Глава 10 – Стражари и апаши

Няколко дни след решаването на проблема с „Тухлофикация”, на Балончо му се отвори малко по-спокойно време. Нямаше непосредствени задачи. Министрите не създаваха проблеми и всички обещаха, че ще съкратят разходите си, за да се намали дефицитът в бюджета. Министърът на финансите, от своя страна, обеща че ще намери значителни нови приходи, така че покрие останалата част от недостига. Той дори тръгна на обиколка из страната, за да брои лично парите из касите на бирническите управления, та да не изпусне някъде нещо забравено. Тези обиколки изглеждаха добре като демонстрация на трудова дейност пред тълпата и обещаваха наистина пълна хазна. Така, освободил се временно от текущите дразнители, Балончо можеше да се посвети на любимите си занимания – онова, което правеше най-добре. А именно – безмилостна и безкомпромисна борба на думи, с корупцията, корумпираните и техните покровители. Нямаше равен на себе си в това. Винаги можеше да намери виновен за нещо, да превърне това нещо в национален проблем, а с това и виновника в национален враг. Което много, много, много се харесваше на тълпата. Това беше най-важната му работа. Защото осигуряваше оставането му във властта. А това беше необходимо, за да осъществи великите си цели. Ако изпаднеше от властта, кой щеше да осигури тези цели. Реално пазенето на властта беше най-важната цел, защото тя осигуряваше останалите. А любовта на тълпата беше ключът към властта.

donation

Най-големия му успех до момента  в забавляването на тълпата беше уличаването на Дон Топлисимо. Балончо още се опияняваше при мисълта какъв фурор предизвика атаката му там и как Топлисимо се превърна в най-големия престъпник на държавата, от човек за който малцина изобщо бяха чували нещо преди това. Обективният факт беше, че Топлисимо беше само един от директорите на стотици подобни предприятия, каквито имаше в страната. И бидейки единствения открит престъпник, малко съмнения пробуждаше, защото така излизаше, че никъде другаде няма крадци и престъпници. Но вълната от еуфория, която Балончо обикновено създаваше около всяка своя акция, поглъщаше всеки здрав разум и логичен въпрос, и всичко се плъзгаше по пистата на въодушевлението как най-после „някой” е хванал апашите. Той Топлисимо си беше на свобода, и съдебните процедури срещу него не бяха минали и половината от пътя до края си. Но тълпите се радваха, радваха, радваха… А как се радваше Балончо, че радва тълпите…

Така, доволен от опита с Топлисимо, консулът беше готов да приложи изпитания модел отново. Медиите чакаха това…

-Здравейте, Гай Балоний, - обърна се към него журналистът от радиото – Направо ще ви задам най-интересния въпрос – как ще коментирате първите разкрития на новия консулат за злоупотребите на стария, и по-специално – разследванията срещу бившия префект на горите.

-Здравейте на вас и на вашите слушатели, - отговори Балончо с най-голямо удоволствие от думите си – Както знаете, моята лична политика, и тази на партията ми, както и на новия консулат вече, винаги е била борбата с корупцията. Преди имах по-ограничени възможности, но сега вече можем да хванем и накажем всеки. Това, което виждате, е само началото. Ние ще говорим скоро и за много други…

-Ще говорим значи, за много други… - повтори въпросително водещият.

-Да, ще говорим и за други, и няма да се спрем да говорим пред всички за корумпираните. Ще изобличим всеки, които е посмял да „бръкне в кацата”…

-Та нека да говорим първо за префекта на горите…

-Префектът на горите – Гай Юруций, е само една начална стъпка. Ние ще разкрием всичките му машинации, но аз се надявам и на нещо повече – той да издаде покровителите си, защото е ясно, че не е действал сам. Нека го направи, за да не лежи сам в затвора.

-Предишният опит с дон Топлисимо не доведе до разкриване на покровители над него. Някак си той самотен остана  и излезе като връх на всичко.

-Да, точно това имам в предвид – благодаря ви за този пример. Аз искам да не стане така като с Топлисимо само той да се окаже виновен, защото си мълчи „като риба” и пази тия отгоре. Нека Гай Юруций да каже…

-Но ако Топлисимо не каза, какво ще накара и новите изобличени от вас, да кажат. Говоренето, което вие така много цените и практикувате, май не е ценност за тях…

-Ами аз се надявам да се променят нещата. Не може вече така да караме – само на средно и ниско ниво, и да се оказва, че няма виновници по-нагоре…

Балончо имаше уникалното качество да извлича ползи дори от слабостите си. Така думата „надявам се” реално беше слабост, защото той като консул трябваше да използва властта, за да постигне целите, а не да се надява те сами да се постигнат. Но като част от вълната на въодушевление срещу корумпираните, тя носеше точки на лансиралия я.

-Надявате се, - попита водещият – ами ако все пак не пропее никой, как ще хванете „едрите риби”…

-Ами, той Юруций да си прави сметката дали иска сам да лежи, и да плати и за тия дето му нареждаха…

-И все пак, ако Юруций не каже нищо…

-Надявам се много да каже, но той не е единствен. Ще хванем и други, и от тях ще очакваме да „пропеят”…

-Вижте, Гай Балоний, тази схема с това да започват разни разследвания пред камерите, и след това да се надяваме от разследваните да излезе нещо, като че ли не работи съвсем добре. До сега няма „пропял” арестант и едва ли някой ще „пропее”. Не мислите ли, че хората ще спрат да вярват на действията ви, които изглеждат като някакви бомбастични публични стартове на разследване, от които не следва нищо. Хората виждат, че и дон Топлисимо е на свобода…

Журналистът каза съвсем обективната истина, но на него му убягваше общата картина, и той не разбираше смисъла на действията. Логичният смисъл на разследванията беше накрая някой да бъде осъден за конкретно престъпление. Реалният политически смисъл не беше този. Смисълът беше тълпата да гласува за онзи, който говори достатъчно добре срещу корупцията, а не да изчезне самата корупция. А като добър говорител, Балончо имаше и готови послания, които обръщат в негова полза дори обективните факти, че всичко е само публична бутафория и „пушилка”, в която единствените наказани са наказаните в обещанията на обещаващия. Всъщност реално наказани нямаше как да има. Тези, от които се очакваше „да пропеят” нямаха никаква нужда от това, защото знаеха, че като поотмине „пушилката” тъй или иначе ще ги оправдаят. Самите разследвания бяха доста кухи и не можеха да докажат нищо. Те и не търсеха нищо. В тази ситуация защо да говорят. До момента имаше един единствен опит на някой да „проговори” и той завърши толкова безславно, че дори журналистът очевидно не го помнеше.  При едно от предходните разследвания една „дребна риба” се беше опитала да каже, че е работела по нареждане и за един по-едър. Резултатът от самопризнанието беше, че само от думите му нищо не можеше да се докаже и онзи отгоре каза, че дребния така се опитвал да се измъкне. Самите магистрати, които го разследваха – дали заради този факт, дали защото самите те се притесняваха да не засегнат някой едър, та и те обявиха, че обвиненият гради „защитна теза” като се оправдава с началниците си. И самите началници изобщо не бяха разследвани. Та това беше реалната реалност.

Но важната реалност беше обичта на гласоподавателите. За които бяха важни внушенията, а не постиженията. Този общ поглед върху нещата очевидно убягваше на журналиста. Сигурно затова той беше обречен да си остане обикновен журналист, докато други, с по-точен поглед, се издигаха до министри и консули. Но така е в живота – всекиму според акъла, както се казва…

-Вижте, ние нееднократно сме доказвали, че искаме престъпниците в затвора. Но често Магистратурата е твърде благосклонна към тях. – това беше класическата теза на Балончо, която му носеше много, много, много слава. Теза, която обръщаше собствената му некадърност в негова полза. – Ние им ги намираме и доставяме в съдебните зали, а те ги пускат…

-Но, Гай Балоний, магистратите твърдят, че в съдебната зала трябва да доставяте доказателства, а не само обвинени. Имате ли доказателства срещу новите обвинени, или ще гледаме пак старата приказка…

-Магистратурата е ангажирала много сериозен потенциал и съм убеден, че ще има доказателства – отклони въпроса от себе си Балончо. – Най-добрите обвинители са ангажирани…

-Да, всички забелязахме, че отново сър Джамби се е заел с тези дела…

Сър Джамби беше най-амбициозният обвинител в магистратурата. Той поемаше повечето важни дела, като под важни се разбираха тези водени пред камери. Кариерата на Джамби беше повече от устремна като за няколко години се беше издигнал сред началниците на обвинителите в столицата. Разбиранията на Джамби и на Балончо за това какво е важно общо взето съвпадаха – и за двамата беше важно да блестят пред тълпата. Засега Балончо го постигаше по-добре в национален мащаб, но сред обвинителите, Джамби беше недостижим.

-Да, мисля че примерът ви е много точен. Не е само сър Джамби, разбира се, но самият факт, че юрист от неговия мащаб и с неговия авторитет се ангажира, доказва че нещата са сериозни. Няма да им простим този път…

Всъщност авторитетът на Джамби се крепеше само на доброто му публично поведение, а не на реално постигнати резултати в съда. Т.е. това изказване в същността си беше лъжа, защото случващото се вървеше по-скоро към „прошка” за престъпниците. С такива изказвания обаче Балончо реално укрепваше авторитета на тези, които му помагаха, защото хората гледаха само приказките, а не резултатите.

-Като се опрете на тази магистратска мощ, кога очаквате да имаме реално осъден апаш, Гай Балоний?

-Този път няма да се мотаем. До 3 месеца ще има хора в затвора.

-3 месеца?

-Да, 3 месеца…

-Но то за толкова време едно дело дори не може да влезе в съда. Дори сър Джамби не може да го вкара.

-Този път ще влезе, и ще има и присъда, и затвор.

-Но 3 месеца са елементарна задача дори за начинаещ адвокат да спечели време. Не се ли изсилвате с това обещание.

-Не се изсилвам, ще ги накажем, въпреки адвокатите. И адвокатите ако трябва ще накажем…

-За да влезеш в затвора, трябва през  три инстанции да се мине. Чисто технически това няма как да стане.

-Има, ще ги разкатая. Аз не съм като предишните. Този път ги хванахме…

Тази непреодолима увереност отне думите от устата на иначе доста прагматично говорещия журналист. На силата на Гай Балоний просто не можеше да се противостои.

-Едно изключително обещаниe, скъпи слушатели. След 3 месеца ще видим крадливи управници в затвора. И ще дължим този успех на Гай Балоний и на новата му политика срещу покварата. Да се надяваме, че този път току що встъпилата власт ще постигне резултат, - завърши темата водещият – А сега да попитаме уважаемият консул по един друг въпрос. Преди дни вашият министър на стражарите в свое публично изказване по същество заклейми Магистратурата, на която вие разчитате да пребори апашите. Той беше недоволен, че са осъдени няколко бивши стражари. Вие какво мислите по въпроса? Трябва ли по този начин член на консулата да се меси в работата на магистратите?

Това беше един доста болен въпрос. Наистина имаше произнесена, макар и неокончателна, присъда срещу петима стражари, които преди време бяха пребили до смърт арестант. Присъдите не бяха малки и всяваха напрежение в стражарското съсловие. Вътрешно Балончо не беше съгласен със случващото се. Стражарите не бяха направили нищо нередно. Просто бяха понатупали някакъв бандит. Но той се оказа, че не носел „на бой”, и затова боят се оказал фатален. Но това, че някой „не носи” на бой, не беше вина на стражарите. Защо те да влизат в затвора, си мислеше Балончо. Боят си беше нещо нормално в стражарските дела. Публично обаче, народът не приемаше много добре идеята за бой и затова тя беше поставена извън закона. Разбира се, на оперативно ниво тази забрана нямаше значение, защото спазването на закона беше в ръцете на стражарите и те самите можеха да го нарушават, без да има кой да ги хване. Така правото на бой фактически беше гарантирано. Но при отделни досадни инциденти като този се получаваха неприятности. Някакъв взе, че не издържа, и сега горките стражари го отнесоха, заради него. А Магистратурата и присъда издаде…

-На първо място, трябва да изтъкна, и да потвърдя и думите на министъра, че по никакъв начин не искаме, и няма да се месим в работата на Магистратурата, - такива думи наистина имаше – Ние държим на независимостта на отделните власти, и имаме пълно доверие в Магистратурата. Както виждате, разчитаме именно на нея в основната си политика – срещу престъпността. Виждате и колко добре работим с магистрати…

На второ място, знаете, аз винаги съм бил близък със стражарските среди, и не мога да не съчувствам на осъдените. Това е много тежка присъда, която се отразява на тях и на семействата им. Надявам се да бъде променена, силно се надявам, но не приемайте това като натиск над магистратите.

И на трето място, трябва да държим сметка и за мнението на стражарското съсловие. Не можем да го пренебрегваме. Това са хората, на които разчитаме да ни пазят от апашите. Не можем да превръщаме самите тях в апаши. Силно се надявам, без това да е натиск по никакъв начин, силно се надявам на следващата инстанция магистратите да променят присъдата. За доброто на стражарите и на обществото. Това е мнението ми по въпроса…

-Разбираемо е, Гай Балоний, да браните съсловието, от което сте произлязъл. Но това съсловие не трябва ли да пази живота на хората, а не да убива? И ако убие, един стражар не е ли много по-виновен от обикновения убиец…

Журналистът очевидно бъркаше в раната.

-Случаят наистина е много неприятен. Аз вярвам, че трябва да се пази живота на всеки човек, а също и на арестуваните. Убеден съм, че така мислят всички стражари, така мислят и осъдените. Сигурен съм, че те не са искали да убиват, а просто са си вършели работата. Не можем да ги съдим за един страничен неочакван ефект…

-Страничен ефект? Те са го помлели от бой. Самият бой очевидно не влиза в служебните задължения на стражарите…

Задълбаваше се темата в неприятна посока и трябваше да се излезе от нея.

-Е, знаете, че работната среда на стражарите е много тежка и стресираща. Инцидентите са неизбежни в нея. Нека имаме милост към тези хора.

-Значи вие защитавате твърдо стражарите в този случай, така ли Гай Балоний…

-Опитвам се да защитавам справедливото и разумното. Животът на жертвата в никакъв случай не е много малоценен. Просто нека бъдем справедливи към обстоятелствата и към средата на случая. Може би не чак толкова тежки наказания за тези добри и почтени хора, които гледат семействата си, и се грижат за нас… Но нека не задълбаваме повече, защото колкото повече говорим, толкова повече се месим в работата на Магистратурата. – това беше абсолютно верен аргумент, и в случая той свърши добра работа за измъкване от темата, защото журналистът не можеше да го пренебрегне. Не че ако би му било изгодно, Балончо не би продължил да говори, ако и да беше намеса в чужда работа…

-Да, прав сте, Гай Балоний, нека не превръщаме повече делата на магистратурата в част от публичната политика. Нека съдят по закона… И накрая, един последен въпрос  - Говори се, че ще спестите 15-20 процента от стойността на нов универсален закрит стадион, който ще се строи в столицата…

-Точно така, благодаря ви за този въпрос. Наистина говорих със строителната фирма и по мъжки се разбрахме в тази криза да работят без печалба. Така стойността спадна значително.

-Но изчисленията на печалби в строителството са много относителна величина. Доскоро строители работеха на 200-300 процента печалба, ако и в този проект е била заложена толкова, то икономията…

-Моля ви се, не се съмнявайте в мен, уговорил съм да работят без печалба, значи няма да има печалба…

-Но кой работи без печалба, Гай Балоний? Не е ли това просто рекламен трик. Правят се такива трикове всеки ден и навсякъде. Раздува се една цена, и после отстъпки. А и да са реални отстъпките, кой ще гарантира, че строителят няма да спести нещо от нужните разходи по строителството? Какъв е изобщо смисълът да работи без печалба? То ако нещо непредвидено се случи, ако наистина го няма буферът на печалбата – тайна или явна, той може да излезе на загуба…

-Убеден съм, че няма да има печалба, дал ми е дума. Вярвам, че го прави за спорта…

-За спорта го прави? Ще строи само за спорта…

-Да, за спорта…

-А, най-последен въпрос, Гай Балоний – имаме ли нужда точно сега от този стадион. В криза сме, а наличните стадиони и зали и те не се ползват напълно. За какво трябва да го строим…

-Убеден съм, че от инвестиции в спорта винаги има смисъл. Сигурен съм, че като е готов стадионът, ще се намерят и спортисти за него.

-Не трябва ли да е обратното – да има спортисти и недостиг на стадиони, и тогава да се строи. А не първо да строим, пък после да търсим спортисти…

- Това само привидно е така. В спорта не работи точно така пазарната логика. Там тя работи понякога и леко наобратно.

-Леко наобратно?

-Да.

-Правилно ли разбирам, че залагате на принципа „апетитът идва с яденето”?

-Точно така – апетитът идва с яденето, и затова ще строим новия стадион, и то без някой да спечели нещо от него…

-Впечатляващо, Гай Балоний, благодаря Ви за участието…

-И аз ви благодаря…

Продължава...Скоро...

12.08.2009
Добри Божилов
"Гай Балоний" - политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates