Глава 11 – Бай Добрий

Величието на великите, както и всяка друга чиста и почтена добродетел на този свят, понякога се превръщаше в обект на хищнически погледи, които се опитваха да го опошлят, обезмислят и използват за свои цели. Така и успехът на Гай Балоний в святата му мисия да промени страната, започваше да се превръща в средство за трупане на популярност от алчни и безскрупулни хора от низините, които искаха да се издигнат на негов гръб. Привидно, те повтаряха собствения му път, но реално бяха различни, защото Балоний беше роден за величието, и това оправдаваше начина на издигането му, докато други не бяха родени за това. Един от въпросните безскрупулни хищници беше Бай Добрий. Той беше типичният представител на плебейското съсловие – нямаше богатство, титла и признание, а имаше само собствения си стремеж да ги получи. Титлата Гай може би беше някъде в най-високите му мечти, и затова за текущи нужди, ползваше титлата „Бай”. С опита на журналист, и донякъде – на добър автор на текстове, Бай Добрий измисли начин да привлече част от известността на Гай Балоний, като започна да пише книга за него. Книгата беше стартирана дни след изборния триумф на новия консул, разпространяваше се безплатно и беше в ироничен стил, което привличаше доста читатели, желаещи да се отпуснат и да се забавляват с поредния политик. Та тази книга, започнала да набира популярност, привлече вниманието на сър Бюрекофф, и така плебеят Добрий се озова в студиото, където обикновено беше мястото на най-великите от нацията…

donation

- Добро утро, уважаеми зрители, - започна Бюрекофф – Днес имаме един изключително нестандартен гост. Човек, който прави нещо необичайно, което може да доведе и до необичаен резултат. Това е плебеят Добрий, който от известно време пише нещо като биография на Гай Балоний, в която в шеговит стил представя политическата ни реалност. Добре дошъл, плебей Добрий, или може би да ви наричам със самоопределената от вас титла „Бай Добрий”…

-Добро утро на зрителите, благодаря Ви за поканата, сър Бюрекофф, благодаря че предаването Ви отделя такова внимание на съвременното изкуство. Наричайте ме както ви е по-приятно, и „плебей”, и „бай” означават едно и също нещо…

-И така, Бай Добрий, какво ви накара да започнете тази книга? Хора около Гай Балоний казват, че така се опитвате да паразитирате върху неговата слава, и с оглед на получавания резултат, това изглежда вярно… - започна директно и остро Бюрекофф.

-Какво ме накара да я започна? Успехът на Гай Балоний. Както знаете, той беше изключително внушителен и вдъхновяващ за много хора. Вдъхнови и мен, макар и тази не толкова стандартна посока… Гай Балоний е много вдъхновяваща личност, все пак, за разлика от предшественика си…

-Вие май отговорихте на един незададен въпрос. Защо пишете за Балоний, а не направихте същото преди време за Бъдишеф. Някои дори подозират, че Бъдишеф и Сокологлу ви плащат, за да иронизирате и обезценявате Гай Балоний…

-Както казах, основната причина е фактът, че Балоний вдъхновява хората, включително и мен, докато предишният консулат нямаше това свойство. Засега никой не ми плаща, но на някакъв етап плащането може да се окаже полезна посока за развитие на проекта, ако не постигне другите си цели…

-Другите цели, какви са те…

-Да, с този въпрос се връщаме на първия, на който не можах да отговоря. Обективен факт е, че всеки един журналист, автор, коментатор, изобщо всеки който говори нещо за някой политик, черпи от славата му. Думата „паразитира” не е съвсем точна, защото да паразитираш означава да черпиш нещо, което не ти се полага и нямаш право да го правиш. Това в случая не е така, защото политиците нямат изключителна собственост върху славата си. Тя им е дадена от народа, принадлежи на народа, и всеки един от народа може да посяга към нея. Известността и величието на политиците не са частна собственост, и подлежат както на обществен контрол, така и на обществено преразпределение в условията на конкуренция. Това е част от свободата на словото и част от демокрацията, в частта и за контрол над политиците. Ако се ограничи говоренето за политици, за да им се опазва славата, ще се ограничи демокрацията. Което нито аз, нито вие, нито дори Гай Балоний, иска. Затова, всеки един журналист, автор, коментатор, реално черпи от славата на съответния политик. Има подобен ефект и в нашия случай.

-А за целите…

-Да, целите. Всеки един материален или нематериален обект в този свят може да се ползва с различна цел. С оглед на основните цели на писането на книгата, съм длъжен да кажа, че основната и цел е да бъде изкуство, и да доставя интелектуално и естетическо удоволствие на читателите. Тази книга, както и всяка друга книга, е преди всичко култура. Затова и в началото ви благодарих за вниманието, което обръщате на културата. Тя има нужда от това. Разбира се, извън чисто културния елемент, който е доминиращ, налице са и странични ефекти, които са възможни от нея, но те в никой случай не са основна цел, която трябва да заявим пред обществото..

-Но хора около Гай Балоний наблягат точно на тези „странични ефекти”, както ги наричате, като основен мотив за действията ви…

-Аз не съм политик, не съм в някакви отношения с хората на Гай Балоний, за да влизам в дискусия с тях. Те си имат мнение, аз си имам мое. Всеки има право да мисли каквото си иска…

-И все пак, нека да поговорим и за тези странични ефекти. - продължи да упорства Бюрекофф.

-Разбира се, щом искате. Така се отклоняваме от културата и влизаме в политиката, но ако политиката е по-интересна на народа от културата…

-Да, по-интересна е…

-Ами, добре тогава. Възможни са различни странични ефекти от подобна книга. Един от тях, вие сам го посочихте – могат да се изкарват пари. Ако книгата стане интересна и влиятелна, ако много хора започнат да я следят, тогава тя може да се осребри. Това обаче е една от най-малко вероятните възможности, измежду т.нар.”странични ефекти”…

-Кои са по-вероятните?

-По-вероятните ефекти, които безпокоят свитата на Гай Балоний, но според мен – неоснователно, са свързани с черпенето от славата на самия консул и трупането на популярност чрез него. Както знаете популярността в една демокрация лесно може да се превърне в политически актив и в изборен резултат. Вероятно това тревожи съветниците на консула, но нека ги уверя от тази висока трибуна, че няма за какво да се безпокоят. Нямам политически амбиции.

-Но с тези думи вие всъщност потвърждавате политическите си амбиции, защото твърдението „нямам амбиции” е задължително в началния етап на всяка политическа кариера.  – каза водещият.

-Прав сте, самият Гай Балоний преди време говореше същото, и дори се правеше, че забранява на медиите да пишат за него. Много бъдещи политици са казвали, че нямат амбиции. Това, разбира се, не доказва, че аз имам. Категорично се разграничавам от твърденията, че целите ми са политически.

-Но вие от години пишете политически коментари, дори на едни избори се явихте. Това не доказва ли интерес към реалната политика?

-Безспорно доказва, но на настоящия етап от живота си, се интересувам от изкуство, а не от политика…

-Но да не се превърне изкуството в стъпало към политиката, бай Добрий…

-Може да се превърне. Има доста примери в тази посока. Това времето ще покаже…

-Примери?

-Разбира се, вие ги знаете, дори в настоящия консулат има един такъв пример – за успешно материализиране на изкуството в политическа кариера.

-Патрицият Рашидий ли имате в предвид?

-Очевидно. Неговата кариера в изкуствата по един чуден начин го изкачи в политиката до министър на изкуствата… Разбира се, ако бих се интересувал от политика, моите цели биха били по-високи от министър на изкуствата…

-Не мислите ли, че обиждате Рашидий? Той е уважаван представител на културата. Целият си живот и е отдал. А вие сега изкарвате всичко това като схема за издигане в политиката?

-А вие не изкарахте ли моята книга подобна схема? Аз също се стремя да създавам култура, а вие ме занимавате с политика. Вие започнахте политическата тема, сър Бюрекофф…

-Но, Бай Добрий, аз лично познавам патриций Рашидий. Той е много почтен човек и наистина обича културата. Не го изкарвайте хитрец-политик…

-Аз също уважавам изкуството на Рашидий. Просто констатирам, че той постоянно е близо до политиците, явявал се е на избори, дори е бил избиран - за разлика от мен, заемал е изборни длъжности, а сега стана и министър. Ако всичко това не е схема за издигане в политиката, тогава защо моята книга да е такава схема?

Бюрекофф малко се обърка от посоката на разговора, защото целта беше да се обсъжда Добрий, а не да се правят паралели с други хора. Затова реши да отклони темата в нова посока.

-Значи, изяснихме вече, че основната цел на книгата ви е културна, а страничните ефекти са малко вероятни, нали така. Можем ли да ги наречем „спекулация” на политическите ви опоненти…

-Да, много сте точен, всички политически елементи около изкуството ми са спекулация…

-Така, уважаеми зрители, изяснихме този въпрос. Сега нека да минем по съществото на книгата. Вие, Бай Добрий, пишете по много актуални въпроси, и понякога изводите ви са доста точни. Затова бихте ли коментирали първите действия на новия консулат. Ако може, нека да бъде в не шеговита форма.

-Разбира се, бих ги коментирал, но защо да бягаме от шегата. За какво ни е шегата, ако не за да си казваме истината…

-Доста остроумно наистина. Но нека да минем на темите. Много неща започна Гай Балоний, всички те са интересни. Нека да чуем какво мислите за новите разследвания и борбата с апашите…

-Това е интересен въпрос. Мисля, че най-важното по него може да се каже като се отговори на думата „нови”. Няма нищо ново в случващото се. Всеки консул в началото на мандата си прави някакви публично заснемани акции, с които да симулира дейност. До сега от подобни акции резултат няма, мисля че и този консул няма да направи изключение.

-Но Гай Балоний беше избран именно с тази цел. За разлика от други консули, той не може да отстъпва от нея.

-Вижте, Бюрекофф, нека правим разлика между процеса на избиране и реалните цели. Всеки политик го избират на база на някакви обещания. Но той се бори за властта не с цел да ги изпълни. Едното е различно от другото. Едното е средство за постигане на властта, а другото е смисълът на властта. Балоний умело използва желанието на избирателите за справедливост, и спечели изборите. Това не значи, че ще има справедливост. Бъдишеф преди това спечели изборите, отричайки напълно политиката на Царий. Но след изборите състави консулат с него. Преди това самият Царий дойде като отрицание на корупцията на Кокалий, а после затъна в корупция. А самият Кокалий дойде като отрицание на сановниците на Живака, а после уреди именно тях с имоти и фабрики. Виждате разликата между „процес на избиране” и „цел на избиране”.

-Т.е. вие твърдите, че анти-апашките идеи на Гай Балоний са само илюзия за пред избирателите, а целите на властта са други…

-Това не го твърдя аз. Аз само го констатирам. Това е очевидната реалност.

-Т.е. вашите очаквания са, че реално осъдени апаши няма да има…

-Да, няма да има, може би някоя дребна риба тук или там, но нищо повече…

-Добре, благодаря ви за искреността. Нека сега погледнем икономическата политика на новия консулат. Намираме се в криза. Изискват се мерки. Какво ще кажете за замислените действия, и ще ви помоля да отговорите сериозно, както и на първия въпрос…

-Аз май пропуснах да се пошегувам при първия въпрос. Трябва да се коригирам… - усмихнато отговори Добрий – Икономическата политика мога да я коментирам много задълбочено, защото както знаете, аз съм икономист по образование. Това, което ми прави впечатление, е доста объркания подход, който ме кара да мисля, че икономическа политика няма.

-В какъв смисъл.

-Мисля, че консулатът подменя икономиката с други области и така внушава наличие на икономическа политика. Но реално това не е такава политика. Например говори се, че проблем на икономиката била контрабандата и данъчните измами, което в същността си не е така.

-Как така не е така? Всички знаят за тези проблеми, а вие ги отричате. Да не би това да е част от шегите ви…

-Не, не се шегувам. Контрабандата и данъчните измами са проблем не на икономиката, а на държавния бюджет. Той има отношение към икономиката, защото е важен икономически показател. Но държавният бюджет сам по себе си не изчерпва икономиката. Той е само една част от нея. Контрабандата и данъчни измами са важен проблем, който трябва да се реши, но не от тях зависи икономиката. Те са по-скоро проблем на преразпределението на блага през държавата, а не проблем на самото създаване или доставяне отвън на блага. Икономиката това са реалните блага. Държавата само взима от едни и дава на други. Когато има контрабанда и данъчни измами, просто взиманото и даваното е по-малко. Това не е фундаментален икономически проблем.

-Но как, толкова пари се губят…

-Да, те се губят, но се губят от бюджета, а остават някъде другаде. Всъщност голяма част от тези пари остават у самите граждани, защото като крайни потребители именно те и плащат парите, с които да се платят данъците и митата. Ако няма никаква контрабанда, бюджетът би бил по-пълен, но и цените на стоките биха били по-високи.

-Но Гай Балоний смята, че ще вземе парите на контрабандистите, а не парите на гражданите…

-Това е политическа измама. Като някой не начисли 20% данък, всички си мислят, че той си слага 20% печалба в джоба. Всъщност не е така. И други не начисляват същия данък и продават на същия пазар. Възниква конкуренция, която реално „изяжда” спестеното от данъка, защото различните измамници свалят цените, за да останат на пазара. Конкуренцията реално сваля печалбите, а неплащането на данък е средство да оцелееш на пазар, на който и другите не плащат. Това не е средство да печелиш. Може да има отделни сектори, където се печели от неплащане на данъци, но в повечето сектори не се печели. Т.е. няма „скрити пари”, които да се вземат и раздадат на народа. Пак народът ще си ги плати в завишените цени.

-Ако ви разбирам правилно, вие не одобрявате икономическата политика на правителството.

-Да, като гражданин, аз лично не одобрявам липсата на икономическа политика и подмяната и с други неща…

-След като Гай Балоний се съсредоточава върху бюджета, какво ще кажете вие за него. Това е важен елемент, който инвеститорите навън следят. Пряко свързан е с икономиката, която има нужда от инвеститори.

-По бюджета мога да кажа, че са похвални демонстрираните цели, но са плачевни предприетите мерки.

-В какъв смисъл.

-Консулът се опитва да балансира бюджета чрез недостатъчни съкращения на разходи и надежди да докара допълнителни приходи. Но това второто е неизпълнимо. Реално навсякъде по света като балансират бюджет, го правят с икономии. Приходи трудно се вдигат, и няма да стане и у нас. А в случая ако тези приходи се провалят, бюджетът може да излезе на минус, и инвеститорите да се уплашат. Затова мисля, че трябваше по-смело с орязването на разходи.

-Така ни връщате на темата за данъците и контрабандата. С тях могат ли да се запълнят бюджетните дупки?

-Съмнява ме. Никой не може да постигне бърз резултат – в рамките на няколко месеца, срещу контрабандата. А на консула точно такъв резултат му трябва. Освен това, както вече посочих, от ограничаването на контрабандата, няма да последват незабавно нови приходи. Не е ясно дали хората ще купуват поскъпналите стоки. Мъже просто контрабандистите да спрат да внасят, докато видят на какви ценови нива ще се спре пазарът. Т.е. може да се стигне дори до намаление на приходите.

-Наскоро беше обявено създаването на мобилни групи от бирници и стражари, които да следят по-отблизо фирмите и да предотвратяват измами. Може те да помогнат.

-Сър Бюрекофф, вие ме помолихте да бъда сериозен и да не се шегувам, но вие самия започнахте да се шегувате… - усмихна се Добрий.

-Не ви разбирам, нали увеличението на контрола…

-Сър Бюрекофф, като съберете двама-трима бандити на едно място, какво получавате – бандитска група, или нещо друго?

-Май обидихте някои хора…

-Какво съм обидил? Това е публична тайна. Всички знаят, че над 90% от икономическите стражари и бирниците са обикновени рушветчии. Те не контролират за спазване на закона, а ходят по фирмите и рекетират за пари. Сега като ги съберем в групи, ще го правят групово, това е. Ако някой си мисли, че тези мобилни групи ще увеличат приходите, той дълбоко се лъже. Те нито ще идат при големите шмекери, нито ще следят и малките за спазване на закона. Те ще следят малките за това колко им „снасят” на тях…

-Това прилича на рекет…

-Това си е точно рекет. Държавно създаван. Може да изкарат приходи, но не за държавата, а за някои държавници. Аз поне лично не вярвам, че старите корумпета ще станат нови и съвестни държавни служители.

-Бай Добрий, дали не сгреших, като ви помолих да говорите сериозно. Доста груб стана този разговор. По-добре шегички да бяха…

-То реалността е груба, Бюрекофф… С изкуството се спасяваме понякога от нея, но вие отклонихте темата от изкуството…

-Добре, Бай Добрий, вие какво бихте предложили, вместо правеното от консулата. То е лесно да се критикува, но кажете някаква идея.

-С този въпрос отново с политика се захващаме, а не с изкуство.

-Да, като сме задълбали политиката, да я изчерпим.

-Добре тогава. Според мен корупцията трябва да се бори с по-малко чиновници, а не с повече. Трябва не да създаваме нови звена, които да контролират старите, и самите те бързо да се корумпират, а да опростим правилата, и да намалим чиновниците. Т.е. мисля, че подходът на Гай Балоний „със сила” да пребори корупцията, е обречен. Този подход е многократно тестван с обратен ефект. Корупцията се бори с прости правила и малко бюрокрация.

-Но това е точно обратното на очакваното от народа? Той иска държавата да се намеси да направи нещо.

-Народът иска мъст, това е ясно. Но това е отделен въпрос от борбата с корупцията. До момента години наред все нови и нови структури създаваме, все нови и нови чиновници назначаваме, изобщо държавата натежа до неузнаваемост от чиновници. Резултатът е, че всички нови се корумпират и общата маса на корупцията нараства. По-добре да опростим нещата и да работим с по-малко хора. А мъстта – ако решим да я правим, нека Магистратурата събере доказателства срещу десетина „едри риби”, да ги вкара в затвора, и това ще успокои нещата. Няма да постигнем резултат с нови бюрократи. Само ще увеличим корупцията и ще увеличим желанието за мъст.

-Ако ви разбирам правилно, вие твърдите, че Гай Балоний ще постигне обратното на желаното.

-Не, според мен Гай Балоний, може и да постигне точно желаното, защото вече говорихме, че има разлика между предизборни обещания и цели на властта. Може желаното от него да е точно това. Аз казвам, че ще се постигне обратното на това, за което са гласували хората. Т.е. негативното в мислите им ще остане…

Бюрекофф се замисли за малко. Разговорът беше станал твърде сериозен за шеговитата тема, която го инициира. Но нямаше много време да мисли, защото пред камери време за това няма.

-Струва ми се, Бай Добрий, че вие имате по-големи политически амбиции от декларираните. Твърде надълбоко наблюдавате политическия процес и твърде сериозни коментари правите…

-Просто се опитвам да бъде на висотата на очакванията ви в този разговор, сър Бюрекофф… Иначе, аз съм просто един начинаещ писател.

-Вие сте писател, който пише за политика, коментира политиката, и събира слава от всичко това. И въпреки всичко, нямате никакви амбиции…

-Ни най-малко…

-Все пак как ще отговорите на въпроса защо пишете без пари? Ако целта ви не е друга – слава, издигане и пр., защо пишете без пари и публикувате книгата си свободно. Това нов тест на „безплатния обяд” ли е…

-Мислите че сте ми задал неудобен въпрос, Бюрекофф… Не е точно така, макар и да има леки неудобства в него…

-Бихте ли му отговорили, все пак…

-Разбира се. Пиша, защото ми е приятно, а и за слава разбира се, но не всяка слава е с политическа цел. Всички създаващи изкуство реално целят и някаква слава. Но не всички стават политици. Но основната цел да пиша безплатно е друга…

-Каква е тя?

-Реално аз не мога да продавам. Има два фактора, които правят продажбите безсмислени. Единият е, че съм нов и неизвестен автор, и няма как някой да ме купи. Ще трябва много реклама, която едва ли ще се изплати от продажбите. Т.е. разумна е идеята новите автори да пускат първите си творби безплатно – за да видят читателите за какво става дума.

Втората причина за безплатността, е пиратството у нас, което прави безсмислени всякакви продажби. Дори да пусна книгата платена, повечето читатели ще я четат безплатно от пиратски копия. Може би навлизаме в епоха, в която творците трябва да приемат, че работят без пари и само за слава, и самото изкуство да не предполага доходи…

-От този отговор за пореден път разбирам, че и тези ви мотиви нямат нищо общо с политически амбиции, а са свързани само с условията за творческа дейност у нас…

-Да, категорично – никаква политика, всичко е изкуство…

-Темата за условията за творческа дейност също е много интересна. Този път пропуснахме много да говорим за изкуство, защото отново политическото ежедневие завзе вниманието. Но с удоволствие след време ще ви поканя да говорим само и единствено за изкуство. Ако не сте станал политик до тогава…

-С удоволствие ще приема поканата ви, в името на културата…

-Благодаря Ви, плебей Добрий…

-И аз ви благодаря, сър Бюрекофф…

-А сега, уважаеми зрители, следват новините…

Няколко часа по-късно, плебеят Добрий се събуди, помнейки част от съня си. Това, което беше потвърдил този сън, беше обективната реалност, че само „на сън” може да стигне до Бюрекофф…

Продължава...Скоро...

17.08.2009
Добри Божилов
"Гай Балоний" - Политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates