Глава 9 – Тухлофикация

Тълпите разбира се, гледаха само тържествата в чест на новия консул и някои търсещи преходна слава журналисти умело използваха случая, за да спечелят. Но всъщност вече не повече от половината от времето на Балончо минаваше в тържества, а в останалата половина го налягаха тежестите на властта. Но тази половина никой не я гледаше и нямаше кой, извън онези на които плащаше, да забележи огромните усилия и количеството свършена само за дни работа от консулата. Но като всеки велик държавник, и Балончо приемаше философски този недъг на тълпата и вярваше, че трябва да продължи все така, както и досега, да се грижи за нея, дори въпреки неблагодарността и. И ето налягаше го вече един проблем, много чувствителен и за тълпата, и за самия Балончо, който от години никой не можеше да реши.

donation

В кабинета му влезе министърът на топлото, светлото и отпуските. Бе поискал среща във връзка с проблемното предприятие „Тухлофикация”, което гълташе твърде много бюджетни пари.

-Заповядайте, Гай Трънчо, - обърна се към госта си Балончо. Въпросната титла беше нова за Трънчо, защото доскоро никой не беше чувал за него, и реално той я получи заедно с поста си. – Както и очаквахме, във вашето министерство старият консул ни е оставил доста скрити мини…

-Да, Гай Балоний, положението е много лошо. Можем да се сринем, - драматично отговори министърът – може би за да подготви от сега консула за бъдещите си неуспехи.

-Знам, Трънчо, знам за какво ми говориш. „Тухлофикация” измъчи и мен докато управлявах столицата. А сега пак при мен дойде…

-Всъщност не е само „Тухлофикация”, но там положението е най-лошо. Дълговете и са стотици милиони, а за предстоящия отоплителен сезон ще погълне още поне сто-двеста милиона. Министърът на финансите няма да хареса подобен разход…

„Тухлофикация” беше компанията, осигуряваща отоплението на столицата. Тя се състоеше от няколко завода, в които с изгаряне на газ се подгряваха тухли, които след това по сложна система от тунели с верижни ленти, се разпространяваха до жителите на града. Хората ползваха нагретите тухли, за да отопляват жилищата си през зимата и да си осигуряват топла вода през лятото. Предприятието от години беше в криза, дължаща се основно на нежеланието на клиентите да си плащат сметките. Но доколкото въпросните клиенти бяха и избиратели, то политиците поддържаха това право на неплащане, в замяна на което получаваха гласове. Дълговете всяка година ги покриваше държавния бюджет и идилията беше перфектна. Разбира се, бюджетът го пълнеха пак същите избиратели, та и по тази хитра схема, пак те си плащаха топлото. Но сладостта да си измамил държавата им осигуряваше неповторимо удоволствие, което беше един от факторите, мотивиращи ги да гласуват „както трябва”. Самото предприятие осигуряваше и допълнителни гласове по избори, когато се превръщаше в боксова круша на политиците, обвиняващи го във всички възможни грехове и обявяващи почтените неплащащи си сметките граждани, за жертви. Изобщо, системата беше идеална, стига да имаше кой да плаща накрая. Периодично обаче възникваха проблеми с парите. По време на предишния консулат, старият консул отряза финансирането и предприятието закъса. По това време то беше собственост на столичната управа, оглавявана от Балончо. И тъй като Балончо не се осмели да посегне на избирателите си като ги накара да плащат сметки, всичко беше пред фалит. Тогава обаче Балончо измисли хитър ход как да се спаси. Той подари компанията на държавата и така прехвърли издръжката и на консулата. Сега обаче той самият бе станал консул и дълговете се върнаха при него…

-Със сигурност нямаме пари за подобен разход. – каза Балончо – Трябва да пестим от всичко, а нови двеста милиона за това ще са прахосничество…

-Да, така е, Гай Балоний, но иначе ще трябва да оставим столицата на студено.

Подобен ход беше най-бързия начин за един консул да падне от власт, така че и дума не можеше да става градът да мръзне.

-Не можем ли да я продадем на някой и той да се оправя? – каза Балончо.

Номерът с продажбата беше изпитан и даваше възможност на политиците да снемат от себе си отговорността от непопулярни мерки, от типа на принудително събиране на сметки. Но „Тухлофикация” беше твърде проблемно предприятие дори за тази схема.

-Не знам някой да търси да купи загуби от стотици милиони годишно. – отговори Трънчо – дори без пари да му я дадем, пак ще е на минус.

Даването без пари също беше изпитана, макар и не много изгодна, схема за освобождаване от проблеми. Но поради прекаляване с нея по времето на Гай Кокалий, сега тя беше станала толкова непопулярна, че просто нямаше как да се впише в стремящия се към популярност консулат на Балончо.

-Даването без пари е немислимо. Ще ни разкъсат…

-Да, Гай Балоний. Но за да вземе някой „Тухлофикация” трябва може би и ние да му даваме пари…

-Трябва да измислим нещо.

Балончо се замисли. Тази компания непрекъснато го преследваше и му създаваше проблеми пред великите замисли. И в столицата искаше толкова неща да направи, а му стовариха „Тухлофикация” и други подобни. И сега в консулата – пак същото. А то май сегашната ситуация и той сам си я надроби като само месеци преди изборите я подари на държавата. Да беше мислил малко по-дългосрочно, сега нямаше да има проблем… Сети се…

-Защо да не я подарим обратно на столицата? – каза консулът.

Министърът се ошеломли, но след няколко секунди се съвзе и отговори:

-Това може и да ни спечели малко време, особено ако столицата реши да приеме. Но…

-Столицата ще приеме ако трябва, там са мои хора…

-…Но Гай Балоний, само преди месеци вие лично прехвърлихте предприятието на държавата. Сега ако направим обратното ще изглеждаме странно. Опозицията ще спекулира, че това предприятие се праща там където вие не сте.

Прав беше Трънчо, и Балончо го осъзнаваше. И не можеше да прецени кое е по-важно – да спести милионите, или да не го иронизират. Трябваше да измисли нещо…

-Всъщност, - каза Трънчо – има субект, който може и да се справи с тази компания и дори да я изкара на печалба. Но е много неприемлив политически…

-Кой? – попита Балончо с поглед много близък до този на удавника пред сламката. Беше готов на всякакви политически жертви вече, само да се отърве от тази непрекъснато преследваща го досада.

-Газ-бомб…

Много неприемливо политически наистина. Не само защото Газ-бомб беше доставчикът на горивото и щеше да завземе местния пазар и топлинната услуга, но и тази фирма беше на Северняците, които Балончо се опитваше да изкара като свои врагове, за да трупа избиратели, които не ги обичат. Иначе наистина ако някой можеше да изкара на плюс „Тухлофикация”, това беше именно доставчикът на газ, който можеше да си играе с цените както си иска, включително и да осигури няколко години евтино отопление, за да спечели обичта на клиентите. Но много, много неудобен беше политически този инвеститор…

-Не става,- отсече окончателно, безвъзвратно и безкомпромисно Балончо – Мислим друго…

Но какво да мислят. Висяха две много ценни неща – милионите на хазната и имиджът на Балончо. А и специално „Тухлофикация” беше способна много да навреди. Защото тя беше един от хитовете, на които се изгради издигането на самия Балончо. Преди години той нападна публично директора и – Дон Топлисимо, като го обвини в корупция. Тази корупция и до ден днешен не беше стигнала до ефективна присъда, но стана основа за едни от най-агресивните изпълнения на Магистратурата, които месеци наред забавляваха тълпата. А самият Балончо натрупа голям рейтинг като обяви, че причина за тежкото състояние на „Тухлофикация” са кражбите на директора. Това беше груба лъжа, защото и в най-смелите си мечти Топлисимо не можеше да допусне, че ще вземе за себе си дори едноцифрен процент от несъбраните сметки. Но пред тълпата подобно обяснение звучеше перфектно, и то донесе хиляди избиратели. Със сигурност единственият гарантирано спечелил нещо от „Тухлофикация” беше Балончо – спечели гласове. Така тезата за виновния директор, който ограбил дружеството и затова хората имали право да не плащат сметки, доведе до щедро плащане с бюлетини на няколко избори. Всъщност сметките не се плащаха още от преди Балончо да разкрие злоупотребите на Топлисимо, но в последните години основното обяснение за неплащането им стана самият Топлисимо… Така след толкова инвестиции в имидж на гърба на предприятието, всичко това можеше да се обърне срещу Балончо, ако се провалеше. Веднъж беше избегнал провала като се отърва от горещия картоф. Но сега той пак беше при него…

-Сетих се, Трънчо… Сетих се – лицето на Балончо грееше като при думата „еврика”…

-Да, Гай Балоний. – сърцето на министъра се разтуптя развълнувано.

-Толкова е просто, Трънчо… Ще вдигнем цените на загретите тухли и ще обвиним стария консулат за виновен.

-Но, Гай Балоний, вдигането на цените отблъсква избиратели, каквото и да им обясняваме кой е виновен.

-Ти остави обясненията на мен. Ще се справя…

Това не беше лъжа, доколкото Балончо имаше таланта да извърта фактите и да представя нещата така, че да работят за него. Нямаше по-добър сред политиците, в убедителното оправдаване, от него. И ако можеше само с това да мине…

-Но Гай Балоний, - опита за последно да възрази министърът – Вдигането на цените не е и много честно, защото така ще накараме тия дето си плащат редовно да платят за тия дето не плащат. Това е стария номер „да издоим глупака”.

-Няма значение как се казва номерът, стига да работи… - въодушевен беше консулът.

-Но така… - Трънчо се опита да каже, че колкото повече се вдигат цените, толкова по-малко хора плащат, но не получи този шанс. Консулът беше решил.

-Виж сега, Трънчо, какво ще направим. Ще действаме стъпка по стъпка. Първо ще обявиш, че ще продаваме „Тухлофикация”. След няколко дни ще обявиш, че се търсят решения, защото положението е много тежко. Ще кажеш и, че за това е виновен стария консулат, който изкуствено занижил цените. Така ще подготвиш тълпата за вдигането на цената по-късно. Но преди да стигнеш до нея, ще пуснеш слуха, че ще подарим дружеството на столицата. Нека сме великодушни. Едва по-към края – като изглежда неизбежно, независещо от нас и причинено изцяло от стария консулат, ще обявиш по-високи цени. Разбра ли ме…?

-Да, Гай Балоний… Благодаря ви за помощта в извеждането на това трудно решение. Наистина много се тревожех какво ще правим, но вашият опит си каза думата. Очевидно намерихме работещо и справедливо решение.

-Да, Трънчо, много е важно да сме справедливи. Старият консулат е виновен за проблемите, справедливо е той да поеме негативите. Справедливо е това…

-Да, Гай Балоний, справедливо е…

-Хайде сега бягай да работиш.

Балончо се отпусна назад в стола си, за да се наслади на успеха. Огромно удоволствие му доставяше всеки решен проблем. А колкото по-голям беше проблемът и колкото повече искаха да го ударят противниците му, толкова по-сладко беше решението. Народът затова го обичаше – защото намираше решения, в които трудното по намирането беше за него, а трудното по изпълнението за самия народ. Народът обичаше да „влачи тухли”, в името на героичния образ на избраните… 

Продължава…Скоро…

Добри Божилов
04.08.2009

Гай Балоний - политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates