Един разказ за величието на онзи,
който не се занимава с глупостта да прави бизнес...
|
|
Тази седмица се оказа добра за българската литература. Цели два нови разказа от най-великия сред непризнатите писатели на времето си - смиреният автор на тези редове. След като преди 2 дни получих взривяващо вдъхновение от електроснабдителната компания, ето днес, читателю мой, отново бюрократичен импулс към творчество - посетих Агенцията по вписванията. О, благодаря ти Боже, че ме прати там... Какъв творчески заряд щях да изпусна, ако не бях отишъл...
Защо хората ходят до Агенцията по вписванията? Сигурно си мислите, че това е ведомство, където се записват разни неща, така че да се публично достъпни и всеизвестни. Да, това е така, но не е затова създадена Агенцията. И преди това си имаше къде да вписваш и записваш, и всичко си беше перфектно.
Агенцията бе създадена, за да събира пари за бюджета. Под формата на олекотяване на бюрокрацията чрез превръщането на вписванията от съдебна в административна процедура, бе създадена нова бюрокрация. В нея нищо не е по-различно от при предната, просто бяха назначени нови чиновници, и разбира се - бяха определени нови такси за услугите им.
Днес Агенцията по вписванията е едно от най-доходоносните държавни предприятия. Една река от пари се излива в нея, река не можеща да не вдъхнови ръководството да раздава бонуси на служителите за добре свършена работа. Разбира се - най-големите бонуси за най-високопоставените служители...:)
Не че вършеха нещо. Те парите си идваха сами, защото плащащите бяха длъжни да ги внасят. Работата на служителите беше просто да взимат заплати от тези пари, и тази си работа те вършеха добре. А за добре свършената работа се раздават и бонуси...
Та да си дойдем на думата. Днес ходих в Агенцията по вписванията, за да си платя годишния рекет за това, че имам фирма. Държавата е въвела 50 лв. такса за това да си подадеш годишния отчет в Агенцията по вписванията и тя да го обяви на сайта си. Разбира се, аз бих могъл да обявя същия отчет на поне 10 други сайта, включително да го направя лесно откриваем от всеки, който се интересува. Но смисълът на това обявяване е да платиш 50-те лева на Агенцията по вписванията. И така всяка година - без значение работи ли фирмата ти, и имаш ли печалба. Приходите на Агенцията не трябва да зависят от резултатите на предприятието. Заплатите и бонусите трябва да се изплащат редовно.
Та отивам да си платя годишния рекет, въпреки че фирмата ми не работи от 3 години, във всичките от които съм си го плащал. Отивам, и в замяна на платени 52 лв. (2 лв. за банката на една близка до властта банкерка, защото всъщност Агенцията няма каса, на която да внесеш парите и си задължен да плащаш и комисиони на банка), та в замяна на платени 52 лв. получих вдъхновението за този разказ. Не е лоша сделката, мисля...
Преди да платя 52-та лева, реших да мина през деловодството да проверя има ли отговор на едно мое писмо от преди 1 година. Тогава попитах трябва ли неработещи фирми да внасят несъществуващия си счетоводен отчет в Агенцията. По принцип неработещите фирми нямат счетоводен отчет, съответно няма какво да обнародват. Но тъй като никой не знае трябва ли или не трябва да подават, затова всеки "за всеки случай" (за да не го глобят 2000 лв.) подава така наречените "нулеви отчети". Т.е. отчет, в който навсякъде пише нули, а в поясненията му пише, че фирмата няма дейност. Разбира се, за този отчет също се плаща такса.
Та като съвестен гражданин реших да попитам официално трябва ли да се подава отчет, както и кой следва да плати таксата, след като бидейки неработеща, фирмата няма приходи, съответно няма от какво да плати. Приложих към питането и едно тълкувание на Министъра на финансите, отнасящо се до част от фирмите, в което пише че неработещите фирми не подават отчети. И зададох официално въпроса да подавам ли отчет.
1 година по-късно не бях получил отговор, и затова реших при поредното подаване на "нулев отчет" да попитам какво става със запитването ми.
Служителката се зарови в компютъра и намери писмото ми. Без отговор. И, О небеса... Познайте къде беше писмото? Добавено сред обнародваните документи на фирмата ми. Т.е. възприето като документ, подаден за обявяване, а не като официално писмо, на което администрацията трябва да отговори. Колко удобен само начин да се избегне отговор! Писмото е прието, обработено и обнародвано. Отговор няма...
Въпросното писмо е подадено през деловодството, а не през гишетата за счетоводни отчети и за обнародване на промени по фирмите. То е адресирано до директора на Агенцията по вписванията. И би трябвало да бъде прочетено от някого и да се прати някакъв отговор - какъвто и да е той. Но не е ли по-удобно да заровим писмото някъде, и да избегнем да отговаряме... :)
Попитах може ли да извадим писмото от фирменото ми досие и да го препратим на директора, който да отговори. Казаха ми, че не може, да съм пуснел ново писмо... Мисля дали да пусна... Дали ще иде пак в досието ми...?
Парадоксалното е, че за обявяване на документи от Агенцията се събира такса. А въпросното писмо са го пуснали без да съм плащал таксата. Безплатно. Каква екстра, какво великодушие... Защо ли толкова щедро са постъпили чиновниците? Май защото по-добре така без пари да го сложат там, отколкото да му отговарят...
Та въпросът трябва ли неработещи фирми да подават отчети, и кой точно трябва да им плаща таксата, остана без отговор.
И така до продължим нататък. Наредих се на опашката за внасяне на такси. Там можеш да видиш много интересни хора - тия дето все още правят бизнес у нас, не могат да не са интересни. Те понякога си говорят интересни неща. Та и сега така. Един гражданин, чакайки да си внесе 52-та лева, философстваше:
-Няма друга държава по света, в която да си плащаш, за да предоставяш информация на някого...
Един друг го погледна с интерес. Първият продължи:
-Навсякъде онзи, който иска информация, си плаща за нея. Само тук се редиш на опашки и даваш пари, за да дадеш на държавата информация...
Вторият се ухили, същото направих и аз. Човекът продължи с теоретичните си коментари за нормалното общество. След като си платих таксата отидох пред гишетата за подаване на самите документи. Там също се събират интересни хора.
Пред мен двама си говореха - едно по-младо момче и едно на моята възраст. По-младото малко така запалено говореше, а другото - по-улегнало и очукано от живота, го приземяваше. Част от приземяването беше обяснението, че всяка година по 50 лв. отиват за държавата неясно за какво. По-младото изненадано попита: "Всяка година ли?". Другият каза: "Да". И не само това, но и ме пусна да мина пред него, защото още си чакал да му донесат документа от банката за платената такса.
И тук читателю мой стигаме до най-хубавата част - онази, която осмисля разказа, която ме накара да го напиша. Стигаме до това какво е чиновник, и какво е "фирмаджия".
Подадох си документите на служителката - една млада дама с добро излъчване. Докато тя ги преглеждаше и обработваше, на съседното гише се разрази интересен разговор между друга служителка - също нелоша и младичка, и младото момче, дето беше пред мен на опашката.
-Аз съм за промяна на регистрацията. - каза момчето и подаде документите.
Онази ги взе и започна да гледа. По едно време младежът попита:
-Това ли е всичко? - очевидно си мислеше, че е свършил.
-Чакай, бе. Много бързаш. Много бързате всички. - отговори служителката.
В този момент моята служителка - която обработваше моите документи се включи с ироничен тон:
-Ще бърза я. Няма да си губи времето в държавната администрация.
Темата явно беше интересна, та и съседният чиновник - мъж, и той да каже нещо:
-При "лелките" в администрацията...
"Хохохо" - всеобщ кикот последва от всички. Дори на мен ми стана смешно, защото младите служителки, поставени по гишетата, определено не влизаха в понятието "лелки". Но така както ми беше смешно от "лелините" приказки, ми стана смешно и към служителките, защото ако и да не изглеждаха като лелки, май мисленето им вече беше на лелки. Стана ми и малко (но само малко - свикнал съм) горчиво от отношението към някой, който се е захванал да прави някакъв бизнес. Пък макар и млад човек. Всъщност, именно защото е млад.
-Тоя младеж на колко години е? - попита една от неизглеждащите като лелка.
Другата неизглеждаща като лелка погледна документите и в пълно нарушение на Закона за личните данни, оповести на висок глас:
-85-ти набор...
Хохохо... Пореден всеобщ искрен смях от сърцето на неприличащите на лелки. "Ясен ни е тоя. Поредния льольо. Поредния двайсет и няколко годишен с фирма." - допускам това е било съдържанието в главите на смеещите се...
-Вие ли сте заявител? - попита обслужващата го.
-Да. - каза момчето.
Думите му вероятно предизвикаха потвърждение на предварителното мнение, че става дума за "льольо". Защото след като е заявител, той ще да е или собственик, или управител на фирмата. Т.е. тоя дето прави бизнеса. А на 27 - какъв бизнесмен си бе, пишлеме... Допускам, че в този дух са се въртели мислите из главите на тия дето не са лелки, и на мъжа при тях, който би трябвало да не е "чичко"...
Всъщност си спомних, че моята първа фирма я регистрирах на 25. Може да се каже, че съм бил по-млад от това момче. Сигурно съм бил и аз "пишлеме", че съм решил, че трябва да правя нещо, вместо да се наглася на някоя държавна служба и да коментирам от последна инстанция смелчаците-фирмаджии. Сигурно трябва да съм виновен, за това че съм млад с фирма и копам нещо, та да има данъци и за лелките, и за тия дето не приличат на лелки.
А като пиша тоя разказ, се сещам, че Марк Цукърбърг всъщност в момента е на 28. А като е стартирал "Фейсбук" е бил още студент - на 20. Стив Джобс е бил на 21 като е стартирал "Епъл". Бил Гейтс също е бил на 21 като е създал "Майкрософт". В сравнение с тях, и аз - с моите 25 години, и въпросния младеж - с неговите 27, сме направо пенсионери. Но за държавната администрация очевидно сме твърде надути и не знаещи си мястото младежи...
Разбира се, таксите по 52 лв. си ги плащаме. Парите не миришат, дори идващи от объркали се нещо младежи...
Видях, че нещо му беше неудобно на момчето. Ясно е, че ще свикне, и аз им свикнах. Но въпросът е трябва ли да свикваме? Или е по-добре не да свикваме с подобно подценяване, а да бъдем насърчени от обратното. Например от дребната държавна подкрепа държавата просто да не ни занимава с глупава и ненужна бюрокрация, и да ни презира докато ходим да се занимаваме със същата тази наложена ни бюрокрация.
Прочее, отчетите в Агенцията по вписванията са третото място, на което държавата ги получава. Същите отчети отиват и в НАП, както и в НСИ. Фактически, няма никакъв смисъл да се подават на още едно място. Ако и трябват да са и там, държавата може служебно да си ги прехвърли. Разбира се, тогава не би имало вноски по 52 лв., служещи за бонуси на така искрено мразещи бизнеса "лелки", и на близки до държавата банкери.
Дали не писах твърде много по един толкова прозаичен случай... Е, нали хабя собствените си думи... Но може и да не е много, сравнено с размерите на административния негативизъм към бизнеса и "фирмаджиите".
Скоро след като кикотенето и иронията на бюрократите приключи, моята служителка - дето не приличаше на лелка, свърши с обработката на документите ми и ме пусна да си вървя...
Предстоеше ми разходка до Общината да подавам други документи... :)))
Добри Божилов
София
08.06.2012
