Не всичко, което блести, е злато, но златото винаги блести...

1600 долара за тройунция. Голдбърг се чудеше сега ли да се изкаже или на 1650. Но си спомни, че така се чудеше и на 1500. Съвършени решения нямаше. Дори най-големите инвеститори не можеха само да печелят, нито пък печалбата им да е оптимална. Всъщност стремежът към оптимална печалба беше една от отровите, които превръщаха мнозинството от по-неуспелите инвеститори именно в неуспели. Моментът на вход и изход в сделките бе онова, което повечето не разбираха. Подобна теория на моментите беше напълно несъвместима с идеята за оптимална печалба. Всеки разумен изход от пазара, в повечето случаи, би станал преди максималната цена, т.е. би съдържал пропуснати ползи. Нещо, което алчността на масите трудно допускаше, и затова масите обикновено губеха. Та Голдбърг реши повече да не отлага. Позвъни на изпълнителния директор на фонда си за инвестиции в златни деривати и му нареди да продава всичко. И то бързо.
-Но господин Голдбърг, така е възможно да загубим. Златото е във възход, може много да поскъпва още. Сега не е моментът за продажба. - възрази директорът.
-Продавай, и съобщи също публично, че ще го правиш, още преди да си продал. Напиши, че аз смятам, че златото твърде много е поскъпнало и скоро ще има обрат. Затова продаваме.
-Но това ще предизвика атомна експлозия на пазара. Поне тайно и бавно да продадем, за да не сринем цените. Публично и без това ще стане известно, че продаваме, защото Комисията по борсите ни следи. Но нека стане известно после. След като сме продали.
-Продавай, и съобщи веднага...
-Г-н Голдбърг, аз управлявам вашия фонд, и като такъв съм длъжен да Ви предупредя, че не приемам тази логика. Ако сега обявим, че продаваме, после самите ни продажби ще станат на по-ниска цена.
-Продавай, ако се страхуваш от юридически последствия, ще ти дам нареждането в писмен вид...
-Не, няма нужда, от години работим заедно. Ще бъде изпълнено...
Веднага след като линията затвори, Голдбърг набра един номер. Той беше толкова таен, че дори онзи, който беше на отсрещната страна не го знаеше. Всъщност този номер не осигуряваше телефонна връзка, а просто през няколко автоматични пренасочвания от последователни телефони, предизвикваше позвъняване на един краен телефон. Онзи, в който беше телефона не го вдигна. Вместо това включи компютъра си, закачи се в една от безплатните безжични мрежи наоколо, включи 4096 битовото кодиране и зачака. След малко на екрана се появи Голдбърг - също включил се в безплатна мрежа, тъй като един от мотивите за избор на офиса му беше, именно наоколо да има много и свободни безжични мрежи на трети страни.
-Започнах да продавам дериватите. - каза Голдбърг - Ще обявим това и публично. Като спадне цената до 1550 купувай. Само с незабавна доставка.
-Да, г-н Голдбърг. Все пак да отделя ли малко за фючърси. Доставка след месец-два също е приемлива, дори с оглед на организационните рискове.
-Не! Само незабавна доставка и в трезора. Днес ще ти увелича и кредитната линия. Веднага след като постъпят пари от продажбите на хартиеното злато, ще мога да дам гаранции с тях пред банките, за да получиш ти финансиране.
-Да, г-н Голдбърг.
***
Бяха се събрали цялото семейство. Цялото - три поколения. Тук беше старият дядо Давид, неговите трима сина - Арон, Моше и Шимон, дъщерята Роза, внуците, съпрузите и съпругите... всички. Чудеха се защо старецът ги събира без конкретен повод, но уважението в семейството беше голямо, и никой не си позволи да не дойде. Пък и Давид бе заможен човек, и децата му разбираха, че трябва да го уважават, за да не загубят това, което им се полагаше един ден. Така въпреки грижите си, и доста напрегнатите дни напоследък - поради общата нестабилност в обществото, всички дойдоха. Арон остави няколко недовършени коли в автосервиза си, за да пътува 500 километра до къщата на баща си. Моше си прекъсна отпуската в Мексико. А Шимон отмени заседание на съвета на директорите на софтуерната си компания, за да дойде. Молбата на Давид беше почти закон. Гадаейки защо е тази среща, някои допускаха, че ще бъде обявено завещанието на Давид. Той беше още здрав и само на 75, но доста заможни хора за всеки случай, имаха готово завещание. Когато обаче дойдоха, и не видяха нито адвокати нито нотариус присъстващи, въпросителните се подновиха...
-Здравейте на всички. - каза усмихнато Давид от мястото си начело на голямата семейна маса. - Радвам се да се видим така събрани, което все по-рядко се случва...
-И ние се радваме... - няколко гласа се преплетоха...
-Вероятно гадаете защо ви събирам. Няма да ви мъча дълго. Все пак, нека оценим преди всичко факта, че сме заедно, и се виждаме в този прекрасен ден...
-Наистина прекрасно... - отново няколко гласа се преплетоха...
Междувременно съпругата на Давид - баба Шуламит, донесе супата и започна да я разлива по чиниите.
-Събрах ви днес - моето семейство, за да ви уведомя какво смятам да правя с по-голямата част от състоянието си, което един ден ще премине към всички Вас, и също да ви помоля да направите същото.
Мисля, деца мои, че се намираме в момент преди поредна голяма криза на човечеството. Такава като Френската революция, Руската революция, депресията от 1929 г., световните войни, фашизма... Този път, надявам се, няма да се стигне чак до крайности с голяма човешка цена, но мисля като икономически сътресения и загуби, ситуацията ще е сходна. Затова реших да превърна в злато почти всичко, което имам - без основните неща, необходими за ежедневието. Златото е онова, което нашият народ е установил като единствена сигурна гаранция в несигурни времена... - завърши старият Давид.
За няколко мига настана почти шокиращо объркване, но после Шимон, който беше най-преуспелият в бизнеса измежду синовете, пръв се опомни:
-Всичко в злато? Това е крайност, татко. Със злато не се прави бизнес днес. Не сме във времената на прадядо Моше... - каза синът.
Прадядо Моше беше най-преуспелият представител на фамилията в цялата и запомнена история. Едър търговец на коприна, а после и съдружник в банка. Живял в средата на 19 век, той беше натрупал огромно състояние, което разбира се, се измерваше в златни монети, защото това бяха парите тогава. Но сега златото не се ползваше за пари.
-Прав си, Шимон. Със злато не се прави бизнес. С него не можеш да купиш и продадеш нищо, никой вече не го приема като пари. То е една все по-забравяна останка от миналото. Във времето на новите финанси и новата икономика, когато парите дори не са книжни, а стават дори електронни, златото е просто част от историята на бизнеса. Но аз не ви говоря за бизнес, а за самосъхранение. Допускам, че предстоят големи трусове, и целта ми е да запазим натрупаното за след тях. Това имам в предвид. Златото предполага съхранение на голяма стойност в малък обем и гарантирано срещу измами и финансови манипулации. Затова мисля така...
-Татко, има наистина проблеми в икономиката, има по целия свят. Но бизнесът не е изчезнал. - каза Шимон - Ето и ние имахме трудности, но сега отново имаме клиенти, поръчките се увеличават. Печелим все по-добре.
-Никога при криза, Шимон, бизнесът не спира. Човек трябва да яде нещо, да живее някъде, да прави нещо. Това не пречи на кризата да се разрази и да помете всичко. Ти печелиш, но задавал ли си си въпроса имат ли същата стойност парите, с които ти плащат? Защото аз мисля, че голямото печатане на пари, което творят политиците, вече прави парите по-евтини. Твоят бизнес живна, но със заплатите на хората ти, и с твоята печалба, ще купиш по-малко стоки. Това е кризата. Ти всъщност вече с тези печалби купуваш по-малко злато, което непрекъснато поскъпва. А златото е предвестникът на инфлацията. А инфлацията - това е символът на обществената катастрофа. Обезценка на всичко и изчезване на основна опора в живота... - философски завърши дядото.
В разговора се включи дъщерята:
-Ние - евреите, винаги сме ценили и уважавали златото. Принципът една трета от състоянието да е в злато винаги, ние сме го въвели. В новите времена не се спазва много, но всеки евреин все пак има някакво злато. Но, татко, всичко в злато ми се струва прекалено. Наистина ли всичко? Акциите, къщата в Париж, земеделските земи, облигациите, апартаментите под наем? Всичко ли? - попита Роза.
-Да, всичко, скъпи деца. Всичко ще разпродам и ще обърна в злато. Ще оставя само тази къща, както и част от пенсионната си сметка. Всичко става на злато, и ще го депозирам в трезор в Швейцария. Общо ще е някъде около деветдесет килограма. Ще поръчам да е на по-малки кюлчета, за да е по-лесно да си го разделите един ден...
-Татко - включи се отново Шимон - Наистина ли ще вложиш 4 милиона долара, та и повече, единствено в злато?
-Да, Шимон, това ще направя...
Отново настана мълчание. Когато Шимон - гордостта на семейството, най-умният от всички, и най-преуспелият, не можеше да излезе срещу Давид, другите нямаше какво да кажат.
Давид продължи:
-Разбира се, аз можех да направя всичко това и без да ви казвам. Основното, заради което ви извиках, е ако мога да ви посъветвам и вие да направите същото. Свободни пари или друг вид активи, всичко което имате, обърнете в злато и да го приберем в Швейцария.
-Това е малко прекалено, татко... - каза Шимон - Не мога да разпродам бизнеса и да уволня хората, за да имам парите в брой, та да ги обърна в злато.
-Да, и при мен е така. - включи се Арон. - Имам много техника, кредити, оборотни средства, части, самият сервиз като недвижим имот е затворил доста пари в себе си. За да обърна в злато, трябва да затворя бизнеса или да го продам.
-Да, аз разбирам, че е трудно. - каза Давид - Но самите ни времена са трудни, и проблемите идват от там, а не от мен, и от моето хрумване. Бих ви посъветвал каквото имате спестено все пак, различни странични вложения, изобщо каквото можете - обърнете в злато. Продължете си бизнеса, но с минимални вложения, без да вливате много ресурс в него. Разбирам, че при мен е по-лесно - моето състояние от години е в пасивен вид, и превръщайки го в злато, го превръщам от един вид пасивност в друг. А вие сте млади, и трябва да работите, да движите света, живота си, всичко... Но послушайте баща си там, където можете... - завърши мъдро старият.
Супата беше прекрасна, всички останаха доволни. Срещата завърши в общи семейни приказки. В следващите няколко дни известно количество пари - предоставени основно от жените в семейството, дойдоха при Давид, за да ги превърне в злато. Дали това означаваше, че наистина жените са истинския носител на еврейското начало, чудеше се Давид? Или просто жените по принцип са си по-пресметливи и прагматични...
***
-Значи отиваш на площада? - попита Ицхак сина си.
-Да, днес ще е най-големият митинг. Ще ги издухаме. - отговори седемнайсетгодишният Йосиф. - Време е за промяна вече...
-Аз няма да те спирам, сине, но съм длъжен да ти помогна да мислиш. Срещу какво протестирате?
-Срещу робството, татко. Срещу това, с което ти си се примирил. Срещу високите цени на имотите, високите наеми, цени, липсата на работа. Искаме образование, здравеопазване, бъдеще...
-С какво съм се примирил аз, Йосифе? Имам десет хиляди долара заплата, живея в столицата, живея в държава на евреите, каквато хилядолетия не сме имали, децата ми ходят на училище и се справят добре, майка ти е прекрасна... Това не е робство.
-Ти не разбираш, татко? Не виждаш ли какво става? Как аз да си купя жилище, да живея под наем, да съм самостоятелен? Всичко стана супер скъпо. А работните места намаляват. Ти си добре, храниш всички ни, добре сме. Но погледни в бъдещето. Какво да правя аз?
-Ти си на 17 години, Йосифе. Просто учи, инвестирай в знанията си. Ако искаш, хвани се на работа - да изкараш някакви пари сам. Ето в моята фирма наемат стажанти. Прави каквото прави отговорният млад човек. И скоро ще видиш как животът потръгва. Трудът и усилието променят живота, правят бъдещето. Не протестите насред Йерусалим. Дори в Йерусалим протестите не носят нищо...
-То така говорите вие - старите, но ние младите мислим друго. И не съм единствен. Днес ще има 400 хиляди души на площада. Не може 400 хиляди да грешим...
-Бройката не определя правилността на нещо, сине. Нацистите омаяха народ от десетки милиони. Прави ли бяха?
-Ние не сме нацисти. Ние се борим за добро...
-И срещу кого се борите?
-Срещу правителството, наемите, цените...
-Как, сине, правителството да отговори на 400 хиляди души, които искат нещо?
-Не знам, татко, не е лесен отговорът. Но съм сигурен, че нещо трябва да се направи...
-Чуй ме сине, с тези протести вие пречите на правителството да направи нещо. Правителството няма свои ресурси. То събира данъци от нас - работещите, и ги харчи за някакви цели. Представи си, че всички работещи скочим да протестираме и да искаме нещо. Тогава от къде правителството ще вземе пари, след като тия от които трябва да ги вземе, сме ние самите? Отказът, сине, от лична отговорност за движение напред, и прехвърлянето и към виртуални конструкции - от типа на правителството, е пътят към проблемите. Сега има криза - така е. Но погледни в миналото, и ще видиш причината за нея. Причина е правителството - не само нашето. Притискано от различни съсловни групи, то непрекъснато отстъпва за нещо. Но тъй като няма въпросния приход, то взема заеми. Сега цялата система се спука. Няма повече заеми. Мнозина дето са на издръжка на правителството, трябва да се лишат от нея. Т.е. правителството трябва да прави обратното на това, за което ще протестирате. То трябва да ограничи раздаването и да увеличи онова, което взема от нас. А не обратното...
-Всичките ми приятели ще са там, не мога да се деля...
-Това е инстинктът на тълпата... - каза бащата.
-Не мога да се деля... - каза Йосиф и излезе.
Ицхак си мислеше дали подобен разговор е проведен и в други домове. Ситуацията не беше критична. Израел бе цивилизована държава, а полицията в Йерусалим бе възпитана. Никой протест не можеше да стигне до ексцесии, както стана в съседните арабски страни. Но трябваше да се работи повече за осъзнаването на младите, защото с действията си те допринасяха за дестабилизацията.
През деня излезе новината, че известният глобален инвеститор - милиардерът Голдбърг, разпродава златните си инвестиции. Цената на златото се свлече с около 5%. Ицхак използва момента на поевтиняване, за да продаде наличните си американски облигации и да обърне спестяванията си в злато.
***
Три месеца по-късно:
"...Днес златото удари нов исторически рекорд от 1900 долара за тройунция. Прогнозите са за още растеж, защото нестабилността на пазарите подхранва страховете, и инвеститорите се застраховат чрез злато и швейцарски активи. Франкът поскъпна значително - върви паралелно със златото. Анализатори посочват и фундаменталната грешка, която направи милиардерът Голдбърг, който преди 3 месеца разпродаде цялото си злато, обявявайки че цената му ще пада. Загубите от тогава до сега се измерват на няколко милиарда долара. Този пример е доказателство, че и най-големите умове на финансите, понякога правят грешки, коментира американският проф.Саксън - съветник на Ийст Нешънал банк. Банката бе сред купувачите на разпродадените от Голдбърг златни облигации. Професорът потвърди, че прогнозата на институцията му е за растеж на златото, и ще продължи да инвестира в подобни инструменти..."
Четири месеца по-късно:
"...Днес Федералният резерв на САЩ, като отчете изключително ниската инфлация и слабия икономически растеж, реши да проведе нов кръг от програмата за вливане на ликвидност. Размерът и ще е 1 трилион долара. Председателят на ФЕД заяви, че всички спекуланти, които твърдят, че се печатат пари и предстои инфлация, са разгромени от обективните факти - въпреки предните няколко вливания, инфлацията е под 1%, а икономиката се задъхва от липса на средства..."
"...Във връзка с новата програма за вливане на ликвидност в икономиката, Асоциацията за борба с печатането на пари иска да посочи няколко факта:
1.Размерът на програмата е около 70% от размера на федералния дефицит за следващите 12 месеца. Приблизително толкова като дял от държавния дълг до момента се изкупуваше от ФЕД, т.е. чрез новонапечатани пари.
2.Статистиката за инфлацията на САЩ непрекъснато се променя, като в момента стоките, които най-много и първи поскъпват при инфлация, изобщо не се отчитат - а именно - храни и горива.
3.Цената на златото непрекъснато расте, а тя исторически се е доказала като точен измерител и предвестник на истинската инфлация..."
"...Днес наблюдатели на пазара съобщиха, че Европейската централна банка вероятно отново се е намесила на пазара на испански и италиански облигации. След сутрешното ускорено увеличаване на лихвите по тях, настъпи рязък спад, в резултат на вероятни големи покупки на облигации. Вероятно именно това е интервенцията на ЕЦБ..."
Пет месеца по-късно:
"...Днес канцлерът на Германия и президентът на Франция заявиха, че няма никакво бъдеще пред противниците на еврото. Двете страни ще го бранят до последно. За целта се предвиждат нови данъци за банкерите, създаването на нов ръководен финансов пост в Европейския съюз, подкрепен от солидна администрация и недопускане на фалит на нито една държава-членка, дори с цената на неограничени помощи, включително от Европейската централна банка. От ЕЦБ, за разлика от друг път, не се появиха възражения..."
...+още няколко дни по-късно:
"...Днес германският канцлер заяви, че пазарите не могат да изнудват правителството, и правителството няма да върви "по свирката" на пазарите..."
"...В Швейцария избухнаха протести на индустриалци срещу високата цена на франка. Потискат се износът и туризмът. Швейцарската централна банка е под натиск, и предприе няколко интервенции, но с временен успех. Говорител на банката заяви, че е недопустимо поведението на спекулантите, които изкуствено повишават франка спрямо еврото и това вреди на Швейцарската икономика. Въпреки тези изказвания, интересът към франка продължава да нараства, възприеман като по-ликвидна алтернатива на златото..."
Шест месеца по-късно:
"...След месеци на битки с поскъпването на франка, Швейцарската централна банка взе революционното решение да го девалвира с около 8% и да го фиксира към еврото. Исторически, такова явление е рядко срещано. В момент, в който пазарът натиска за повишаване на цената, централната банка я понижава и въвежда почти фиксиран курс..."
***
-...Дали да атакуваме швейцарския франк? Доста пари можем да направим? - попита братът на Голдбърг, така както се бяха събрали тримата с бащата да обсъждат семейния бизнес.
-Ще направим книжни пари. - каза бащата.
-Това не ни пречи после да ги обърнем в злато. - каза братът.
-Не знам дали си струва. - даде мнението си самият Голдбърг - сега сме на най-силната позиция - чисто материално злато, складирано в сейф. За да атакуваме франка трябва да обърнем златото в книжни пари. Не е ясно колко би издържала съпротивата на Централната банка. Може накрая да имаме печалба, мерено в долари или евро, но междувременно златото да е поскъпнало повече.
-Ситуацията е подходяща. - продължи братът. - Толкова смешна валутна конструкция до сега не бях виждал. Изкуствено поевтинена валута, която ще се брани чрез неограничено печатане. А насреща и милиони инвеститори, търсещи франкове.
-Това, че тълпата от инвеститори търси франкове би било в полза на атака. Ще я подпомогне. - каза бащата.
-Наистина, положението на швейцарците прилича на някакъв вид язовирна стена, водата до която непрекъснато расте. Възможно е да се събори защитата и да се оскъпи драстично франкът. Но не знам дали си струва. - каза Голдбърг. - Може би бихме постигнали просто още една бизнес победа, която да храни егото ни. Без особен чисто финансов ефект, измерен в злато.
-Има още нещо, което трябва да отчетем - фиксираният курс на франка и частичната му девалвация, реално ни помагат. Свалят доверието в една от алтернативите на златото. Така народът ще търси повече злато и нашите запаси ще поскъпнат. - каза бащата.
-Съгласен съм с това. Ако съборим борда на франка, фактически ще си създадем конкуренция на златото. Може от това да има по-слабо поскъпване в бъдеще. Като добавим и риска самото злато шоково да поскъпне, докато сме на хартиени позиции, мисля не си струва.
-Очевидно двамата надделявате. - каза братът. - Тогава може да помислим за другата възможност за печалби - да инвестираме в злато чрез заеми. Тези абсурдно ниски лихви предполагат подобно нещо.
-Заеми в инфлиращи се пари са изгодни. - каза Бащата. - Но прекаленото затъване може да ни застави в някакъв момент да продаваме злато, без моментът да е изгоден. Трябва да преценим доколко заеми да вземем и какъв лост спрямо чистите ни активи е приемлив.
-Това е моя работа, ще го проуча... - завърши Голдбърг.
***
-Ти беше прав, татко. - каза Шимон на Давид, когато старецът вдигна телефона.
-Определено 20% поскъпване на златото за няколко месеца е впечатляващо, но това само по себе си, не и достатъчно, за да се определи прав ли съм или не. Моите прогнози са дългосрочни, и не обхващат само пазара на златото. - отговори Давид.
-Всъщност, аз не визирам само поскъпването на златото. Наблюдавах по-добре собствения си бизнес, цялостната среда, колегите, настроенията. Наистина не вървим в ясна посока. Вървим на някъде, но не е ясно накъде. - поясни синът.
-Радвам се, че си го усетил, сине. Ние наистина спечелихме нещо, измерено в книжни пари, от това поскъпване на златото. Но не това е смисълът. Аз искам да се съхраним за след това. Когато нещата се оправят и отново започнем да работим здраво.
-Ще направя каквото мога, за да добавя нещо към златните ни резерви. Имам много неща, без които мога. Ще спестя и консервирам всичко. Но няма да затворя бизнеса.
-Да, много хора работят там, а и се трупат знания от работата. Остави фирмата, поддържай хората. Но каквото можеш извън нея съхрани.
-Да, татко...
***
-Ситуацията се влошава. Нови протести ще има. - каза Йосиф, но сякаш не беше много запален този път.
-Ти ще ходиш ли? - попита Ицхак.
-Вероятно да. Всичките ми приятели ще са там. Трябва да останем единни...
-Нещо не ми изглеждаш много убеден обаче...
-Уморен съм, татко. След толкова митинги и ентусиазъм, толкова хвърлена енергия, такова въодушевление на млади хора. И нищо.
-Всъщност, с тези протести, няма и какво друго, освен "нищо" да постигнете. Най-много да свалите правителството и да дойде друго, което пак няма да изпълни исканията ви.
-Има и такива очаквания сред протестиращите. - съгласи се синът.
-Ние сме демокрация, Йосифе. Това е отговорът на всяко по-сериозно недоволство. Правителството се оттегля и така се печели време за следващото правителство. В това отношение демокрацията работи добре. Успява да потуши бунтовете чрез достатъчно големи жертви - тези на самите властници.
-Като се замисля, наистина ако премиерът подаде оставка, след това ще свърши енергията и на протеста. Въпреки, че една оставка нищо не решава, протестът ще угасне.
-Време е да започнеш да порастваш, Йосифе. Виждам, че това става...
-Някак не мога да се примиря, че е възможно толкова много енергия на млади и силни хора да не може да направи нищо.
-Енергията на младите движи света, сине. Но трябва да се насочи в правилната посока. Тази енергия трябва да се вложи в учене и работа, а не в протести. Нека ти кажа от къде идват проблемите ви...
Не сте виновни вие, виновни сме ние, и тези преди нас. Объркахме структурата на обществото. Създадохме държава, която се грижи за твърде много неща, и внушихме на себе си, и на вас - младите, че така е правилно. И сега вие протестирате срещу държавата, въпреки че тя не може да направи нищо.
За да отговаря на исканията на всеки и всичко, държавата е наложила огромни данъци, които са огромни дори там където са най-ниски. Това не стига, и държавата взема заеми. Но тъй като и заемите са много, и няма кой да и ги дава, държавата започна сама да си ги дава - чрез парични емисии. Във времето на златните пари това не би било възможно, но във времето на книжните е възможно. Тези пари се изсипват на пазара и предизвикват постоянно поскъпване на всичко.
Но не е само това проблемът. Великото изобретение на финансиране чрез парична емисия, а не чрез спестявания, се услади и на много бизнеси. Държавата започна да отпуска заеми и за бизнес при смешни лихви. Това доведе до раздуване на много цени. Инфлация, сине, това е...
Вие протестирате срещу високите цени на жилищата. Но кое ги прави високи? Правителството ли? Не. Поне не и пряко.
Цените са високи, защото цена на жилището вече не е неговата цена в пари, а е вноската по ипотеката в банката. Наливането на купища евтини пари на имотния пазар доведе до вдигане на цените. А покупките на имоти стават вече само с кредити. Немислимо е да се купи със спестявания, както правехме някога. Купува се само с кредит. Който с ниска лихва, осигурява някаква поносима вноска месечно. Това, сине, е абсурд. Или живееш под наем, или си на нещо сходно с наем, наречено "кредитна вноска". Но това е - евтини напечатани пари, изкривен пазар, балон... И цялата икономика е така.
Вие сте прави да протестирате срещу всичко това. Но не срещу правителството. Правителството трябва да отхвърли всички протести, и да започне точно обратното - да възпитава обществото, че не правителството трябва да оправя всичко. Трябва да спрат административните пари и изкуствените лихви и цялата икономика да се очисти от балоните.
Това е много, много болезнено, и ще предизвика още повече протести. Но това е пътят... - завърши бащата.
Синът помълча малко, после каза:
-Имам доста още да уча. Ще ида на протестите, за да не изоставям приятелите си. Но ще започна да си търся и работа. Ще ми помогнеш ли за стажантите при вас?
-Разбира се...
***
Един месец по-късно:
"...Президентът на САЩ официално поиска от Конгреса 300 милиарда долара за пробуждане на свиващата се икономика. Това става само месец, след като в Конгреса едва се разбраха за икономии в размер на 100 милиарда годишно. Президентът обаче успокои, че щял да спести новите пари от "други" разходи..."
"...Няколко държави в Европейския съюз напълно отказаха да дават помощи за затънали в дългове страни. Германия и Франция, подкрепени от ЕЦБ, заявиха, че пари ще има за всички. ЕЦБ е готова да изкупи всяка възможна държавна облигация в съюза, в името на спасяването на еврото..."
"...Златните резерви на Китайската национална банка достигнаха рекордни размери. Народната република вече има втория по размер златен резерв след САЩ..."
Шест месеца по-късно:
"...Днес златото достигна рекордна цена от 2500 долара за тройунция. Това стана на фона на среща на Г-8, която да дискутира инфлационните въпроси и златния балон. Има прогнози, че ще се вземат мерки срещу златните спекуланти, които подриват световната икономика като всяват недоверие в държавните валути..."
Седем месеца по-късно:
"...Третият по големина фонд за търговия със златни деривати - Ийст Нешънал банк, обяви фалит. След като голям брой негови клиенти поискаха доставка на златото си физически, а златните рафинерии нямаха готовност да отговорят на търсенето на фонда, мениджмънтът поиска закрила по Закона за фалитите на САЩ..."
Осем месеца по-късно:
"...За пръв път в историята златният пазар се раздели на две части с две различни цени на златото. След като стана ясно, че срещу по-голямата част от златните деривати не може да се осигури истинско злато, тяхната цена драстично спадна. В деривати, цената на златото е около десет пъти по-ниска от тази при физическа доставка. Последната доближава 3000 долара за тройунция..."
Една година по-късно:
"...Днес президентът на САЩ издаде указ, с който забрани притежанието на злато от частни лица и фирми. Указът почти напълно копира аналогичният указ на Рузвелт от 1933 г. Гражданите са длъжни в 3 месечен срок да продадат златото си на правителството по фиксирана цена от 3000 долара за тройунция. Указът е пряко следствие от резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, която обяви извън закона спекулантите на злато и позволи всякакви действия срещу тях. Подобни актове издадоха наскоро президентите на Русия и Франция, аналогични законопроекти се гледат в Япония и из целия Европейски съюз..."
"...Асоциацията за борба с инфлацията припомни, че при предишния указ за забрана на притежанието на злато, след изкупуването му, държавата е вдигнала цената му със 75%..."
1 година и 6 месеца по-късно:
"...На черния пазар цената на златото достигна 10 хиляди долара за тройунция. Правителството на САЩ, в съюз с другите водещи правителства на света, поддържа твърдата цена от 5000 долара на тройунция, като продава неограничено на всички, които имат право да притежават злато..."
"...Асоциацията за борба с инфлацията призова за премахване на забраната за притежание на злато от частни лица. Тя посочи, че официалният пазар е абсурден, защото се състои само от правителства и централни банки, които практически нищо не търгуват помежду си..."
"...На референдум в Швейцария, с 95% мнозинство бе решено страната да излезе от споразумението за ограничение на търговията със злато. Веднага след оповестяване на резултатите, оставка подаде управителят на Централната банка. Новият управител обяви въвеждане на златен стандарт за националната валута..."
1 година и 7 месеца по-късно:
"...Съветът за сигурност на ООН наложи пълно икономическо ембарго на Швейцария. Военни части на Франция са разположени по границата на конфедерацията с мандат да се намесят, ако страната продължи да легализира черния пазар на злато..."
"...В безпрецедентен демарш, председателят на Корейската Народно Демократична Република обяви, че всеки опит за военна агресия срещу Швейцария ще срещне твърдия отпор на Републиката с всички налични военни средства. Другарят Ким обяви, че е готов веднага да разположи дори ядрени ракети в Конфедерацията. От Белия Дом коментираха, че Пхенян се опитва да защити златните си депозити в Швейцария и, че подобен егоизъм е неприемлив, съпоставен с глобалните икономически интереси. Въпреки това САЩ няма да изпращат войски към Северна Корея... От Швейцария обявиха, че макар и да е странно да получат подкрепа от КНДР, в случая приемат всякаква подкрепа, която да се противопостави на глобалната тирания на глупостта, която са наложили Великите сили. В знак на благодарност към отговорното отношение на др.Ким, Швейцария реши да отдели 5 милиарда франка в подкрепа на северно-корейската икономика..."
"...Цената на златото на борсата в Берн достигна 20 хиляди долара за тройунция. Черните пазари навсякъде по света са в диапазон около 5% около това ниво..."
2 години по-късно:
"...Днес в неочаквано изказване известният милиардер Голдбърг призова за "пълен обрат" в глобалната финансова политика. Той заяви, че репресиите срещу златото не могат да спрат галопиращата инфлация, и единственият изход е през законите на пазара. Голдбърг обяви също, че възнамерява да се кандидатира за президент на САЩ..."
2 години и 6 месеца по-късно:
"...Китай и Русия вдигнаха забраните за търговия със злато. Обявена бе амнистия за всички осъдени по законите срещу златото. Борсите в Москва и Шанхай бяха официално свързани с тази в Берн. ЕС, САЩ и Япония възразиха срещу подобна политика и обявиха, че след всички поражения, които нанесоха на света златните спекуланти, подобни амнистии са кощунство..."
З години по-късно:
"...Милиардерът Голдбърг бе избран за президент на САЩ с огромна преднина пред действащия президент. Това става при цена на златото в Берн от 50 хиляди долара за тройунция. Веднага след изборите, група конгресмени внесе законопроект за отмяна на законите срещу златото и либерализация на пазара. Виждайки промяната в САЩ, ЕС и Япония обявиха завой в политиката..."
3 години и няколко месеца по-късно:
"...Новият президент на САЩ положи клетва. В първата си реч г-н Голдбърг обяви въвеждането на златен стандарт. С оглед на значителната обезценка на долара се обмисля първата в историята на САЩ парична реформа. Очаква се "новият долар" да бъде абсолютно равен по стойност на долара от времената преди първите атаки срещу златото. Както е известно първата значима атака срещу златото е указът на Рузвелт от 1933 г. Това означава, че ако бъде осъществена реформата, новият долар ще е свързан със златото на цена 20 нови долара за 1 тройунция. Спрямо настоящите пазарни цени, това означава, че 1 нов долар ще е равен приблизително на 2500 стари..."
***
-Е, време ли е да продаваме? - попита братът.
-Очевидно е време. - отговори Голдбърг - Но само срещу нови долари...
-Добре се справихме и този път. - оцени високо резултатите бащата.
-Да, в историята на нашето семейство, това ще влезе като голям успех и урок за наследниците ни. - каза Голдбърг.
-Историята на нашето семейство е истинската история на света. - философски заключи бащата.
***
-Сто и двайсет милиона долара! Това е цената на мъдростта ти, татко. - каза Шимон.
-Всъщност те струват точно колкото 4 милиона преди това, а в нови долари ще са и по-малко. - усмихна се бащата.
-Все пак, семейството постигна уникален успех. А и ако мерим стойността на парите не само спрямо златото, а и спрямо другите стоки, всъщност сме забогатели.
-Да, и аз видях, че къщата в Париж можем да я купим обратно на двойно по-ниска относителна цена. Можем да купим 2 къщи. Очевидно инфлацията е изчистила някои дисбаланси в цените, и е регулирала цените от имотния балон.
-Така е и в доста други обекти. Фактически състоянието ти се е увеличило.
-Ще има за какво повече да се скарате скоро... - иронизира се бащата.
-Надявам се все пак да е не е скоро. Не че много те обичаме, но ти доказа, че умееш да множиш парите... - допълни иронията синът.
***
-До къде стигнахме, татко? Светът се разпадна. - каза Йосиф.
-Трябва да сме щастливи, че не стигнахме до война. Сега това е ново начало. - каза Ицхак.
-Но тази инфлация, този хаос - той разруши всичко - доходи, спестявания, бизнеси.
-Не съвсем всичко. Аз спасих част от спестяванията ни. Вложих ги в злато. Сега имаме известен семеен резерв. - каза бащата.
-Злато?
-Да, това е част от вековната мъдрост на нашия народ. Но не ме питай повече. За този въпрос си малък. Сега трябва да учиш, както и преди, и да се справяш все тъй добре със стажа си.
-Дори да имаме наша си сигурност, инфлацията разруши обществото. Хората обедняха, фирмите се объркаха в отношенията си. Вече нищо не е същото.
-Всъщност, сине, инфлацията просто изчисти твърде много от глупостите, сред които живяхме. Цените на имотите спрямо доходите вече ще са други. Лихвите ще са други. Ще има и повече работа, защото държавата ще е друга, и няма да се пречка на бизнеса. Да, минахме през катарзис, и всички изгубихме нещо. Но реално загубихме основно изкуствения си стандарт, който имахме преди това без работа.
-Интересно е, татко, че при всички тези инфлации и хаос, нямаше протести срещу тях. Хората бяха като шокирани.
-Това, сине, е уникалния късмет, който се случи. Можеше да избухне гражданска война, или да се сбием отново с арабите. Често кризите са водели до войни и кръвопролития. Това е шансът, който може би Бог ни даде, като се намеси насред глупостта ни да не направим нова глупост.
-Нека благодарим на Бог за края на всичко това...
-И да не забравяме какво ни казва Бог - с труд да изкарваме благата си...
-Най-голямата мъдрост, която ни е оставил... - направи извод момчето.
-Растеш, растеш, израстваш, сине...- заключи бащата.

07.09.2011
Добри Божилов

Powered by Bullraider.com