Глава 14 – Имперски бонбони

Объркване и уплаха настана в някои кръгове около Великия северен император, след като изборите в една от задграничните сфери на влияние доведоха нов управник, който започна да оспорва позициите на империята там. Уплахата беше не от въпросния управник, а от възможното недоволство на императора, който не обичаше слугите му да не си свършат добре работата и да изпуснат контрола някъде. Всъщност службите за задграничен шпионаж доста усилия бяха положили и бяха инсталирали свои хора във всички партии във въпросната държава, включително и в победилата на изборите. Но сега новият лидер започна да преосмисля някои от най-големите проекти и застрашаваше очаквани приходи на имперски корпорации. Това беше доста непочтено, защото нарушаваше принципите на приемствеността, доколкото въпросните проекти бяха договорени с предишните управници. Непочтено беше и защото империята си беше платила щедро на въпросните управници, и сега имаше право да получи проектите си. Иначе трябваше да се върне платеното. Естествено, в политиката подобни непочтености бяха възможни, и който би имал нещастието с неговия регион да се получи нещо такова, с основание се страхуваше от гнева на императора. Разбира се, настоящият император не беше толкова жесток като някои от предшествениците си, които прилагаха и най-тежкото наказание, заради подобни пропуски. Но да загубиш доверието на човека, който те правеше човек, и те държеше в елита знатен и богат, това беше лошо за знатните и богатите…
Приемът в покоите на императора обаче приключи изненадващо бързо за изтръпналите съгрешили. И изненадващо добре. Той просто им каза: „Не се тревожете за Гай Балоний. И кранчетата, и парите са при мен…”

donation

***

Докато служителите на северния император с облекчение разбираха как този път им се разминава, Балончо се наслаждаваше на собствения си късмет. Изненадващо за самия него, комисарите на Старинната континентална империя, към която беше и собствената му държава, решиха да разблокират част от субсидиите за нея. Това стана само няколко седмици, след сформирането на новия консулат и нямаше нищо общо с него. Но за пред тълпата всичко изглеждаше като първи голям успех на консула. Балончо беше много доволен как е натрупал актив, за сметка на Бъдишеф. Реално въпросното разблокиране на пари беше някакъв хилав успех на предишния консул, доколкото за няколко седмици само никой нов консул не би могъл да постигне нищо.

Старият консулат на Бъдишеф, Сокологлу и Царий се беше уплашил, когато преди време Империята започна да спира субсидии като наказание срещу корупцията. Те смятаха това за несправедливо, защото тяхната корупция не беше по-голяма от тази на предшествениците им, и нямаше да бъде много по-различна от тази на наследниците им. Общо взето поддържаха едно стандартно ниво на корупция, каквото винаги бе било поддържано. С публичните спирания на пари от Империята обаче, тълпите започнаха да се радват, че някой наказва политиците и това започна да срутва поддръжката им. Затова и те решиха да намалят до минимум корупцията при ползването на имперските пари, като се задоволиха с тази при собствените приходи. За да успокоят Империята дори създадоха специален министър, който да бди над бюрократите да не крадат, както и да въведе правила при харченето. Всички тези усилия не доведоха до резултат преди изборите, така че да може да бъде запазена властта. Но за лош късмет на стария консул, Империята реши да освободи няколко трохи от блокираните пари толкова скоро след изборите. Освободеното беше не повече от една десета от блокираното, но стана в неподходящ момент, и публично изглеждаше като огромна победа на Гай Балоний. Това беше доста сериозна причина Бъдишеф да се ядосва. А Балончо да се радва…

Но сега имаше разговор с Царий.

-Здрасти Балончо, как се справяш на горещия стол? – започна с усмивка на лицето човекът, който беше направил от Балончо човек.

-Какво виждате, Гай Царий, справяме се по-добре от твоя приятел Бъдишеф. За няколко седмици се сдобрихме с Империята.

-Да, и Бъдишеф ти праща поздрави за този успех. Макар че, нека не забравяме и неговите усилия…

-Неговите усилия ни доведоха до дупка – обидено отговори Балончо.

-Тълкуванията за едно управление са различни. Нека да изкараш и ти колкото Бъдишеф, и тогава ще сравняваме. Сега за друго ти се обаждам. Помоли ме Сокологлу…

Балончо се досещаше за какво се обажда някогашният му ментор. От старите управници той беше най-близък с него. Бяха го избрали, за да посредничи в решаването на някои възникнали в последните дни проблеми. Основно два от тях – ненавременното публично скарване със Старшия консул, и номинацията за представител в имперския комисариат.

-Ефенди не разбира защо се сдърпахте с Гай Първанаки. До сега така публично никой не се е карал по въпроси, свързани със Северната империя. Излагаме се, ставаме за смях на императора.

-Ясно е защо. Проекти, които се осъществяват при няколко консулата, не може да уреждат само хората на един консулат. Вие в старата власт нагласихте така проектите, че само вашите хора да печелят. Ако ги осъществя, значи да работя за вас. А моите хора какво ще ядат?

-Ех, млади ми Балончо, тези неща ги има, и ги е имало винаги. Всяка власт си урежда себе си. И ти можеш да уредиш себе си с други проекти. Какво пипаш старите?

-Големички са старите проекти. И щом няколко консула ще ги водят, справедливо е всеки от тях да вземе своето.

-Дори да е така, това не значи че трябва да се излагаме пред иностранците. Ако цената на твоята справедливост е да рушим реномето на страната и да не ни приемат сериозно, защото всяка следваща власт може да преразгледа решенията на предишната, ако това е цената, тя е твърде висока. Северният император беше толкова добър с нас, и винаги е бил добър с нас…

-Добротата му обаче други я взеха…

-Ако така се караме, може да изгубим проектите, и за никой да няма нищо, - мъдро предупреди Царий.

-Точно затова разчитам на здравия разум и да постигнем компромис.

-Всъщност, това беше идеята и на ефенди. И той смята, че трябва да направим компромис, и да ви сдобрим с Първанаки. Първанаки също е съгласен. – Царий даде да се разбере, че е посланик не само на Сокологлу. – Мисля, че от добрината на императора ще има за всички.

-И аз така мисля. Императорът ще е щедър към всички ни, ако не му създаваме проблеми.

-Значи се разбрахме. Ще кажа на Сокологлу и Първанаки, че се сдобрявате, а ти повече няма да се караш с него…

-Разбрахме се… Но при разпределянето на порциите, този път аз ще имам важна роля. Няма да разпределят само ефенди и Първанаки.

-Това се разбира от само себе си…- отговори Царий.

-Значи посредническата Ви мисия приключи бързо и успешно – усмихна се Балончо. За него беше облекчение да разбере, че конфликтът със Старшия консул ще приключи, защото иначе можеха да се блокират взаимно и никой да не може да движи собствения си бизнес. В крайна сметка, Балончо получи своето – дял от нещо, което не бяха предвидили да му се полага.

-Да, винаги съм знаел, че си разбран човек, - каза Царий – сега остава само още един по-дребен въпрос…

-Доня Магления може би…

-Доста си досетлив, Балончо. Млад си още и бързо се сещаш…

Доня Магления беше досегашният представител на държавата в имперския комисариат на Старинната континентална империя. Беше се справила доста добре и Главният комисар я искаше отново. Искаше я и Царий, от чиято партия тя беше. Но проблемът беше, че партията на Царий напълно се провали на изборите, а постът на представител в комисариата беше доста атрактивен и собствената партия на Балончо имаше апетити към него.

-Не мога да обещая да я назнача. Много трудно ми е да го прокарам, а и не знам дали го искам.

-Балончо, и ти, и Магления сте мои деца. Аз ви избрах и ви издигнах, защото ви видях че сте умни. Довери се на преценката ми.

-Несериозно ще изглежда да издигна човек от партия, която дори не е в Сената.

-Но Балончо, на изборите за имперски сенат знаеш, че се представихме добре. Провалихме се на изборите за нашия си сенат, но като избираш човек за имперска служба, трябва да гледаш имперските избори.

-Да, доня Магления беше избрана. Но ми се иска да запазя този пост за моята партия. Доста важен е.

-Виж, Балончо, разбирам причината да се колебаеш. Магления е единствената, която може да спечели народно доверие, съизмеримо с твоето. Харесва я народът и това я прави твой конкурент. Затова може би се колебаеш…

Всъщност това беше основната причина за колебанието на Балончо, защото иначе беше абсолютна глупост да се конфронтира с Главния комисар като му натресе друг кандидат. Ако имаше нещо, което оправдаваше риска от проблеми със субсидиите, това беше избягването на риска от въздигане на конкурентни любимци на тълпите.

-… Но доня Магления ще бъде по-голям риск за теб, ако не е в комисариата, отколкото ако е в него – посочи Царий – ако я върнеш тук, тя ще остане в политиката и ще те конкурира в страната. Ако я пратиш в Империята, позицията и в страната ще е по-слаба.

Думите на Царий звучаха логично, но Балончо не беше съвсем сигурен.

-Тя натрупа известност именно от имперския си пост, - каза той – ще продължи да трупа и ако я оставя там.

-Но поне 5 години няма да има интерес към местен пост.

-Да, така е, но е много рискова…

Очевидно Балончо беше завладян от типичното съмнение на популярен лидер към свой конкурент. В тази схема типично беше да не може да се прецени кое е по-доброто решение и как да се процедира. Балончо се страхуваше да подкрепи Магления, но се страхуваше и да не я подкрепи. Ако тя се върнеше в страната, и успееше в политиката, щеше да издърпа точно от неговите избиратели. Но можеше да ги издърпа и от поста си в Империята. Объркана работа, и затова от седмици Балончо не даваше ясен отговор на въпроса какво ще прави. Не го даде и сега.

-Много е рискова и засега не съм решил. Ще мисля, и ще имам в предвид препоръката Ви, Гай Царий…

-Благодаря ти за разбирането, Балончо. Радвам се, че решихме тези два въпроса. Сега отивам да почивам.

Връзката прекъсна. Балончо беше изненадан, че Царий не постави личния въпрос, свързан с разследването на част от имотите му. Може би вярваше на Балончо, че няма да вземе имотите на човека, на когото дължи почти всичко. Доверието на Царий топлеше сърцето на Балончо. Нямаше да го подведе… 

Продължава…Скоро… 

12.09.2009
Добри Божилов
Гай Балоний – Политическа сатира в реално време…

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates