(В наши дни в паралелна Вселена, малко по-разумна от нашата)
|
|
На 1 ноември 2001 г. официалният сайт на Китайската комунистическа партия
съобщи, че другарят Дън Сяо Пин ще присъства на сватбата на херцога на Ню Йорк
и херцогинята на Единбург, насрочена за 7 ноември. С това се сложи формален
край на десетилетие на трудни американо-китайски отношения, които за малко да
хвърлят и двете страни в разхищения на трилиони златни долари за
превъоръжаване.
***
„Ваше Величество, Нейно Величество пристигна“ – съобщи началникът на кабинета в
Белия дом.
„Не я канете тук, аз отивам при нея, ще се разходим в парка“ – отговори Негово
Величество.
След което набързо затвори папките, метна ги на бюрото и нареди на секретарката
да не го свързва с никого, докато е навън.
„Здрасти Рон, макар и да остаряваш, все тъй неустоим си… За народа си, разбира
се…“
„Тъй като си дама, не мога да кажа същото, така че остава да кажа само, че и ти
си все тъй неустоима… За народа си, разбира се… Маги“
„Как само се завъртя светът, кой допускаше, че до тук ще стигнем?“
„Когато правиш правилните неща, винаги стигаш до правилния резултат…“
„Интересно е дали този резултат е правилен за децата ни, Рон…“
„Въпросът с любовта и свободата винаги е бил труден при децата на кралете…“
Маги се разсмя и добави:
„Каква ирония, Рон. Ние върнахме свободата на народите, а нямаме свобода за
собствените си деца“
„Все някой трябва да плати сметката, Маги. Безплатен обяд няма…“
Бракът между сина на краля на Съединените Американски щати Роналд Рейгън и дъщерята
на императрицата на Европейския съюз Маргарет Тачър се очертаваше като
събитието на 21 век. И двамата младоженци бяха престолонаследници, което
означаваше, че един ден монарсите на Европа и САЩ щяха да са в едно семейство.
А техният първороден наследник щеше да е самостоятелен владетел над двете
страни на Атлантика.
Историята се бе развила мълниеносно, и донякъде изненадващо и за двамата. През
1984 Рейгън стана първият президент в историята на САЩ, избран победа във
всички 50 щата. След което предприемчиви политици от Републиканската партия я
превърнаха в Монархическа партия и започнаха да изграждат култ към личността на
Президента. Така през 1988 г., вместо избори за нов Президент, се проведе
референдум за провъзгласяване на Рейгън за крал на САЩ. Тъй като избирателите
винаги гласуваха с джоба си, а политиката му бе довела до драстично ускоряване
на американската икономика, резултатът от гласуването беше отново пълна победа
в 50 щата. Така гражданинът-президент се превърна в Негово Величество Роналд I.
Още по-изненадващо беше развитието в Европа. След вътрешно партийния преврат,
който свали Маргарет Тачър от премиерския пост през 1990, разгневени
консерватори заплашиха да се отцепят от партията и да основат нова, начело с
най-успешния си лидер за последните 50 години. За да отбие атаката, новият
премиер реши да изстреля предшественичката си в европейските институции, като я
предложи за заместник-председател на Европейската комисия. Съставена предимно
от службогонци и плужеци, самата Комисия се оказа нежизнеспособна, след като в
нея се озова хищник от типа на Тачър. Така за съвсем кратко време тя от
заместник стана председател, и за ужас на французите, вместо да се скрие в
Брюксел, тръгна да обикаля из Европа, за да пропагандира идеите на
консерватизма. По това време в Източна Европа тъкмо се бяха спасили от
комунизма, и идеите на Тачър се оказаха изключително популярни. Обединена
Германия започна да строи своя нов Райх, а икономически отслабваща Франция не
можеше да се противопостави. Така в немислим съюз между Тачър и германците се
взе политическо решение за ускорено присъединяване на Източна Европа към ЕС. В
последствие, от тези нови членки започна изграждането на култ към личността на Тачър
и инициатива да бъде обявена за императрица. Франция се възпротиви, но с
гласовете на Германия и Изтока, референдумът я одобри и така през 1995 г. в
Рим, гражданката Тачър стана Нейно Величество Маргарет I – императрица на Европейския съюз.
Моралното влияние на Рейгън и Тачър от двете страни на океана бе толкова
голямо, че идеите на консерватизма бяха въведени на конституционно ниво, в
резултат на което и Европа, и САЩ отбелязаха невиждан от десетилетия
икономически растеж. И двамата лидери обаче знаеха, че са смъртни, и след тях
делото им може да се разпадне. Затова поставиха началото на икономическо и
политическо обединение, създаване на обща валута на основата на златото, като в
перспектива трябваше да се образува една обща държава Съединени
евро-американски щати. А синът на Рейгън и дъщерята на Тачър бяха цената на
този проект. Те не се познаваха, нито се обичаха. Но в името на здравия разум и
идеите на консерватизма, нямаха избор. Либералите се опитаха да атакуват
проекта, именно от гледна точка на правата на престолонаследниците. Но атаката
бе отбита със съвместно изявление, че те сами правят този избор, и макар той да
съдържа жертви от тяхна страна, именно това е правилният избор.
„Кога ще дойде Дън?“ – попита Тачър.
„До няколко часа ще кацне“ – отговори Рейгън.
„Това, което той прави е по-голяма революция от нашата“
„Това, което той прави не е революция, а е чудо“
Кралят и императрицата винаги обичаха да се разхождат заедно. Единомишленици в
политиката, поели страните си в изключително труден момент на надигащ се
социализъм, те успяха да ги върнат на пътя на здравия разум. Взаимно се бяха
подкрепяли в тежки моменти, те бяха екип, който променяше света. Но все пак не
целия свят. Един нов свят, почти от нищото, създаваше китайският лидер Дън Сяо
Пин. Промяна, толкова дълбока и невероятна, и същевременно толкова успешна, че
цялата планета се тресеше от нея. Китай се превръщаше в азиатски хегемон –
такъв какъвто бе бил през Средните векове. Ако не биха съществували Рейгън и
Тачър, всъщност империята на Дън щеше да стане световен хегемон. Но чистата
консервативна политика на дуета, който спаси запада, предотврати предреченото
от някои учени тотално изсмукване на индустрията на Изток. Рон и Маги добре
бяха прочели необходимите книги и не позволиха страните им да бъдат
икономически унищожени на база на едно единствено конкурентно предимство.
Истинският консерватор и привърженик на свободната икономика добре разбираше,
че самата икономика е съвкупност от много фактори, които взаимно се допълват и
конкурират. Според някои учени, в момента, в който Дън отвори Китай, трябваше
цялата икономика на света да се пренесе там, привлечена от почти безплатната
работна ръка. Но работната ръка бе само един от икономическите фактори, а Рон и
Маги много добре развиха другите. И така всъщност замисълът на Дън не се
осъществи. Поне не изцяло. Но обективно погледнато, не Рон и Маги развиха
икономиката. Тя сама се разви. Рон и Маги само гарантираха, че никой няма да и
се бърка и да и пречи. Така когато Дън издъмпи трудовия пазар с почти робските
си предложения към корпорациите, Рон и Маги помогнаха на развитието на роботите
и технологията – представящи конкурент на труда. Те не позволиха и нечестно едностранно
отваряне на пазари. Дън бе много недоволен, че не му позволяват свободна
търговия на западните пазари. Но всъщност Рон и Маги искаха търговията да е
равноправна. Нямаха нищо против Дън да привлича производства, стига да плаща на
работниците си същото, което плащаха и на запад. Нямаха нищо против и
корпорациите на Дън да отварят фабрики в западния свят.
Дън няколко пъти ги обиди на „протекционисти“, но всъщност добре разбираше, че
е имал лошия късмет да управлява Китай в един от редките моменти, в които
западът имаше разумно лидерство. Рон и Маги правеха същото, което и той правеше
– разумна политика, основана на честна търговия и свободно предприемачество.
Просто средствата им бяха различни. А когато стана ясно, че САЩ и Европа
тръгват към обединение под крилото на консерватизма, Дън не може да измисли
по-мъдро решение, освен да адмирира това и да се опита да печели от
приятелството с тях. Очевидно поне в следващите няколко поколения, Европа и САЩ
нямаше да направят глупост, която да даде предимство на Китай. А бяха толкова
близо до това през 80-те. Толкова близо, и такива надежди пробудиха у Дън…
На вечерята вече бяха тримата. Най-големите лидери на своето време, хората
които очертаваха бъдещето на света. Дън беше в добро настроение:
„Трябва да признаете, Рон, че извадихте късмет. Днес трябваше вече да сте
периферия на Поднебесната империя. Това сочеше нормалната историческа логика. А
вие все още сте лидери…“
Рейгън се усмихна:
„Като наблюдавахме усилията на Мао, ние не допускахме, че резултатът ще е Дън.
Така всъщност и вие май извадихте късмет“
„Имате чувство за хумор. Но аз говоря за дългосрочни процеси. Китай винаги е
бил разумна държава, основана на дълбоко премислена философия. 20-ти век е век
на грешки, каквито допуска всяка империя. Но дългосрочно погледнато – ние винаги
сме били на правилния път. Нещо, което не може да се каже за вас. Вие бяхте на
правилния път само около 2 века – 18-ти и 19-ти. След това тръгнахте надолу. А
преди това тънехте в невежество…“
„Съвсем скоро ще ви тестваме и вас как ще се справите с предизвикателството на
средната класа“ – включи се в разговора и Маги.
„Да, Дън. Направихте чудеса за тези 20 години. Извадихте Китай до дъното почти
до върха. Но вече възниква и се разраства вашата средна класа. Ще видим как ще
овладеете нейната политическа еволюция…“
„Ние вече сме имали силна средна класа, Рон. Много преди вие изобщо да я
откриете. И векове сме имали изключителна империя, със средна класа в нея. Вие
мислите, че аз имам предимство с това, че не сме демокрация, но ще го загубя,
когато средната класа поиска политически права. Но ние можем да се управляваме
разумно, дори когато народът има права. Доказали сме го исторически. Моето
предимство не е Партията и нейният монопол върху властта. Партията е просто
изражение на самата ни държавна система, която е конструирана така, че да води
до разумен избор.“
„Апетитът идва с яденето, Дън. И вие сте хора. Ще видите какво ще стане, когато
средната класа получи първото си парче власт. Ще поиска веднага още, и още. И
тогава ако не сте готови със самото възпитание на средната класа, ще получите
социализъм…“ – каза Рейгън.
„Възпитанието на избирателите е много важно. А вие изобщо не сте го започнали“ –
каза Тачър и добави – „Всъщност дори работите в обратна посока. Властта на
комунистическата партия се крепи на лява пропаганда, което дългосрочно създава
леви избиратели. Когато те станат средна класа, ще ви въвлекат в социализъм“.
„Проектирате собствения си опит върху нас, Маги. При нас няма да стане така.
Ние знаем за този проблем от векове, и имаме решение. Лявото не трябва да има
достъп до властта и ежедневна работа на самата власт е да измисля начини да го
ограничи. Добрата власт го прави, без да се разбира, че го прави, защото иначе
би го насърчила.“ – отговори Дън.
„Неизбежното олевяване на обществото беше на една крачка от това да ни унищожи“
– каза Рейгън – „Точно както унищожи Русия. Това е проблем, с който ще се
сблъскат и нашите деца, и техните. Социализмът по естествен начин се заражда в
мисленето на хората, които обичат илюзиите. И власт, избирана от тези хора, е
обречена да върви на ляво. Целият 20 век е символ на това.“
„Истината, Рон, и Дън е прав тук, е че ние с теб сме не закономерност, а
случайност. Нас ни избраха, не защото сме консерватори и предлагаме разумна
политика. Избраха ни защото сме добри оратори и комуникатори, внушаваме сила и
дори страх. Но такива можеха да бъдат и леви лидери. И са били – Ленин, Сталин,
Хитлер. Дън е прав, че при нас е късмет, че спечелихме време за консерватизма…“
– каза императрицата на Европа.
„Вие двамата сте големи личности, силни лидери, велики лидери. Велик лидер е не
само онзи, който управлява добре, но и който се грижи след него да управляват
добре. С тази сватба, печелите още половин век за консерватизма в своя свят. Но
сигурни ли сте, че и децата ви ще се справят така добре? Не с управлението, а с
това да гарантират какво ще стане след тях?“ – попита Дън.
„А ти сигурен ли си?“ – отговори Рон.
Дън отново се усмихна:
„Никой никога не е сигурен, но аз съм продукт на система, изграждана с векове,
за да прави това. Докато вие се опитвате да правите нещо срещу система,
изграждана да прави обратното.“
„Рон, трябва да признаем, че Китай е много напред в държавническото умение да
ограничава лявото и да представя това като неизбежен и закономерен процес. При
нас такова умение има у отделни хора, но системата работи за лявото.“ – каза Тачър.
„Ние сме различни светове, Маги. Не може да въведем азиатското мислене при
белия човек. Различен вид хора сме…“
„Точно така са мислели и някои наши императори преди десетина-петнайсет века“ –
каза Дън. – „Но хората всъщност са еднакви. Все пак, трябва да призная, че
много добре изиграхте този номер с имигрантите. Тактически, а не стратегически
ход, не променяте същността на обществото си. Но печелите десетилетия за
консерватизма.“
Дън визираше гениалната политика да се пуснат ускорено повече имигранти в
западния свят – много по-бързо от логичното решение те да се пускат само със
скоростта, с която можеха да се интегрират. Така без да се интегрират напълно,
те започваха да променят самия западен свят и да създават страхове. В отговор
на тези страхове, политиците измислиха мерки за политически ограничения, които
бяха приети с огромно одобрение от избирателите. Но всъщност тези мерки
ограничаваха не само имигрантите, а и сравнително по-левите избиратели. Така
въвеждането на образователен ценз, за което вече се говореше, се приемаше от
народа като необходима мярка срещу влиянието на неграмотните чужденци. Но
всъщност ограничаваше и собствените неграмотни избиратели. Рон и Маги умело
бяха лансирали идеите през неправителствения сектор, те вече узряваха и до
няколко години щяха да се предложат и в закона. С комбинация от такива мерки,
кралят и императрицата искаха да гарантират състоянието на „разумна демокрация“
– онзи оптимум в държавното управление, който гарантираше капитализма. Опитваха
да преборят огромната измама на 20 век, че демокрацията е политическата система
на капитализма. И двамата бяха осъзнали, че демокрацията е политическата
система на социализма, защото избирателите притискат политиците за социални
права, онези им отговарят, и цялото общество тръгва в спиралата на все по-малко
производство и все повече преразпределение. Обществото не можеше да бъде
проспериращо дългосрочно, в рамките на демокрация. Трябваше да има просветена
демокрация, интеликрация или нещо подобно – достатъчно голям брой гласуващи, за
да не позволят тирания, но въпросните гласуващи да бъдат и разумни, и да не
позволят социализъм. Историята винаги се повтаряше. Още Рим беше рухнал
икономически, заради социални права и морално падение. Консерватизмът беше
лекарството за това – трудови, а не социални права, и здрав солиден морал. Но
консерватизмът можеше да съществува или ако всички избиратели бяха високо
образовани и разумни, или ако разумните имаха повече тежест. На настоящия
исторически етап, решението беше второто.
„А ти как ще се справиш, Дън. Вече и при вас има признаци на социална
демокрация“ – попита Рон.
„При нас е малко по-различно. Решението е формулирано преди векове още. Ние
имаме култ към държавата. Точно обратното на вашия култ към малката държава и
свободата. При нас народът не оспорва върховенството на държавата, прекланя се
пред нея. Така е достатъчно само да гарантираме, че държавата ще е дясна и
консервативна, и обществото става като нея. А държавата лесно се поддържа
дясна, защото това е изгодно на държавниците. В крайна сметка, и нашиха хора в
личен план са свободни, бизнесът може да върви, всеки да успява според способностите
си. Без това да му пречи да уважава държавата. Казано по-просто – вие с Маги
искате да гарантирате консерватизма като отслабвате държавата. А ние – като я
засилваме. Кое е по-ефективно е интересен въпрос. При вас отслабването на
държавата води до засилване на социалното мислене сред народа. А при нас
засилването на държавата създава изкушения за бизнес чрез държавата. Балансът е
много труден.“
„Можеш да ни критикуваш, Дън, но не можеш да отречеш, че нашият избор е
правилен. Ако направим като вас – силна държава, просто ще убием консерватизма.
При нас така ще стане. Затова трябва да гарантираме слаба държава. И да е
справяме с нея. Тя е условието за всичко останало.“- каза Рейгън.
„Съгласна съм с Рон – нямаме друг избор“
„Може би ще имате след 5-6 века“ – иронията на Дън беше с дълбочината на цялата
мъдрост на Поднебесната империя.
Династичният брак мина, а заради огромната популярност на монарсите, позицията
им бе гарантирана за десетилетия. И доколкото те бяха обвързали себе си с
консерватизма, това закрепи и самия консерватизъм за дълго. След няколко
години, и в Европа, и в САЩ бяха приети мерки за противодействие на
имиграцията, които включваха и политически регулации. Бе променена тежестта на
гласовете на избирателите като по-грамотните получиха допълнителни гласове,
заедно с по-големите данъкоплатци, предприемачите осигуряващи работа на други и
най-големите и доказани умове. Имигрантите не бяха ограничени да се
ограмотяват, и всеки един от тях можеше да израсне – чрез образование. Но
системата важеше и за коренното население, защото не можеше да бъде репресивна –
да дели хората по националност и религия. А самото коренно население не само я
прие, но дори гласува за нея на референдуми. Просветената демокрация – равни права
да получиш глас, но получаваш, ако се учиш, бе в основата на рейгъно-тачъровия
замисъл за опора на консерватизма. А с гарантирането му политически, се
гарантира и налагането на моралните му възгледи, свързани с абортите,
семейството, брака и пр. Икономическата основа хранеше обществото, но моралната
му сила го пазеше от самоунищожение.
Дън – типично по китайски, потърси възможностите в ограниченията, които му
наложиха Рон и Маги в защита на собствената икономика. Той прие техния възглед
да се развива на база на вътрешния си пазар, вместо да харчи пари, за да ги
притиска с оръжие да отварят собствените си пазари. Така Китай мина по пътя на
САЩ – от бедно население да стане богато, основано на собственото си превръщане
в пазар.
Двайсет години след сватбата, никой от тримата вече не беше жив. Но обществото
живееше в света, и с мисленето, което те бяха създали. Започваше първият в
историята златен век за цялото човечество… До момента бе имало отделни велики
епохи за отделни страни – в периодите, в които една страна бе силно
консервативна, а други бяха затъвали в левичарство. Това и даваше предимство и
тя преживяваше своя златен век. Сега за пръв път наследниците на Рон, Маги и
Дън, щяха да опитат вкуса на всеобщия просперитет… А въпросът дали те щяха да
намерят своите добри наследници, които да продължат все така – този въпрос
нямаше отговор дори в старите китайски книги…
19.08.2013
Добри Божилов
