Глава 15 – Омерта

Настроението сред старата власт беше приповдигнато. След гаранциите срещу „политическо преследване”, които осигуряваха неприкосновеността на висшите в предишния консулат, сега Гай Балоний беше дал публични гаранции срещу преследване и на средните и ниските нива. Това означаваше спестяване на доста проблеми на Сокологлу, Царий и Бъдишеф, на които нямаше да им се налага да хвърлят усилия в Магистратурата за защита на служителите си. Психологически те бяха готови на това, защото този театър бе игран винаги при всяка смяна на властта. Но сега Гай Балоний намери по-елегантно решение, което щеше да спести дори бутафорните дела, и хвърлянето на политическа енергия на вятъра. Все по-добре се справяше новият консул, и Царий и Сокологлу дори започваха да го разглеждат като потенциален партньор. Само Бъдишеф малко се цупеше, защото Балончо заемаше мястото, на което той се надяваше някога да се върне. За другите двама постът нямаше значение, но за него имаше. И ако Балончо станеше подходящ за останалите, те можеха да се наговорят с него, и Бъдишеф да ги изгуби като съюзници. Тогава трябваше или да стане като тях – да ползва властта, без да е на конкретен пост, или да им стане опонент. И двете опции не го радваха. Искаше му се отново да е младши консул…

donation

Доволен от развоя на събитията беше и Старшият консул. Негови хора също получиха от амнистията на Балончо, но по-важното беше, че проектите на Северния император нямаше да се спират. И това стана след твърдата намеса на самия старши консул. Споровете се сведоха до това кой какво да получи от облагите, от което Северният император беше много доволен. Той лично се обади на Първанаки да му благодари за проявената отговорност. Засега Първанаки оставаше приятел и довереник на императора, което беше много добре за Първанаки във вътрешнополитически план.

Така след тези добри за всички събития, старата власт се беше събрала на малка почерпка в кабинета на Старшия консул, и разговорът беше приповдигнат…

-Добре израства новият консул, не мислиш ли Царий. – думите на Сокологлу идваха докато си вземаше едно парче баклава от обилната маса.

-Да, моето момче се справя по-добре от очакваното. – отговори Царий, наблягайки донякъде и с гордост на факта, че момчето беше негово откритие.

-Е, нека отдадем всеки му заслугите, приятелю – отвърна Сокологлу – като започнахме да го издигаме, и аз го подкрепих.

-Да, прав си, ефенди, но аз го бях открил още преди да тръгнем да го издигаме. Той работеше за мен тогава…

-Всъщност първи го откри Живака, така че негова е заслугата, ако трябва да сме съвсем честни. – включи се в разговора Старшият консул.

-Има правдина в думите ти. – съгласи се ефенди.

-Да – каза и Царий.

Само Бъдишеф мълчеше, донякъде раздразнен от развоя на кариерата на Балончо.

-Трябва да се признае интелектът и изобретателността на Балончо – каза Първанаки – много хитро го измисли това с амнистията. Ще спести и пари на държавата…

-Да, ние не се бяхме сетили. Може да вкараме тази схема в бъдещите си действия. Ще правим същото и при следващи консулати, и ще намалим прахосването на време за всички ни… - рече Сокологлу.

Хитрата идея на Балончо се състоеше в това да осигури липса на каквото и да е преследване на предишни управляващи, но без така самият той да изгуби авторитет. Можеше да спази омертата на властта, практически на нулева цена като рейтинг, и дори може би и да спечели рейтинг. До този момент един от основните проблеми на модела „не пипай предишния” беше, че той водеше до загуба на авторитет у текущо управляващия, защото народът очакваше от него някакво възмездие, а той не можеше да си позволи да го постигне. Сега обаче Балончо за пръв път успя да измисли как хем да няма възмездие, хем той да не е виновен за това. За целта той се възползва от една амнистия, която старият консулат беше прокарал, с цел да намали разходите за затвори и да облекчи работата на Магистратурата, като я освободи от хиляди дела за дребни престъпления, за които излизаха предимно условни присъди. Тогава група юристи рационално заключиха, че няма смисъл да се влачат с години дела, по които никой няма да влезе в затвора, дори да го осъдят. А от затворите директорите им от години напираха да се направи нещо срещу препълването им. Така се роди идеята за амнистия, която да пусне част от дребните риби и да прекрати делата срещу хиляди други дребни риби. Въпросната амнистия засягаше и „дребните риби” в областта на престъпленията с власт.

Почти гениалната идея на Балончо обаче беше, че може тази амнистия да се ползва като оправдание да не се преследва никой, извършил престъпление с власт. Идеята сработи, защото тълпата почти повсеместно и бързо „клъвна” на тезата, че „старата власт си е гласувала амнистия и аз сега не мога да ги съдя”. Тълпата просто повярва и стовари гнева си върху старата власт. На която пък това никак не и се отрази зле, защото тя и без това беше толкова охулена, че още малко нямаше как да се усети. Така, обещавайки в същността си безнаказаност, Балончо получи не намален, а увеличен рейтинг. А старата власт получи спокойствие.

Някъде в „единайсета глуха” останаха коментарите на някои здравомислещи наблюдатели, които казаха, че амнистия за сериозните престъпления няма гласувана, и че с приказките си Гай Балоний разпростира малката амнистия върху тях като я прави голяма. Логиката в тези коментари беше стабилна – народът не беше очаквал Гай Балоний да се бори с „дребните риби”, а очакваше наказания за „едрите”. Т.е. амнистията не му пречеше. Но едно са обективните факти, друго е възприятието на тълпата. Така тези коментари нито получиха голяма публичност, нито пък някой искаше да ги слуша. Тълпата просто искаше да слуша Гай Балоний, и той доста умно използва този си ресурс.

Доволни бяха и старите управници. И вълкът сит, и агнето цяло… Впечатляващ беше успехът на новия консул. Допринесе той за развитието на нови политически схеми, не можеше да му се отрече…

-Ще трябва да простим на Балончо това че ден и нощ ни хули, за да не гледа народът какви ги върши. – каза Царий – Заслужава си го, след като се грижи и за нас.

-Да, поохули ли ни повечко, отколкото беше справедливо, но пък това става при всяка смяна на властта, - каза Сокологлу – но никой досега не е давал в замяна на хулите и такива гаранции на старата власт.

-Като че ли излиза, че Балончо е най-почтен към старата власт от всички досегашни управлявали. – съгласи се Старшият консул.

-Така излиза… - заключи Царий.

Само Бъдишеф продължаваше да мълчи. Вместо да каже нещо, той дъвчеше раздразнено от сладкишите.

-Нещо не споделяш радостта ни напълно, млади Бъдишеф? – обърна се към него Първанаки.

-О, напълно съм радостен. И на моите хора им спестихме много главоболия. Браво на Гай Балоний…

-Нещо не си искрен, приятелю…

-Искрен съм. Радвам се на амнистията на Гай Балоний. Но ме дразни, че така му сервилничите. Нямаше да има нужда от никакви амнистии и преговори с него, ако не ни беше избутал от властта. Той избута мен, избута и вас. И сега ще му се радваме, че няма да ни закача. Взе ни хляба, сега е добър заради трохите. – изля си мъката бившият консул.

-Нещо много на дълбоко приемаш нещата, Бъдишеф. – обърна се към него загрижено Царий - Това е нормалният кръговрат на властта. Не може да си постоянно в нея. От време на време изпадаш, друг идва, после той изпада. Важното е не да си във властта, а да не изпадаш от ползите от властта…

-Прав е Царий, - подкрепи го Сокологлу – Нищо не е станало като не си консул вече. Консул все някой ще е. Но и ние оставаме хора. Свиквай Бъдишеф, като свикнеш и ще си дълго в политиката…

Млада беше кръвта на Бъдишеф, кипеше още, и трудно свикваше. Но си замълча. Имаше все пак шанс след време колелото на властта отново да се завърти, и този път да изпадне Балончо от нея.

-Ще трябва да преразпределим някои порции в енергетиката. – смени темата ефенди.

-Да, трябва да отпуснем нещо на Балончо, че за малко да провали целия ни бизнес с императора. – съгласи се Старшият консул.

Тази тема вече не беше толкова неприятна на Бъдишеф, защото му помагаше във вътрешнопартийните борби. Основен получател на порции в енергетиката бяха висши съпартийци на предишния консул, който имаха мощни позиции и солиден финансов ресурс от сделките си там. Всичко това беше част от конкурентната заплаха за Бъдишеф. Отнемането на порция от тях и даването и на хора на Балончо означаваше по-слаби врагове вътре в партията.

-Тук трябва да ви поздравя за политическия нюх и твърдост, Гай Първанаки – каза Бъдишеф – радвам се, че защитихте интересите ни и спасихте сделките със Северния император. А и сложихте на мястото му Гай Балоний…

Въпросните сделки бяха сключени именно от Бъдишеф, но сега радостта му беше повече не от спасението им, а от преразпределянето на облагите от тях. Първанаки знаеше това…

-Да, справихме се с тази криза, нека бъдем мъдри и в преразпределянето, - каза консулът – Ти разбираш Бъдишеф, че от твоята партия ще се вземе най-много, защото тя има най-голям дял в порциите…

-Да, разбирам – каза изглеждайки сериозно, но с добре прикрито вътрешно задоволство Бъдишеф – Партията ни е готова да даде своя дан за доброто на проектите.

Със спечелването на подкрепата на Бъдишеф, пред преразпределението проблеми не оставаха. Първанаки знаеше, че Бъдишеф няма да е много запален в отстояването на „партийния” интерес, защото въпросните порции не идваха при него, а работеха против него. Донякъде беше добра тази вътрешнопартийна конкуренция. Добре беше и, че преговаряха за порциите с човек, който по-скоро губеше от тях, ако са по-големи. Той отпи от чашата пред себе си, а Царий беше запалил пура…

-Добре и умно го измисли това с амнистията Балончо, но май ще се провали с доня Магления. – каза след едно дръпване той.

-И на мен така ми се струва – съгласи се консулът.

-Казах му, че е опасно да я връща в страната, а той точно това направи. – замисли се Царий.

-Вероятно се страхува от поста и в Империята. Много слава натрупа тя от там. – каза Първанаки.

-Да, страх го е да не я увеличи. – потвърди Царий.

-Този въпрос е много двузначен. И аз бих се чудил. Дали е по-добре да дойде със сегашната си популярност тук, или да трупа нова популярност там. – запита Бъдишеф. Самият той преди време много се колеба преди да прати Магления в Империята. Но сега натрупаната слава работеше не срещу него, а срещу Балоний, което го радваше.

-Всъщност, не е толкова двузначен – включи се мъдро ефенди – Всичко е въпрос на политическа оценка, която както знаем Балончо още не умее добре да прави…

-Мислиш, че едната алтернатива е силно по-добра? – попита Бъдишеф.

-Мисля да. – каза Сокологлу и поясни – Според мен е по-добре да я остави в Империята. Защото дори тя да продължи да трупа популярност, няма да може да я ползва. Докато е там, не може да направи нищо тук. А времето и там ще е поне пет години. Така, ако я беше оставил, щеше да има пет години без нея тук. А до тогава толкова неща могат да се случат. Може дори да загуби авторитета си Балончо, и без тя да е тук… А сега – насила я прави свой конкурент…

-И аз това си мислех, ефенди – каза консулът – Като я връща сега тук, я връща със слава, готова за осребряване, която тя няма друг избор, освен да опита да осребри. Ако я беше оставил, славата щеше да стои запечатана…

-А идват избори и за столичен градоначалник… - дълбоко и загадъчно каза Царий.

-Хубавото на доня Магления е, че ако конкурира някой, това не сме ние. От нашите гласове тя няма какво да вземе. Може да конкурира само Балоний. – усмихнато каза Бъдишеф.

-Напредваш в политическата мъдрост, момчето ми… - също усмихнато отговори Сокологлу…

След още около час възможностите за усвояване на съдържанието на масата бяха изчерпани, и срещата приключи… 

Продължава…Скоро… 

21.09.2009
Добри Божилов
Гай Балоний – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates