Глава 8 – Опозицията

Докато Гай Балоний се беше отдал на публични тържества по случай избирането му, на по-тихи места и не толкова публично, опозицията правеше своите утешителни почерпки. Тя следваше основното правило при минаване в опозиция – снишаване и покриване за известно време, така че никой да не те вижда и хората да те позабравят. Така в една тиха лятна нощ, когато Балоний усвояваше кулинарната щедрост на поредната доза нови приятели, които беше намерил, Бъдишеф и Сокологлу се бяха събрали в крайградската „Вила Сарайа” да пооближат не чак толкова дълбоките рани от загубата на властта. „Вила Сарайа” беше едно от бижутата в богатството на Сокологлу, построена в класически източен стил и разполагаща с всички удобства, необходими за водещ в последните 20 години сенатор. Както и почти всичко от останалото му богатство, и тя не беше формално негова, доколкото по официални данни ефенди беше един от сравнително бедните хора в страната – както и повечето водещи политици, между впрочем.

donation

Разговорът вървеше по разнообразни теми – от общата международна ситуация и икономическата криза, до доста позакъсняващата сватба на Бъдишеф. Той беше поддържан от доста впечатляващи ордьоври и оригинални френски вина, каквито понякога можеха да си позволят и френските политици. В един момент разговорът стигна и до актуалния въпрос на деня:

- ...В крайна сметка, ефенди, защо ни извъртя този номер преди изборите, който изстреля Балоний във властта? Защо така ядоса всички и ги настрои срещу себе си, което подари поне 20 чисти сенатори на Балоний? – попита Бъдишеф.

- Всъщност планът ми не беше толкова ефективен, колкото се получи резултатът, млади ми Гай Бъдишеф. – отговори бащински Сокологлу – Аз исках само да поставя Балоний в ситуация да не може да откаже властта, но не и да го доближа толкова близо до това да я има еднолично. Исках само да може да получи консулския пост в съюз с не повече от един съюзник, за да няма шанс да се измъкне. Каквито планове той май имаше...

- Убеден ли си, че наистина Балоний играеше на изборите за измъкване от властта. Та той от толкова години само за нея драпа, и толкова пари вложи...

-Убеден съм, разбира се. Ти си млад, Бъдишеф, но аз познавам добре такива като него. Мнозина от тях съм виждал на различни постове. Едни и същи са... Познава ги и твоят учител Гай Първанаки.

Издигането си Бъдишеф наистина дължеше основно на Първанаки, който го наложи за лидер на партията, след като стана Старши консул. Но с годините отношенията им бяха поохладнели, основно заради неизбежната загуба на позиции за Първанаки в партията, както и заради някои неразбирателства по времето на Бъдишеф като младши консул. Сокологлу за пореден път правеше подмятане, което цели да уязви събеседника му. Бъдишеф реши да не отговаря на тази част от думите му и се съсредоточи върху другите:

-Едни и същи?

-Да, Бъдишеф, едни и същи са тези като Балоний – много убедителни и изглеждащи силни външно, амбициозни и жадни за власт и признание... но в същото време – доста неуверени в себе си и страхливи. А Балоний има достатъчно разум, за да съзнава, че властта в настоящия момент е трудна, и дори да е възможно да е успешна, съдържа твърде големи рискове.

Рисковете Бъдишеф ги знаеше може би дори по-добре от Сокологлу, доколкото именно той беше до преди няколко дни младши консул и получаваше съвсем пресна информация за състоянието на държавата. Нещо повече – под напора на изборите, и на желаещите да издоят максимално от оставащата власт, старият консулат беше прахосал значителна част от резервите в хазната. Това, в комбинация с намаляващите заради икономическите трудности приходи, вещаеше сложни решения за победителя в изборите. Но това не значеше, че Бъдишеф не искаше отново да победи и да стане първият консул след Живака, постигнал преизбиране. Властта опияняваше държащия я, и го пристрастяваше към себе си. Той бе способен да се стреми към нея, дори когато тя вече не е изгодна. Малцина бяха политиците като Сокологлу, които можеха да приемат тезата за необходимо изтегляне от властта, в името на по-дългосрочна цел.

-Все пак, ефенди, никой по света не се отказва от властта доброволно и не работи за противника си. Това е някаква уникална наша си практика, с която можем да станем и за смях в Империята.- каза Бъдишеф.

- Да, прав си, но пропускаш важния факт, че ние не сме държава много подходяща за членство в Империята. Фактът че сме вътре, не значи че сме за там...

Изказаното беше почти еретична теза, доколкото цялата политика на страната беше подчинена на участието в Империята. Но Сокологлу не го казваше публично, така че можеше да си позволи известна искреност. Бъдишеф, както и повечето политици, добре осъзнаваха тази реалност, но всички те бяха изградили кариерите си върху илюзията, че страната е развита и достойна за Империята, и затова никой не подхващаше истината. Поддържането на тази илюзия беше част от общ политически консенсус, който не подлежеше на промяна. От време на време имперски чиновници „издърпваха ушите” на текущо управляващите, заради твърде нецивилизовано поведение, но само с този инструмент, страната се променяше твърде бавно, за да придобие имперски вид в близките 100 години. А това значеше, че до тогава щяха да се случват и не толкова разбираеми политически събития.

- В крайна сметка, достатъчно основание ли бяха намалелите приходи в бюджета, за да се откажем от властта и да я дадем на Балоний? – попита Бъдишеф.

-По този въпрос отговорът ще ни го даде скоро самият Балоний, но според мен в момента да си в опозиция е доста по-спокойно място.

-Но има риск... – възпротиви се бившият консул – Балоний може изправен пред непопулярни мерки, да реши да ги компенсира с някакви антикорупционни разследвания на наш гръб. Да отклони вниманието от фалита като започне война с корумпираните...

-Не съм убеден, че може, а не съм убеден и че иска да го направи. Нали вече ни даде гаранции...

-Да, даде ги, но може да се отметне, както го е правил друг път. А и да не се отметне, ако ние не пострадаме, това не значи, че няма да посегне на някой от хората, с които сме работили. Тогава ще имаме проблеми.

-Бъдишеф, момчето ми, говориш все едно не си бил младши консул. Ти колко бивши управници закачи? И помниш ли мотивите да не го направиш.

-Но при мен ситуацията беше друга. Бившите управници влязоха и в моя консулат. Как да ги преследвам?

-Разбирам оправданието ти, но истинските причини да не ги преследваш са други, макар да допускам, че може да не са ти съвсем ясни, доколкото с тези въпроси се занимаваха други в партията ти.

Сокологлу за пореден път уязви Бъдишеф като му припомни за крилата в партията му, които бяха издигнали неявни вътрешни лидери, ерозиращи властта му. Реално и да искаше, той не би могъл да преследва никого, защото началник на стражарите беше станал именно лидер на едно такова крило, и беше успял да изолира дори консула от делата си.

-Властта, млади ми приятелю, не е само постове и правомощия, - продължи ефенди – Тя е преди всичко влияние и поддръжка. А това последното струва много, и определя много от поведението в самата власт. Както ти, така и този преди теб, така и Балоний сега трябва да се разплати с онези, които го издигнаха. И това е по-важно за него от наказанието за нас, за това че ние се разплащахме с нашите поддръжници.

Бъдишеф доста добре разбра тези думи, доколкото в последните години Балоний беше похарчил купища пари, за да е постоянно в медиите, и беше привлякъл много влиятелни хора за съюзници, така че накрая изборите да го издигнат за консул. Беше изконсумиран огромен финансов и политически ресурс, който сега трябваше да се плаща.

-Та, това което ти говоря, Бъдишеф, е причината да се оттеглим временно от властта. Нека Балоний да я има, точно когато може да изкара най-малко пари от нея, и да има проблеми с разплащането към поддръжниците си. Това може да го унищожи дългосрочно като политик. А може дори да уреди и нас…

Тази логика беше убягнала на Бъдишеф до момента. Той всъщност никога не се беше занимавал с финансирането на партията си, нито с осигуряването на поддръжка. Това беше работа на неявните вътрешни лидери, и той общо взето предпочиташе да им я остави. Но липсата на опит точно в тази ключова за функционирането на властта област, му пречеше да се досети за възможните конфликти и за разриви, които биха застрашили самата власт. Сокологлу беше съвсем прав, че власт, за получаването на която е вложено много, може да се провали, ако заради външни трудности, самата власт може да изкара малко. Ставаше нещо като своеобразен фалит. Фирма инвестирала много в една област, после не може да докара печалби от нея, и не може да покрие вложеното. А при Балоний вложеното беше наистина много, уникално много и в твърде много години, и изискваше силна и богата власт, за да „избие” разходите.

-Разбрах смисъла, ефенди, - усмихна се Бъдишеф – За Балоний ще е не само по-важно какво той ще усвои, а не какво сме усвоили ние, но това дори е по-важно за него, защото има твърде много дългове за плащане. Няма да има време за нас, нито ще има интерес да си създава нови врагове.

-Правилно си разбрал. Положението е на Балоний е трудно от две посоки. Той ще губи поддръжка сред избирателите, защото ще трябва заради намалелите приходи в бюджета, да намали много разходи за самите избиратели. И ще трябва да ги намали и още, защото ще трябва да отделя много и за разплащане с поддръжниците си. В крайна сметка, нито избирателите ще са доволни, нито поддръжниците. А има и сенатори да храни... И повечето нови...

Тази последната реплика беше една от болките на всички лидери. Колкото повече сенатори имаш, привидно по-добре политически. Но финансово беше по-зле, защото трябваше да напълниш гърлата им. Имаше наистина и честни сенатори, които влизаха в политиката за да работят за народа и да постигнат някакви почтени цели. Но повечето влизаха в политиката, просто за да си напълнят джобовете. Успешните консули бяха онези, които умееха да се възползват от това качество на сенаторите, и като ги нахранят обилно – да разчитат на безпрекословната им подкрепа. Разбира се, и с тази работа в партията на Бъдишеф се занимаваха други, но все пак и той разбираше основното правило – че колкото повече са сенаторите, толкова по-големи са разходите. В известен смисъл, самият Бъдишеф беше бил в по-добра ситуация от Балоний, защото бе управлявал в коалиция от три партии, което означаваше, че в другите две грижата за сенаторските гърла беше грижа на другите лидери.  Сега Балоний имаше огромна група сенатори, които трябваше да храни сам. Допълнителен неблагоприятен факт беше, че повечето му сенатори бяха нови, т.е. бяха гладни да получат нещо веднага. Това беше слабост на по-новите партии, докато при по-старите имаше повечко по-нахранени стари сенатори. Те понякога бяха склонни и да отложат консумацията си, защото имаха опит и знаеха, че дългосрочно ще я получат. Това обаче никак не важеше за сенаторите-новобранци, които искаха всичко по много и веднага. Сокологлу отново беше успял да докара усмивка на лицето на Бъдишеф...

Междувременно влезе един прислужник и съобщи, че е дошъл и Гай Царий.

Царий беше третият коалиционен участник в предишния консулат. В новия състав на Сената не беше успял да вкара свои хора, но все още имаше позиции из местната власт, както и сред чиновниците на Империята. Той беше много странна политическа фигура. Неговият баща бе бил абсолютен монарх на страната във времето още от преди Живака. За няколко години дори самият Царий беше станал монарх, но тъй като тогава бе бил непълнолетен, не беше видял нищо от сладостта на властта. Това обаче се промени преди два мандата, когато на вълната на народната любов той получи почти цялата власт, която подели само със Сокологлу. В този период значителна част от имотите на някогашната монархия бяха обявени за частни на монарха, а не за държавни, и бяха дадени на наследника на въпросния монарх. Тези имоти бяха най-голямото единично богатство, което политик бе получавал за себе си директно от държавата, и това ги направи „ябълка на раздора” в цялата местна политика.  Сагата с имотите като цяло се развиваше в полза на Царий, но не беше завършила още напълно, а сега Царий беше изпаднал не само от властта, но и от присъствие в Сената. Това го тревожеше донякъде, защото можеше да му струва някое и друго имение и няколко горски плантации.

-Заповядайте Гай Царий, масата ни ще нагости и Вас, - обърна се учтиво към новодошлия Сокологлу.

-Добре заварил, ефенди, винаги ми е било приятно да ви гостувал, - отговори Царий – Здрасти Бъдишеф.

-Здрасти…

-С Гай Бъдишеф тъкмо обсъждахме актуалната ситуация. – каза Сокологлу – Той е малко по-притеснен от минаването в опозиция…

-Мда, опозицията е скучно нещо. Но понякога се налага, - философски рече Царий – но партията на Бъдишеф със сигурност има много по-добра позиция от моята партия.

-Ех, Гай Царий, допуснахте една грешка наистина, изгубихте си сенаторите, но вие си оставате един от най-ценните политици на тази страна. – каза Бъдишеф – Ние ще ви уважаваме, и няма да забравим, че работихме заедно.

-Да, прав е младият ни приятел, - подкрепи го Сокологлу – ние имаме достатъчно сенатори, за да не забравим и за Вас, Гай Царий.

-Благодаря Ви приятели, приятелите са най-ценното нещо в политиката, и извън нея…

Тази размяна на любезности беше нещо повече от демонстрация на добро възпитание. Бъдишеф и Сокологлу имаха солидни групи сенатори, но Царий имаше много добри отношения – може би дори приятелски, със самия нов консул Гай Балоний. Кариерата на Балоний беше избуяла точно под крилото на Царий, който първо го назначи за свой телохранител, а по-късно – след известна подкрепа и на Сокологлу, го издигна до началник на стражарите. В тази му позиция го остави да провежда показни акции и да демонстрира пред медиите ораторския си талант. Така за няколко години Балоний стана супер звезда, което му позволи по-късно да спечели изборите в столицата, а после – и самия консулат. В цялата си кариера Балоний никога не беше казал лоша дума за Царий. Дори когато не беше доволен от нещо, той посочваше за виновници хората около Царий, но не и самия него. Със сигурност имотите на Царий не можеха да попаднат в по-сигурни ръце. Единственият риск за тях бяха заканите на Македонеца, който беше обещал преди изборите, че ако влезе във властта, ще върне въпросните имоти на държавата. Но е съмнително доколко това можеше да стане през главата на новия консул. За Сокологлу и Бъдишеф беше добре да имат толкова близък човек на новия консул за свой приятел.

-Успокоих младия ни приятел Бъдишеф, че новият консул ще е твърде зает с управлението, за да се отдава на реваншизъм. – каза Сокологлу.

-Да, така е, това е добре за нас. – съгласи се Царий – Аз лично ще имам проблеми с популистките обещания на дон Сандано. Но мисля, че с помощта на закона ще се справя. Правото е на моя страна.

Това беше в голяма степен вярно, защото част от законите беше направена специално за да опази имотите му. Сега беше съмнително дали новата власт ще се захване с промени на въпросните закони, само за да му вземе имотите.

-Сандано е копие на Балоний, но доста по-неудачно. – каза Сокологлу – Няма ораторския му талант и комуникативното умение. Ако би ги имал, самият Балоний щеше да се освободи от него, за да не му е конкуренция.

-Да, консулът няма да позволи прекалено надигане на конкуренти сред съюзниците си. Няма как Сандано да прокара значима популистка теза, каквото е отнемането на имотите ви, - каза Бъдишеф.

-Дано да сте прави, защото е много мъчително да вземат това що е било на баща ви, само защото баща ви е бил велик лидер, комуто мнозина са завиждали.

-Няма да ви ги вземат, спокойно, Гай Царий…- завърши темата Сокологлу и бодна парче прясна сьомга. Бъдишеф предпочете глътка вино, а самият Царий пое вкусно парче свински врат.

-Та важен въпрос, приятели, е какво ще правим, докато Балоний управлява. Ще му помагаме ли, или само ще го гледаме.

-Не е ли малко пресилено да му помагаме, когато толкова ни атакува преди изборите? – попита Бъдишеф.

-Преди избори е едно, а след избори е друго. – отговори Царий – помощта винаги е изгодна на помагащия.

-Да, така е, прав е Царий. Ако консулът ни предложи нещо изгодно в замяна, защо да не му помогнем? Нали всички мислим за страната. – съгласи се ефенди.

-Дали в тази криза ще му стигнат ресурсите за собствените му хора, та да остане и за нас? – запита се Царий.

-Може и това да е шансът ни. – каза Сокологлу. – Ние можем да му осигурим готов работещ механизъм за подкрепа, който да му струва по-малко от собствените му сенатори. Ако трябва да пести, ние сме му по-изгодни.

Разговорът тръгваше в посока донякъде неразбираема за по-начинаещия в политиката Бъдишеф и той зададе объркан въпрос:

-Политика не е ли да се бориш за властта, и да удряш врага си, а не да му помагаш?

И Сокологлу, и Царий се усмихнаха. Сокологлу първи каза:

-Това е така, само ако врагът ти се държи враждебно. Тогава и ти така, или поне го оставяш да се провали. Но ако е добър с теб, и ти бъди добър с него. Ако Балоний иска да кара сам, ще го оставим сам с проблемите му. Ако е мъдър, ще му помогнем, в замяна на полагащото ни се…

-Политиката, момчето ми, не е властта и състезанието за нея. – поясни Царий – политиката е усвояването на властта по най-добър начин. А усвояване е възможно и когато си в опозиция.

-Да, Бъдишеф, опозицията може да е много добра, и много лоша за управляващите. Ако е лоша, а самата власт също е лоша с нея, всички взаимно си вредим. Обратното е по-изгодно за всички. – каза Сокологлу.

-Разбирам. Може би ще трябва да поговоря с моите хора за тези странни идеи, които звучат обаче разумно.

-Може би няма нужда да говориш с хората си, защото те вече знаят… - завърши Сокологлу.

Със сигурност заместниците и съветниците на Бъдишеф доста добре знаеха за какво става дума, защото имаха няколко опозиционни цикъла вече. Те щяха да се погрижат за отговорното поведение на партията му. Така след тези доста задълбочените и национално отговорни дискусии на онази важна част от политическата система, наречена „опозиция”, опозиционерите се отдадоха на заслуженото отпускане с храната и приятната обстановка на „Вила Сарайа”. Скоро към тях се присъединиха и половинките им. Стана хубава вечер, ако и никой да не я видя, както се виждаше триумфът на Балоний…

Продължава...Скоро...

02.08.2009
Добри Божилов

Гай Балоний - политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates