Глава 12 - Уикенд

(Тази глава е първата, написана по идея на читател, и дообработена и редактирана от Добри Божилов. Като че ли идеята за отворен формат започва да работи...)

donation

Консулът се протегна на голямото легло. Имаше още малко време преди да потегли към голям провинциален град, където го очакваше поредното публично откриване на обект заедно с местния градоначалник. Балончо се замисли за миг – стаята, в която беше настанен за нощуване беше огромна, нещо като императорски апартамент. Да, спомни си той - късно вчера през нощта неговият близък приятел  - Гай Златний го беше довел тук, в собствения си хотел на морето. Луксът и удобствата бяха точно онова, от което имаше нужда, за да се отърси от неприятния инцидент предния ден докато пътуваше. Тогава трезвен и спазващ всички правила моторист се удари в една от лимузините на кортежа на консула и изкриви бронята и. Нови разходи за хазната, във време, в което трябваха икономии. Но не те ядосаха Балончо, а фактът, че мотористът беше напълно изряден, катастрофата стана в неговото платно, и нямаше как да хвърлят вината върху него. Така тя неизбежно падна върху колата от кортежа и медиите разтръбиха случая навсякъде. Разбира се, властта на консула беше достатъчна, за да потули случая и да спаси един от шофьорите си, но нищо не можеше да потули публикациите по медиите. А именно на тях Балончо винаги бе държал много. Така, след като този напълно изряден нещастник с мотора, развали настроението му, Балончо имаше нужда от разтуха. Осигури му я Гай Златний, с който заедно цяла вечер се утешаваха, така както винаги бяха умели да го правят. След това луксът на апартамента довърши останалото. На сутринта не беше останала и капка от досадата с моториста.  

Консулът стана, приближи се до прозореца и гледката го очарова. Такава красота той и в сънищата си не беше виждал. Как в тази обрулена държава можеше да има подобен рай? Морето кротко плискаше вълни в близост до хотела. Летовници в бански костюми вече тичаха по плажа, като сред тях не липсваха и някои впечатляващи летовнички. Балончо се захласна…

Почукване на вратата го стресна. Беше приятелят му, който лично подбутваше количка със сутрешната закуска.

- Няма да имам време да уважа закуската ти. Ще взема един душ и тръгвам – каза Балончо.

- Както кажеш приятелю, аз винаги съм на твое разположение. – усмихна се Златний.

Балончо влезе в банята. Помещението беше огромно – ваната беше напълнена с някаква ароматизирана течност и покрита с листенца от роза. Десетки шампоани и сапуни стояха на рафтчето. Плочките в банята бяха с огледален отблясък. Консулът се огледа – осанката му беше внушителна. Той реши да не бръсне тридневната си брада. А, какво беше това? – Тоалетната беше със златно покритие. Такова чудо май само по телевизията беше виждал в хотелите на арабските владетели. Дали като им гостуваше при официални визити щеше да се доближи до разкоша и лукса, който беше създал неговия приятел тук?

А приятеля си той познаваше отдавна. Някои хора се питаха как Гай Златний беше създал богатството си. Но Балончо знаеше много добре, и му се възхищаваше, и дори завиждаше мъничко понякога. Особено за това, че бащата на приятеля му беше близък до великия Живака. Като носталгия по това време Златний беше купил родния град на Живака – Кривец, и беше започнал втора ера на превръщането му в чудо на чудесата. Първата ера беше дело на самия Живака, който от никому неизвестно село създаде един от най-модерните и перспективни градове в държавата. Сега Златний продължаваше това дело.

Не толкова обаче близостта с Живака стоеше в основата на богатството му. По-скоро за него допринесоха връзките му с Империята на северняците. Всъщност Златний беше просто един от многото служители на тази Империя, пръснати из целия свят. Мнозина тук го приемаха като супер влиятелен фактор, дори го наричаха „олигарх”. Всъщност той беше само един от многото служители на северняшкия император. И влиянието му беше по-скоро част от влиянието на императора, а не негово собствено. Империята на северняците добре се грижеше за служителите си, особено за лоялните. Най-лоялните – тези до самия император, бяха милиардери от световна величина. Най-дребните – тези из малозначителните сфери на влияние, бяха милионери, подобни на Златний. Които заради могъществото на самата Империя изглеждаха непоклатими, вечни и недосегаеми в провинцията, където бяха въдворени. Разбира се, всичко това зависеше основно от благосклонността на Императора, а с него поне засега Балончо не беше във враждебни отношения. Т.е. който и да би бил на мястото на Златний, Балончо нямаше да има проблеми с него. Стига, разбира се, да не ядосва Императора.

Златний обаче беше и личен приятел на Балончо, така че той се надяваше още дълги години да може да работи именно с него, а не с някой нов наместник. Щеше да направи всичко, за да подкрепя Златний, за да го крепи пред Императора, като Златний пък щеше да го подкрепя в икономиката. Затова и на Златний му се разминаха дори популистките разследвания, които Цветарий, по поръчка на Балончо, започна в бизнеса с горива. Малко смешно стана, отстрани погледнато, да гонят дребните риби и да излиза, че те са виновни за всичко, а могулът на горивата Златний „ни лук ял, ни лук мирисал”. То не че и на дребните щяха да им направят нещо. Но поне ги размятаха по медиите. Тази леко горчива чаша се размина на Златний. Но приятелите са именно затова, в края на краищата…

Като приключи с банята, Балончо бързо се запъти към спрялата на паркинга кола. Един от охраната на хотела постави сака с дрехите в багажника. С периферното си зрение Балончо усети, че някой го наблюдава, но не обърна внимание. Разположи се в лимузината и набра телефона на Цветарий.

-Как е? - попита той.

-Много работа ни чака гай Балоний. - Където разриеш – мирише. – Имам чувството, че цялата ни нация се е корумпирала.

-Спокойно, знаеш какво ще правим, и не искам да ми говориш в бъдеще време, каза консулът. Народът очаква от нас реални действия и ние трябва да оправдаем неговото доверие.

-Да, разбира се, Гай Балоний…

-Оправихте ли проблема с моториста?

-Да, Гай Балоний. Свидетелите проявиха разум и размислиха. Преместихме и часа на инцидента, така че да е един час, след като вие сте минали от там. Няма да взимаме книжката на шофьора.

-Трябва да измислите и кой друг с подобни коли е минал натам. - това не беше лесна задача, защото малцина в страната имаха подобни лимузини, и вероятността да са минали от там беше нищожна. Въпреки това Цветарий беше оптимист:

-Всичко ще наместим, Гай Балоний…

По-нататък в разговора Цветарий сподели, че има намерение да смени всички стражарски началници, защото счита, че те са от старата мафиотска генерация.

-Внимателно, не всички от тях  са лоши, каза Балончо. Да не забравиш онзи, който охранява границите. Той доста се задържа във висшето стражарско съсловие. - Така част от замисъла на Цветарий беше коригиран и в списъка за уволнения се добави още едно име. Балончо го направи не от омраза към граничния стражар, а просто за да припомни на слугата си кой дърпа конците. Накрая попита:

-Други проблеми?

-При стражарите – не. Но някои наши агенти в медиите докладват, че ви готвят нова популистка атака. Видели са колите от кортежа на паркинга пред хотела на Гай Златний. Сетили са се, че и Вие сте там. Сега може би ще се заядат…

Това беше неприятно, защото поставяше Балончо в негативна ситуация, каквото и да отговори. Ако кажеше, че не е плащал за спането, както и си беше, щяха да нарекат това „подкуп”. Ако кажеше, че е платил, щяха да го питат с кои пари, и не натоварва ли бюджета. А ако кажеше, че е платил със свои пари, щеше да стане смешен. Ето такива дребни и досадни заяждания понякога губеха много от времето и нервите на Балончо. Защо занимават него, консулът, избраният да промени бъдещето, с подобни глупости…

Малко беше забравил Балончо, че той правеше същото, докато беше в опозиция.

-Платете на който можем да платим да не говори по случая – инструктира той Цветарий, с цел да минимизира негативите.

Разговорът приключи и Балончо се замисли отново. Засега като цяло нещата вървяха добре. Подобни дребни инциденти говореха, че трябва усъвършенстване на някои елементи на политическото му поведение. Но като цяло, процесите бяха в правилната посока. Медиите – телевизиите, и пресата вече, услужливо му поднасяха ежедневно случаи на констатирана корупция и непрекъснато му сервилничеха. Трябваше да се обади на новия си министър на топлото, светлото и отпуските, и да поиска от него спешно да се приключат проверките в големите енергийни фирми. Имаше опита с тухлофикацията и по същия начин трябваше да се продължи с мините, централите и т.н.

Колата спря, Балончо излезе, но някакъв навлек – журналист се доближи до него и го попита къде е спал тази нощ? Явно шпионите на Цветарий бяха прави. Консулът търпеливо замълча, ускори крачката си, но навлекът не го остави. Балончо бързо му отговори, че не е негова работа да го пита къде е спал. Вътрешното му чувство обаче му подсказа, че този случай няма така бързо да приключи. Той сега беше консулът на държавата и всеки го наблюдаваше за действията му. Май по-добре беше да даде пресконференция, когато се прибере в столицата, за да успокои хората. Вярно е, че не беше длъжен да дава обяснения и на когото да било какво прави в късните часове, и къде спи.

Местният градоначалник го посрещна и го поведе към насъбралото се множество. Балончо плисна менчето с вода и отряза лентата. Беше се специализирал в тези мероприятия през последните години. Камерите на телевизиите снимаха, снимаха… Благо беше на душата на консула… Благо още малко – докато не знаеше още за другите камери, които отидоха да снимат новите долни манипулации на Бъдишеф…

Продължава...Скоро...

23.08.2009
Добри Божилов, в съавторство с читател...
Гай Балоний - Политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates