Един разказ за това как чешкият социализъм в енергетиката
се оказа по-трагичен от българския... :)
|
|
От няколко седмици, електроснабдителната компания на София "ЧЕЗ-Електро" провеждаше рекламна кампания за смяна на имената на абонати, които не отговарят на истинското име. Доколкото масово хора получават сметки, водещи се на чуждо име, и си ги плащат, без да ги прехвърлят, подобна кампания е полезна, с оглед на въвеждане на ред в отношенията. По време на кампанията, "ЧЕЗ" призоваваше гражданите да направят прехвърляне, като ги стимулираше с факта, че то е безплатно.
И така днес, след като си свърших работата, и дойде време да ходя да спортувам, реших преди това набързо да мина през офиса на "ЧЕЗ", който ми беше по пътя, и да променя и аз едно име на партида. Става дума за имот на името на съпругата ми, като поради тази причина, имам и пълномощно. Та снабден с пълномощното, с документ за собственост и с голямо желание да съм изряден, се озовах в офиса на "ЧЕЗ". Дадоха ми формуляр, попълних го, и се изправих пред гишето да го подам. Млада служителка любезно ме покани. Как само лъже първоначалното впечатление...
Дадох формуляра, извадих личната си карта и пълномощното да са готови. Помолих служителката да ми каже единствено клиентския номер, тъй като не го знаех...
-Трябва да попълните клиентския си номер, господине. - каза служителката.
-Да, видях, може ли да го погледнете в системата и да ми го кажете. - казах аз.
-Трябва вие да го попълните. - посочи тя.
-В момента не мога да го попълня, не го знам. - отвърнах аз.
-Той се намира на сметката, която получавате. - каза тя.
-В момента нямам сметка, погледнете го в системата си, и ще го попълня. - казах, започвайки да усещам, че ще се ядосам.
-Не, не мога да гледам в системата, това вие трябва да си го попълните.
-Как да го попълня като не го знам? Не мога да се връщам сега само заради това. - отвърнах аз. Гласът ми започваше да трепери.
-Господине, не мога да ви приема молбата с непопълнен клиентски номер...
Меко е да се каже, че бях се ядосал. Направо бях побеснял. Такива дребни бюрократични глупости винаги са били много дразнещи за мен, и бързо се оказвам в положението на "яхнал метлата".
-Госпожо, нали клиентският номер е на сметката.
-Да.
-Т.е. след като е на сметката аз мога да го видя.
-Да.
-Този клиентски номер е същият във вашата система?
-Да.
-Значи номерът, който ще видя в системата, и този на бележката е един и същи.
-Да.
-Значи мога да попълня в молбата си номерът от системата.
-Да.
-Значи дайте да видим номера и готово...
-Не, господине, вие трябва да въведете номера.
-Вие ме правите на луд. Това е абсурд... - казах аз.
-Не мога да ви приема молбата, без номер.
-Госпожо, вие компютри ползвате ли? - попитах аз, сочейки с вече разтреперваща се ръка монитора...
-Не, не ползваме, на хартия работим... - отговори тя.
Подигравката беше пълна. Почти подивял от ярост превключих на юридическа тема:
-Госпожо, аз имам ли право на достъп до електроенергия?
-Имате.
-Ще четем ли Конституцията, или приемате правата ми?
-Няма нужда да четем.
-Имам ли нотариален акт?
-Имате.
-Имам ли пълномощно?
-Имате.
-Имам ли лична карта?
-Имате.
-Значи имам всичко, необходимо за това да бъда ваш абонат. Тъй като сте монополна компания, нямате право да отказвате на никого да бъде ваш абонат. Т.е. регистрирайте ме, ако искате и с нов клиентски номер, все едно не съм ви бил клиент. По стария номер висящи сметки няма...
Направо я съкруших юридически. Но кой казва, че това законът да е на твоя страна те спасява от бюрокрацията.
-Вижте господине, не мога да ви направя нова регистрация, защото има стара.
-Т.е. ако не знам номера на старата, аз би трябвало да остана без електричество, така ли?
-Не, вие си имате електричество.
-Да, имам, но добре разбирате, че ползването на енергия от името на друго лице всъщност е незаконно, дори да си плащам редовно сметките. Самите вие правите кампания, за да пререгистрирате имената с истинските.
-Съжалявам, трябва ми номера...
Положението вървеше към неспасяемо. Доста вече бях повишил тон, заформяше се голям скандал. Заплаших дори с това да им доведа телевизията. Казах им дори да проверят името ми в Интернет, за да видят, че наистина мога да им докарам телевизия, и това не напразна заплаха. Нищо не помогна. Бях се сблъскал със съвършения бюрократ.
И тогава ме осени гениална идея.
-Добре госпожо, дайте ако имам неплатена сметка да я платя, на бележката ще излезе номерът и ще ви го кажа.
Тя се зарови нещо в компютъра и каза съкрушително:
-Нямате неплатена сметка...
Аз нямаше какво да кажа повече, но бях твърдо решен, че няма да си тръгна преди да си свърша работата. На съвършения бюрократ можеше да противодейства само съвършения и борбен гражданин. Затова казах:
-Добре, какво правим...
-Трябва да попълните молбата.
-Молбата е попълнена, липсва само един номер, какво правим...
-Ами господине, има още един начин. Може вместо клиентския номер да впишете номера на самия електромер. Ето тук... - тя посочи някакво поле.
-От къде да взема този номер? - попитах аз.
-Пише го на електромера - уникален сериен номер от производителя.
-Но аз от къде да знам този номер? Електромерът вие сте го монтирали и е заключен. След като не знам номера от сметката, как си мислите да знам сериен номер на устройство, което е ваша собственост и вие сте го заключили?
-Можете да погледнете в таблото.
-Но таблото е заключено, а и аз се намирам в офиса ви, как да го погледна?
-Това са двата начина, - каза тя - или клиентския номер, или номера на електромера.
Тук трябва да поясня, че електромерите по закон са собственост на електроразпределителното дружество. То си ги монтира, то си ги поддържа, и то отговаря за тях. Аз като собственик не би трябвало да имам достъп. Теоретично ключ към таблото би трябвало да има само домоуправителят. Фактът, че повечето хора по всяко време могат да ровят по електро таблата не означава, че това е законно. Т.е. служителката очевидно очакваше от мен съмнителни откъм закон действия, за да и кажа някакъв номер, който очевидно едва ли имаше дори един абонат в държавата, който да знае.
-Няма как да ви кажа и този номер, госпожо. И той трябва да се намира във вашия компютър. Електромерът е ваш, вие сте го монтирали, трябва да пазите тези данни. - казах аз.
-Вие трябва да ги въведете. - продължи тя все старата "песен".
-Да, аз ще ги въведа, с моя почерк, вие само ми ги продиктувайте...
-Не, вие трябва си ги въведете сам.
-Т.е. казвате ми, че трябва да идвам втори път, заради такава очевидна формална глупост?
-Аз мога да приема само попълнен формуляр...
Чашата на търпението ми окончателно преля. На много висок и гневен тон си казах всичко, което си заслужаваше да се каже. Нещо от типа:
-Госпожо, това е супер подигравка. Вие се инатите. Не можете така да разигравате хората. Такова чудо до сега не съм виждал. Вчера за 15 минути се оправих при "Софийска вода", сега ме правите на луд. Такова нещо никъде няма. Това и през социализма го нямаше. И тогава хората не са разигравани така. Ще излязат верни всички неща, дето ги пишат за вас по медиите. Тия от "ЧЕЗ" наистина напълно са разказали играта на тази фирма и на услугата. Сега вече разбирам, че чешкия социализъм в енергетиката е по-зле от нашия...
Такива и много други подобни се чуха в офисчето, май успях да блокирам работата и на останалите служителки. Появи се една друга, попита какво става, обясних и че колежката и ме прави на "луд". Наближаваше края на работния ден, и вероятно пред опасността да продължим разправията безсрочно, тази втората накара първата да провери в компютъра има ли неплатени сметки и има ли го номерът вътре. Онази провери и намери всичко.
-Ами хайде, така му го направи. - каза втората.
Първата смотолеви, че нещо не било редно така.
-Той си носи отговорността, така му го направи. - каза втората.
Първата започна да обработва молбата. Накара ме да напиша отзад, че се отказвам от всякакви бъдещи евентуални претенции, ако се окаже, че с посочения електромер ми начислят чужда сметка. Написах всичко. Тъй като от ярост ръката ми трепереше, не стана много красив текст. Като взе да го чете, онази каза, че не разбира нищо. Аз си замълчах.
После поиска пълномощното и каза, че изрично в него трябвало да пише, че се отнася до "ЧЕЗ Електро". Аз знаех, че вътре не пише подобно нещо, а се отнася до компаниите за комунални услуги по принцип. Подготвих се за следващ рунд от битка с формалностите. Но вероятно и тя се умори от "викове и крясъци", и прие пълномощното.
След малко време още, пререгистрацията мина.
Когато всичко свърши се извиних за това, че се бях развикал, и тръгнах към стадиона да си направя дневното тичане...
...
Малко по-късно се сетих за една формалност, която съвършената бюрократка беше пропуснала. Тя не съобрази, че попълвам документите като пълномощник, а не като титуляр. Пълномощното ми даваше право да извърша пререгистрация на името на жена ми. Но не е много ясно даваше ли ми правото да подписвам общи откази от бъдещи претенции в случай на погрешни сметки. Титулярът би могъл така да подпише, но пълномощникът - само ако това е вписано в пълномощното. Не съм убеден, че пълномощното ми покрива и това. Най-малкото има съмнения за подобно общо оправомощаване. Т.е. подписал съм нещо, което не поражда задължения за титуляра. Но аз просто написах всичко дето ми продиктуваха. Чинно и съвестно като малка "мравка", която се подчинява на великия бюрократ. А какво диктува бюрократът... :) Той си знае...
По принцип високата правна култура е изискване, за да си съвършения бюрократ... :)
------------
Electrocution* - от английски - екзекуция с електрически ток (на електрическия стол)
Добри Божилов
София
06.06.2012
