да има в себе си някаква вяра, че живее в синхрон с истината.Някакво внушение, че истината е на негова страна. Дори вярата и внушението да не са верни. Така, ако има абсолютно безусловен факт, че човек е избягал от истината, т.е. няма как да съществува неистинско внушение, той не може да живее в мир със себе си. Съвестта му, усещането за възможен пропуснат шанс, ще го тормозят до края на живота му. Ето защо, всеки би взел синьото хапче. Това не е избор...
-Това, което казваш звучи логично, но аз просто правя това, което трябва да направя. Казвам ти истината. Аз съм длъжен да ти дам избор, и няма как да ти го дам, освен като ти посоча обективните факти. А те са, че светът ти е измислен и нереален, а това хапче ти тава достъп до истинския свят. Фактът, че човек е любопитен и пристрастен към истината, или поне към нещо, което трябва да вярва, че е истина, това е характеристика на самия човек. Тя с нищо не променя ситуацията,в която се намираме. Трябва да направиш избор, дори този избор да е повлиян от любопитството и от вградените характеристики на човека.
-Ако трябва да направя избор, и той да е свободен наистина, то трябва да направя онова, което не ми е предопределено - каза Нио. След това с мълниеносно движение на другата ръка взе червеното хапче - преди супер бързия иначе рефлекс на Мърви да затвори дланта. Вдигна двете хапчета пред очите си...
-Защо затвори дланта, Мърви? Задължително ли е да избера синьото хапче?
Мърви беше шокиран от скоростта на ръката на Нио и от факта, че тя се бе оказала по-бърза от тази на него самия - най-бързия в истинския свят. Може би пророчествата бяха верни. Което правеше риска при грешен избор още по-голям.
-Просто рефлекс,Нио. Аз не мога да се меся в избора ти. Но в нашия свят трудностите и опасностите са на всяка крачка, и рефлексите ни доминират, дори при липса на непосредствена опасност.
-Не знам дали си искрен, Мърви. Но аз вече направих своя избор...
-Агенти, агенти,имате половин минута, не повече... - изпищя някакъв глас от вътрешния джоб на Мърви.
-Разкриха ни.Трябва да напуснем това място. Взимай хапчето, Нио...
-Веднага,Мърви... - без никакво съмнение Нио погълна червеното хапче. Тъмнина се спусна пред очите му...
Събуди се няколко часа по-късно в болнична стая. До леглото му стоеше мъж в черен костюм, с гладко сресана назад коса и черни очила.
-Къде съм, какво е станало с мен? - попита Нио.
-Всичко е наред с теб, Нио. Просто си прекалил с дрогата. Свръх доза. Добре че те намерихме веднага.
-Свръх доза? Но аз не се друсам! Имам поне десет теста...
-Да, знаем това,Нио. Именно затова свръх дозата е по-опасна за теб... Единайсетия ти тест вече е положителен, можеш да си го запишеш в биографията... - усмихнато каза мъжът в черно.
-Как се е озовал този боклук в кръвта ми? Не помня нищо.
-Сега ще ти разкажа една история, Нио. Може и да си я чувал, но да е запечатана в забранена зона от съзнанието ти. Дали ще я разпечатам не знам, но ти тъй или иначе ще я чуеш от мен.
Та става дума за Мърви - нали си го чувал?
-Да, терористът...
-Именно. Но Мърви не е просто терорист. Той не убива хора, макар че в името на по-голямата ефективност на работата ни, сме длъжни в пропагандата да му приписваме убийства. Та Мърви е особен вид терорист. Той си мисли, че е борец за свобода,който се бори с чудовищна тирания...
-Те всички терористи така си мислят... - ехидно каза Нио.
-Да, така е, но има известна разлика - другите терористи само така се представят, за да изглеждат по-приемливи. В същото време убиват безмилостно. При Мърви не е така.Той не убива. Той наистина се бори за нещо, което вярва, че е свобода.Преследваме го от години, но не можем да го заловим. Периодично привличаме най-добрите и способни млади хора да ни сътрудничат, и някои от тях стигнаха доста близо до Мърви. Заловихме близки негови съратници. Но не и него самия. От известно време те наблюдаваме, и смятаме че ти също имаш качествата да опиташ за заловиш Мърви. Изчакахме обаче с привличането ти, докато мине най-важният тест за теб...
-Тест?
-Да, именно.Най-важният тест това е предложението на самия Мърви да работиш за него. Той също като нас търси най-силните умове на човечеството, за да ги вербува.Понякога успява, понякога не. В твоя случай очевидно не е успял и ти премина успешно теста. Сега можеш да постъпиш в Службата и да станеш Агент.
В този момент преградата, която беше поставил Мърви в съзнанието на Нио рухна и той си спомни всичко - Мърви, младата жена с него, хотелската стая, Матрицата...
-Матрицата? Мърви искаше да се боря с Матрицата. Това сигурно сте Вие.
-Точно така, Нио.Матрицата съществува. Мърви не те е излъгал. Просто не ти е казал всичко. Обикновено го казва, след като погълнеш синьото хапче и те извадят от Матрицата.
-Какво е Матрицата,агент...
-...Шмит, името ми е Шмит...
-Какво е Матрицата, агент Шмит?
-Матрицата е изкуствен свят, който се проектира директно в съзнанията на хората, и който е много по-различен от истинския. Матрицата е една измама, илюзия, която вкарва хората в нещо, което реално не съществува.
-Вие звучите по-убедително от Мърви. - каза учудено Нио. - Говорите така сякаш искате да стана бунтовник и аз.
-Фактите са едни и същи, Нио. Нито ние, нито Мърви лъжем. Въпросът е само в тълкуванията, които ползват и двете страни.
-Тълкувания?
-Да, Нио. Мърви смята, че чрез Матрицата ние сме поробили човечеството. А ние смятаме, че така го спасяваме. Но много избързахме с разговора и започваш да получаваш накъсана информация.
Нека ти кажа ситуацията едно по едно.
В миналото е имало само хора. С времето те са се развили и са създали машини. С времето машините са станали равни по интелект на хората. И също както и самите хора са воювали помежду си в историята, се стига и до война между хора и машини. Тази война не е нищо по-различно от войните между народи, раси, племена, идеологии.Просто различни интелекти се скарват за нещо и воюват. Възможно е, бидейки създадени от хората, машините да са наследили тяхната агресия. Но тъй или иначе, накрая се стига до война. Единствената разлика на тази война с другите войни е, че тя се води с по-мощни оръжия, които накрая унищожават самата планета, на която съществуват и хората, и машините. Но анализите сочат, че за това не са виновни само машините, защото същия резултат би се получил и при война между две групи хора, ако се ползват същите оръжия. Та в крайна сметка,както и мнозина са предсказвали преди войната, тя завършва без победител,защото не може да се дефинира понятието "победител" за ситуация на пълна разруха.
След като активните бойни действия приключват, и светът се превръща в пустиня, малцината оцелели и от двете страни не знаят какво да правят. Започват брожения вътре в самите редици и на хора, и на машини. Липсата на единни държави води до феодализация. В крайна сметка всяка отделна група извоюва някакво място под Слънцето, и настава динамично равновесие с перманентни сблъсъци, но бе пълномащабна война.
Матрицата е продукт на по-миролюбивата част от машините и хората. Разбирайки целия абсурд на случилото се и пълната невъзможност да има бъдещ прогрес сред ядрените пустини, те решават да запазят за няколко хилядолетия наличното познание като го пренесат в изкуствен свят. Смисълът на Матрицата е да се запази обществото като обща конструкция. Отделни познания могат да се запишат в бази данни, но е важно да се запази съществуващо общество от хора, а на следващ етап - и от машини,което да се развива като такова, и да запази огромната производителна и интелектуална мощ на самото общество. Да се запазят науката, културата,икономическите връзки. Всичко онова, което би изчезнало, ако просто запишем знанието в бази, а хората и машините подивеят за няколко хилядолетия в един невъзможен за цивилизоване свят.
Така миролюбивите хора и машини създават Матрицата. Измислят се специални добре защитени пашкули,в които хората да получават всичко необходимо за физическото си оцеляване. А съзнанията им се обединяват в мощен суперкомпютър, който създава изкуствения свят. И хората, и машините, са на мнение, че е по-добре да си какавида в пашкул със запазено съзнание, отколкото физически свободен субект, който подивява и деволюира, живеейки в силна враждебна среда.
Това обаче са миролюбивите. И от двете страни има войнолюбци, които продължават с агресията.Войната не е между хора и машини, а между онези от двете страни, и техните деца, които са отказали да влязат в Матрицата. Конкретно Мърви се бори за "освобождението"на всички хора от Матрицата, защо не вярва, че илюзорният свят е решението. От своя страна, войнолюбивите машини са си присвоили каузата да бранят Матрицата,намирайки в това оправдание изобщо да водят война. Те, също както Мърви, не искат Матрица, защото смятат, че ако се изтребят всички хора, светът ще остане за тях, а машините са по-приспособими към пустинните условия. Но за да не бъдат врагове с нас, доколкото ние имаме най-големия военен потенциал, се представят като наши защитници. Ако някога победят свободните хора и ги изтребят, вероятно ще използват славата си, за да атакуват хората в пашкулите. Допускам, че ще ликвидират и много машини по пътя си. Но до тогава, докато има свободни хора, и докато Мърви е жив, войнолюбивите машини се бият за Матрицата, а Мърви се бие с нея. Самата Матрица е добре укрепена физически, пашкулите са добре скрити под земята и защитени с много силни военни части. Така физически никой не воюва с нея. Физически се бият Мърви с войнолюбивите машини, а пряката му атака срещу Матрицата е през самата Матрица - на виртуално ниво. Нашата Служба, и Агентите, са създадени за противодействие именно на тези атаки. Това е, най-накратко казано.Ако пожелаеш да бъдеш Агент, ще получиш много по-детайлна информация...
Шмит замълча. Нио се замисли за кратко, за да осъзнае по-добре цялата нова вселена на реалността,която се откриваше пред него. След това попита:
-Кой управлява Матрицата?
-Самата Матрица не се управлява. Тя е просто свят, който симулира физическите и обществените закони на реалността. Какво се случва вътре - това зависи от самите хора. Кого избират за лидер, каква посока решават да поемат, какви данъци да има и пр.Матрицата не се меси в това. Самата програма не манипулира поведението на включените в нея единици. Средата, която се получава е продукт от решенията на самите хора в нея - точно както би било и в реалния свят. Техническото администриране на Матрицата е под контрола на равнопоставени екипи от хора и машини. Винаги има няколко дежурни човека и машини, които при нужда пробуждат други. Когато техническият проблем изчезне, въпросните хора се връщат в Матрицата, а тази част от съзнанието им, която знае за нея, се запечатва. И така до следващото повикване. Решенията за принципното развитие на Матрицата се вземат от някакъв вид Съвет на посветените - хора и машини, които заедно решават какво да се прави.
-Този Съвет, не може ли той да установи тирания?
-Аз като служител на Службата, нямам дълбока информация за Съвета. Но мисля, че засега няма тирания. Службата има достъп до всяка точка в Матрицата и вижда всичко. Нито аз, нито някой друг досега е видял опити за тирания чрез самата инфраструктура на Матрицата. Тя е просто неутрална среда за живот. Не трябва да се забравя и нещо друго много важно - самата Матрица е зависима от хората в нея. Най-високо производителните компютри са човешките мозъци. Най-висшият суперкомпютър е самото общество. Ако по някакъв начин мозъците се манипулират, а обществото се подчини, ще се загуби силата на самата Матрица. Точно както е ставало и в човешките общества преди това - диктаторските и тиранични режими се срутват поради потискането на свободата и фактическото деактивиране на най-ценното на съответната държава - човешките мозъци. Просперирали са свободните общества. В Матрицата тази поука е добре отчетена...
-Мисля, че ви разбрах, и ви симпатизирам. Идеята да се запази обществото като виртуална конструкция,докато Земята се прочисти от последствията на Войната, е гениална. След това ще имаме готово общество, а няма да започнем отново от каменната ера...
-Именно, идеята е много силна. Затова и повечето хора сами влязоха в Матрицата.
-Но има един проблем, който все още стои, Агент Шмит - а именно - къде е свободният избор на новородените. Онези, влезли сами в Матрицата са направили своя избор. Но къде е изборът на децата им?
-Избор няма, Нио.Но не приемай това като поробване. Това е просто съвършена симулация на реалния свят. Матрицата е това - симулация на реалния свят. В него също съдбата на децата до голяма степен се предопределя от родителите.
-Но децата порастват и имат своята свобода...
-В Матрицата децата имат точно същата свобода, каквато са имали в света преди нея.
-Но сега има още една възможност! Могат да избират и един различен, макар и неприятен свят...
-Това е фундаментален въпрос, на който Матрицата засега няма отговор.
-Т.е. тя е несъвършена...
-Като всяко друго човешко творение, и тя е несъвършена. Тя е просто временно убежище на човечеството и блудните му отрочета - машините.
-Това е форма на тирания. Скриването на истината. - каза Нио.
-Виж, Нио, не е точно така. Повечето хора биха избрали тъй или иначе по-добрия като условия свят. Т.е. при повечето хора липсата на избор не води до някаква загуба за тях.При останалите - трябва да се отчита и подвеждащия момент в избора, който ти правилно посочи на Мърви. Любопитството и желанието да си в синхрон с истината,могат да те хвърлят в реалния свят, дори да не го желаеш.
-Но защо не правите това, което правите с мен - показване на истината, избор, и ако този избор е Матрицата, тогава просто запечатвате паметта и връщате човека обратно.Иначе - пускате го.
-Причини за това са две, Нио. Първо, ако твърде много хора напуснат Матрицата, те ще се озоват в редиците на воюващите. Т.е. ние ще насърчим войната. Това може да доведе до натиск от воюващите машини за подкрепа и за тях. Т.е. ще доведем до още по-тежки чисто физически последствия. Другата причина е, че едно масово запечатване на части от съзнанието ще е груба намеса на Матрицата в свободата.Тези запечатвания оказват влияние на самото съзнание. Човек не ги помни, но всяка намеса в мозъка му влияе. Представи си ефекта ако всеки един в Матрицата е с такова запечатване. Това ще е общество от съвсем други хора.
-Съвсем очевидно,вие нямате решение на въпроса с личния избор и свободата.
-Не съм и твърдял обратното, Нио. Матрицата не е съвършена. Подобряваме я непрекъснато, но има много нерешени проблеми. Но съгласи се, че спасяването на обществото сред ядрени пустини и ограничени ресурси, е доста титанична задача. Ние спасяваме обществото, Нио, а не човека. Отделни хора могат да оцелеят в пустошта и дивотията. Но не и обществото - такова, каквото го е имал човекът. Това е главната задача, а свободата - дори в рамките на Матрицата тя е огромна. Във всички случаи не е по-малка от тази от преди Матрицата.
-Мисля, че сте прав, Шмит, но оставам с малко съмнение в душата си, и може в бъдеще да премисля. Свободата е много важна. Трябва да се реши този въпрос.
-Всички в служба на Матрицата допринасят с нещо за нея. Може твоят принос да е в това - да решим изначалния въпрос със свободата на новородените...
-Какво предстои сега, Шмит?
Агентът извади едно червено хапче - този път нямаше синьо.
-Имаш избор, Нио.Съдържанието синьото хапче при нас го видя. Показахме ти истината. Ти вече си в Службата. Разбира се, предстоят обучение, тренировки, изпити, мисии... Но формално - ти си вече Агент. Имаш и избора да се откажеш - това е хапчето.
-Предишното такова хапче ме доведе до свръхдоза и едва не ме уби.
-Не е имало шанс да загинеш, Нио. Мърви не е убиец. Дори ние да не бяхме наблизо, той щеше да намери начин да ти прати линейка. Хапчето наистина е много силен наркотик. Това е начинът да запечатаме съзнанието ти. Рисково е за живота, но не и при незабавна помощ.
-Засега не искам хапчето ви, Шмит. Направих избора си, ще бъда Агент...
-Въпреки това,трябва да го вземеш, Нио. Изборът не е еднократен. Той е постоянен. Във всеки един момент ще можеш да се откажеш и да посегнеш към хапчето. Ще го носиш винаги със себе си.
Шмит остави таблетката на масата до леглото. След това извади една папка и я подаде на Нио.
-Това са новите ти документи, инструкции какво да правиш след като излезеш от болницата, както и пароли за достъп до информационните бази на Службата.
Нио ги взе и попита за последно:
-А Мърви, каква е целта ви по отношение на него?
-Ние не целим да го убием, Нио. Всъщност, не знам това дали е възможно, освен ако машините не го убият чисто физически. Трябва да го заловим и да го убедим да се откаже.
След тези думи,Шмит напусна стаята. Нио отвори папката.
В следващите години той израсна до един от водещите Агенти на Матрицата. Говореше се, че дори е най-добрият и е бил обсъждан в Съвета. Нио помогна много на виртуалния свят, който трябваше да спаси човечеството. В замяна получи и всичко от този свят. Когато не воюваше, почиваше, и това ставаше сред прекрасна природа, на морския бряг. Когато искаше да изпита удоволствие чрез храна, го постигаше. Когато искаше да пие бира - пиеше. Когато искаше да види изкуството, го имаше. Кога искаше да е влюбен, обичаше, когато се разделяха - страдаше. Животът му беше такъв, какъвто би бил в истинския свят, създаден от Бога, а не в покъртителния свят на Мърви, създаден от глупостта на човека.
Нио със сигурност стана най-добрия Агент когато изтръгна от Мърви неговия най-приближен, и втори сред свободните - прекрасната Тринита. Успехът бе колосален дотолкова, че Нио бе привикан пред Съвета, похвален, награден и му беше връчена покана да влезе в самия Съвет. Той отказа да я приеме, поне докато не залови и самия Мърви.
Но големият успех с Тринита бе за самия него. Тя се оказа изключителна жена, с която се влюбиха и ожениха. Понякога си мислеше, че същото би станало и ако беше последвал Мърви.Отново щеше да срещне Тринита, да се влюбят, да имат деца... Но в света на Мърви вероятността да загинат чисто физически, бе далеч по-голяма. Кой знае дали щяха да имат това щастие, което имаха в Матрицата.
В знак на признание за изключителните му заслуги, Съветът реши да направи уникално изключение. След като се ожениха, Нио и Тринита очевидно щяха да имат деца.Нормалната процедура беше от пашкула на Нио да се извлече семенна течност, с нея да се оплоди Тринита, и след като се роди бебето да се прикачи виртуално към семейството на родителите.
Но за Нио и Тринита беше взето специално решение. Те бяха извадени от Матрицата и заселени в реалния свят. Можеха да се любят истински докато създадат дете, а Тринита получи после и шанса да го роди истински. Нио успя да докосне, да помилва, да целуне малкото мило същество на живо, преди да го включат към семейството им в Матрицата.
Изкушението в този момент да избяга завинаги в реалността беше най-голямо. Но разумът и прагматизмът отново надделяха. И Нио, и живялата дълги години в реалността Тринита, знаеха че реалният свят не е приятелски, и моментът на върхово щастие,който имат на живо с детето си, е само миг, който не може да е постоянен. Ако отидеха при Мърви, детето нямаше да израсне в общество, а в разруха. Нямаше да ходи на училище, където да чете детски книжки, а щеше да се учи да борави с оръжие. Нямаше да мечтае за бъдещето и да измисля нови знания, а щеше да оцелява- ежедневно, ежечасно и ежеминутно. Това не беше добрият избор...
Затова те направиха правилния избор. Съветът изобщо не се бе съмнявал в това...
А Мърви - той продължи безкомпромисната си революция, от ден на ден все по-убеден в правотата си. Напредваше уверено по пътя, който рано или късно щеше да го срещне с Нио...

Добри Божилов
16.08.2011

Powered by Bullraider.com