Глава 13 – Вещиците на великите

Властта беше наркотик. Без шанс за излекуване. Влезеш ли веднъж в нея, оставаш до живот, или изпадаш в жалко състояние, достойно за насмешка от всичките ти врагове, но най-вече – за насмешка сам към себе си. Затова и нямаше отказ в тази игра. Така не бяха минали и няколко седмици, след като позорно напусна консулството, и Гай Бъдишеф се активизира. Искаше му се да се върне, и започваха опозиционните лъжи и спекулации, целящи да измамят тълпата, да я отнемат от Балончо, и да я върнат при противниците му.

donation

Но този път Бъдишеф беше крайно и нагло непочтен. Защото нарушаваше неписаната уговорка с Балончо да го остави да пусне някакви дребни изкупителни жертви на тълпата, за да не закача „едрите риби”. Много непочтен беше Бъдишеф, защото започна да се подиграва на демонстрационните усилия срещу корупцията на новия консулат, и нарече действията им „лов на вещици”. Но нали именно за това се бяха разбрали без думи, и нали именно това беше постоянният закон на политиката в тази страна. Какво друго, освен „лов на вещици” да организира един нов консул, за да отговори на очакванията на тълпата? Точното това беше изпитаната исторически практика, която вършеше работа – тълпата се хващаше на демонстрациите, вярваше че се прави нещо, и така се успокояваше и не се бунтуваше. Срамно и подло беше за Бъдишеф да превръща „лова на вещици” в „лов на вещици” и да извлича политически дивиденти от това. Ядоса се Балончо на тази непочтеност много, но знаеше как да и отговори. Бъдишеф щеше да плати за номерата си…

- Уважаеми приятели, журналисти, присъстващи, възмутен съм от дебелоочието и наглостта на бившия консул, - започна Балончо пред изпълнената с камери и микрофони зала – Тяхното корумпирано управление съсипа държавата, техните крадливи сановници опоскаха парите на народа, а сега Гай Бъдишеф има наглостта да ги защитава, да ги обявява за „професионалисти” и да обвинява мен в „лов на вещици”. Опитва се да дискредитира нашите усилия да изкореним корупцията им. Опитва се да превърне чистите ни помисли в посмешище. Но аз няма да позволя това. Ето донесъл съм Ви конкретни факти и цифри, за да видите колко ни струват „вещиците” на Бъдишеф…

- Гай Балоний, - включи се някой от залата – Наистина ли ще извадите цифри, нещо което винаги ни обещават, но никой не го прави?

- Да, ще ги извадя, тук и сега, за да видите как са ни ограбвали. Ще ви покажа заплатите на приятелчетата на Бъдишеф.

- Тези заплати не са ли служебна тайна? Не трябва ли съгласието на служителя, за да му обявите заплатата?

- Тези заплати са платени от държавата, и аз ще ги покажа, не ме интересува каква тайна са. Нека се види какъв лъжец и популист е Гай Бъдишеф…

Балончо се разрови из хартията пред себе си, намери една книга с имена и цифри срещу тях, на която пишеше „Тефтер за заплати”. Показа я на всички и каза:

- Ето това е тефтерът за заплати на някои от другарчетата на Бъдишеф. Сега ще гледаме всичко в оригинал…

След тези думи отвори на предварително отбелязана страница и зачете, позволявайки и на камерите да заснемат четеното:

- Ето, патрицият Слугакий е вземал по 13 хиляди сестерции месечно за нищо не правене в държавно технологично предприятие. Патрицият Съветний е вземал по около 11 хиляди сестерции. Между 9 и 11 хиляди сестерции месечно за патриция Информия… Имам цял списък с такива. Все добре охранени приятелчета на Бъдишеф излапкали по над 100 хиляди сестерции на година. Такива „вещици” не само ще ги ловя, но направо на кладата трябва да идат. Начело с главния вещер – Гай Бъдишеф. Народната пара лапкали. Да можех само да издигна клади…

Журналистите бяха впечатлени от конкретността. Те също разчитаха на тълпата за изхранването си, и за тях беше важно тълпата да ги гледа, а не какво точно гледа. А такъв тип послания се харесваха и гледаха. 10 хиляди сестерции бяха равни на около 20 средни заплати, което неминуемо щеше да предизвика завист и злоба у тълпите. Точно на което се крепяха, както медиите, така и политиците. Затова никой не зададе никакъв въпрос, а всички се хвърлиха да докладват на редакциите си, та първи да обявят новината. След този хит, Балончо изкоментира още няколко актуални, но не толкова хитови теми, и се оттегли в покоите си, доволен че е натрил носа на Бъдишеф. Каквото повикало, такова се обадило. Вещици ще ми брани този мошеник…

Бъдишеф не продължи повече с темата. Вероятно неговите собствени избиратели бяха омагьосани от думите му, а избирателите на Балончо – от отговора. Всеки получи своето, Балончо – малко повече, защото атаката срещу „лова на вещици” не успя да му подкопае позициите, а дори ги укрепи. Но тъй или иначе, Бъдишеф нямаше какво повече да търси, и с това темата приключи. Поне за тях двамата. И за медиите.

Отказът да се мисли задълбочено обаче, и да се търсят малко по-сериозни истини, извън първосигнално вижданото, не значеше че истини няма. И когато действащите политици не ги казваха, отваряха ниши за свои потенциални конкуренти да ги кажат и да привлекат интереса. Така висящата пред всички, но неизказана истина за това, че освен малки, има и големи вещици, се превърна в обект на експлоатация на плебеи, желаещи да станат патриции…

Балончо обикновено не се занимаваше с плебеите, така както никой бивш плебей не обича да се занимава с настоящите, защото му напомняха, че не е нещо повече от останалите хора. Никой плебей не можеше да го ядоса или изкара от равновесие, най-много да го подразни. Така стана и сега, след като Цветарий му докладва, че темата с вещиците е стигнала до доня Балония.

Именно това, а не самата тема, и не самият плебей, ядоса малко Балончо. Замесването на доня Балония – неговата любима, смисълът на живота му, същността на сърцето му. Истинското и име не беше Балония, а Цветолика. Тя не му беше официална съпруга. Но беше толкова близка, и толкова се обичаха, и хората толкова се радваха на тази любов, че всички я наричаха с неговото име – така сякаш му беше жена – доня Балония.

Периодично някой се захващаше с нея, защото беше удобна за популистки атаки. Тя беше едра бизнес дама, управляваща лихварска корпорация. Тази корпорация се беше прочула с това, че управлява значима част и от данъчните приходи, и благодарение на различни такси при събирането им, трупа огромни печалби. Доколкото кой управлява данъчните приходи се определяше от консулата, то и съответната лихварска корпорация винаги бе била близка до управляващите. Някога, Гай Кокалий беше назначил свой човек там. После дойде доня Балония – след като Гай Царий постави началото на издигането на Балончо във властта. Злите езици непрекъснато говореха, че Балончо тайно е приятел с Царий, Сокологлу и Бъдишеф, след като и при техния консулат, доня Балония си запази контрола над обслужването на част от данъците.

Подхващането на темата с „вещиците” и ваденето на конкретни цифри обаче, създаде интерес принципно към цифри, и от това се възползва плебеят Добрий. Той зададе въпроса, след като вещиците на Бъдишеф са толкова опасни с техните хиляди сестерции заплати, каква трябва да е доня Цветолика, която печелеше милиони от обслужването на данъците. Ако има единни стандарти, каза Добрий, сега Гай Балоний трябва да изкоментира и милионите на доня Цветолика. И едните и другите пари се дължаха на държавна подкрепа. Използвайки мистичната тема за „вещиците”, Добрий дори си позволи да каже, че ако сочените от Балончо са „вещици”, доня Цветолика трябва да е направо кралицата на магьосниците.

Бай Добрий – както и никой от многото плебеи, неразбиращи призванието на консула, не можеше да го ядоса с хапливите си слова. Защото едно слово е толкова важно, колкото хора го чуят, а не е толкова важно колко е умно. А такива плебеи имаха ограничена публичност, и каквото и да кажеха, то не можеше много да навреди. Но чисто емоционално, Балончо се раздразни, заради замесването на доня Балония.

-Този е по-непочтен и от Бъдишеф, - каза Балончо на Цветарий – онзи наруши основно политическо правило като се заяде с „лова на вещици”. А този се заяжда с основно и общочовешко правило, Цветарий… С правилото, че е хубаво да имаш богата жена…

-Да, Гай Балоний, много непочтено. Всички на света искат да имат богата съпруга, а този плебей изкарва това едва ли не държавнически грях.

-Нямат уважение тези плебеи към нищо. Доня Балония е толкова добра, всеотдайна и любвеобилна. Толкова добре се справя с бизнеса си. На толкова хора хляб дава. А сега – била кралица на вещиците…

-По лошо – на магьосниците… - онеправдано потвърди Цветарий, който знаеше, че мнозина от сенаторите също ще бъдат засегнати, защото и те самите мечтаеха за богати съпруги, и се стараеха да ги направят такива…

-Колко известен стана този наглец? – попита Балончо.

-Не много, дребен е още.

-Това е добре. Нека си говори, като никой не го слуша. Засега няма да го закачаме…

Всъщност думата „засега” по-скоро означаваше „винаги”, защото най-сигурният начин да издигнеш един плебей, беше по някакъв начин да го нападнеш. Тълпата имаше инстинкт да харесва нападнатите от властта, и това ги превръщаше в герои. Балончо много добре знаеше това, знаеше и че плебеят ще се окаже на „седмото небе”, ако бъде нападнат. Но нямаше да го огрее това. Беше дребен, и такъв щеше да си остане. Големите медии никога нямаше да го чуят, нито подобните на него, защото щяха да изгубят парите, които получаваха от консула. Така реално, приказките на Добрий бяха мини-буря в малка чашка с вода. Но отношението към любимата му все пак беше обидно. Цветарий много точно го изкоментира:

-Да, Гай Балоний, няма да го закачаме, за да не му правим реклама. Но с тази непочтеност един ден трябва да се борим. Трябва ново възпитание на хората, нова образователна политика, така че да уважават положителните неща, които правим и добрите хора, които работят около нас.

-Прав си Цветарий, трябва ново възпитание. Не може така да се обиждат почтени дами като доня Балония… Кралица на магьосниците… Колко подло…

Подло или не, то беше много дребно, за да губи повече от времето на Балончо. Задачите на държавата бяха далеч по-мащабни и скоро този дребен казус щеше да излезе от ума на консула, ако заяждането на Добрий не беше продължило и в още една посока…

-Освен доня Балония, той се е захванал и с Вас, Гай Балоний, - продължи Цветарий.

-Какво с мен?

-Спомнил си е едни ваши думи от преди няколко години, свързани с доня Балония. Тогава като градоначалник на столицата, Вие казахте, че за да няма „конфликт на интереси”, никакви корпорации, свързани с доня Балония нямат бизнес с града. Тогава това се хареса на тълпите…

-И сега какво? – попита Балончо, досещайки се за продължението…

-Сега казва, че ако сте верен на думите си, трябва да изгоните доня Балония от обслужването на данъците, защото вече сте консул и по собствените ви думи, ставал „конфликт на интереси”…

Хаплива беше и тази теза. Колко добре, че Бъдишеф и Сокологлу не подхващаха подобни теми, защото можеха да станат големи скандали. Добре работеше системата на взаимното уважение между политиците. И Балончо не бе подхващал никаква сериозна тема, докато беше в опозиция на стария консулат. Добре беше, че хапливите и неудобни въпроси ги задаваха само безкрайно дребни и незначителни субекти, които никой не слушаше. Балончо се усети, че ако продължава да анализира всяка дума на незначителен плебей, ще се ядоса излишно и ще загуби много време. Затова реши да не се ядосва повече…

-Остави го този да си приказва. Не мога да се занимавам с всеки лилипут, - каза консулът.

-Да, Гай Балоний, няма да храним лилипутите с вниманието си…

-Други въпроси имаш ли?

-Да, бюджетът на стражарите…

Пак стигнаха до парите, които все повече липсваха. Но за стражарите винаги щеше да има, знаеше Цветарий, и не напразно се беше нагласил на този сладък пост. Нямаше как при консул от стражарското съсловие, да няма за стражарите. А парите на стражарите ги управляваше той. Колкото повече пари за тях, толкова по-голям шанс и жената на Цветарий един ден за стане богата… 

Продължава…Скоро…

30.08.2009
Гай Балоний - Политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates