Глава 6 – Новобранци

Божидарий и Рашидий наистина бяха проблем, но не много голям. Най-малкото, защото Балончо го беше предвидил. А и поради една друга причина – един проблем е толкова голям, колкото големи са парите около него. А за министерството на изкуствата парите по принцип бяха малко, с намерения за допълнително намаление. При положение, че основният проблем на страната беше престъпността, беше логично да се насочат повече пари към стражарите. Като бивш стражар, Балончо идеално разбираше тази логика. И беше решил, че като вземе властта, ще пренасочи средства от много други сектори към стражарите. Така с оглед на очертаващото се орязване на културата в полза на полицията, споровете в сектора придобиваха по-малка тежест. Прагматично разбирайки това, Балончо реши да се заеме с този въпрос, след като реши един далеч по-важен, който винаги и във всяка държава беше и щеше да консумира огромен ресурс – военните…

donation

Той набра номера на Старшия консул, защото една от областите с най-директна негова власт беше именно отбраната.

-Здравейте, Гай Балоний, в скоро време ще споделяме тежестите на властта…

-Здравейте, Гай Първанаки, - обърна се учтиво Балончо – трябва да обсъдим министерството на отбраната.

-Доста странен избор сте направил за министър, Балоний – ще станете за смях, ще ядосате генералите, и ще провалите напълно отбраната…

Балончо се подразни от това подмятане, което в едно изречение казваше всички неприятности, които щеше да му донесе планираният за министър на отбраната патриций Никълъс. Наистина, в очите на много хора подобна номинация щеше да предизвика смях, защото въпросният патриций дори не беше ходил на военна служба. Генералите със сигурност щяха да са бесни, защото от години политиците им спускаха всевъзможни субекти за министри, сред които повечето нищо не разбираха от военни дела. Сега обаче чашата щеше да прелее с кандидат, който дори не е държал пушка. А третата забележка – тя не беше съвсем на място…

-Отбраната и сега е напълно провалена, не без помощта на поддържания от вас стар консулат, - отвърна на провокацията Балончо и продължи – Министерството на отбраната от години не е правело нищо по отбраната на страната, а се занимава само с бизнес.

-Ако трябва да сме честни, политиката по отбраната на последния консулат не се различава от политиката в последните 20 години. Тази политика е призната от Империята и ни приеха в структурите и. – каза Първанаки.

-Ако не е Империята, сами не можем да се опазим дори от най-слабия си съсед, - каза Балончо. – Това трябва да се промени.

-Да, прав сте. Добре е да можем да се пазим поне от най-слабия, - съгласи се консулът – Но ме съмнява да го постигнем под ръководството на Никълъс.

Отново непочтено подмятане, което целеше да стовари цялата отговорност само върху министъра, при положение че неговата власт беше ограничена от възможността на Старшия консул да му назначава генералите. Това беше номер, който всички в държавата прилагаха спрямо всеки консулат, превръщайки министъра на отбраната в боксова круша, без той реално да беше отговорен по всички въпроси.

-Никълъс е млад и способен човек, със силен характер, - защити избора си Балончо – има и много голям опит в контактите с Империята…

-Но не е ходил войник. Такъв никога няма да бъде приет от армията, ако ще и Александър Македонски да е като пълководец…

Това беше съвсем вярно, съзнаваха го и двамата, защото бяха ходили войници. В армията от десетилетия се беше установила паралелна неформална командна структура, базирана на прослуженото време. Нерядко се случваше хора от ниските неофицерски чинове да имат повече реална власт от офицерите и дори от генералите. В армията нещата официално ставаха по командния ред и по написаните в устава правила. Но реално се случваха по съвсем ненаписани и несъществуващи никъде извън обективната практика правила. Човек без практика не само нямаше да бъде приет, но и самият той нямаше да разбере тази паралелна неформална структура, която ще движи нещата в посока различна от тази на официалната йерарахия. В последните години не един министър се беше опарил, и това беше и една от причините някои министри да се откажат напълно от това да се занимават с отбрана, отдавайки се предимно на работа с документи и търговски сделки. Всъщност в последно време работата по отбраната на страната беше това – чиновнически труд и сделки.

-Ако ще запазвате стария режим на работа, можете да сложите който си искате за министър, защото той реално няма да се занимава с отбрана, - продължи консулът – но ако искате да можем да се пазим поне от най-слабия си съсед, трябва човек, който ще прави нещо по отбраната.

Съвсем прав беше, но схемата на консулата вече притискаше Балончо:

-Не мога да намеря на Никълъс никакъв друг пост, - каза той – Трябваше да го сложа външен министър, но там се наложи да сложа друг. Като закрием и министерството по имперските въпроси, нямам място за него.

-Да, разбрах, че имате проблеми с Империята с назначението на имперски консул и това ви накара да дадете на доня Желиния външното министерство. Не можете ли да жертвате нея. С Никълъс жертвата е двойна, защото едновременно съсипвате отбраната и изпускате ценен кадър за Външно.

-И моята партия не е еднолична, ако и да изглежда обратното. Имам да храня много гърла. Не мога лесно да отрежа водещи лица, дори това да е по-разумно.

-Значи отбраната остава по старому – сделки и документооборот. И ще имаме първия новобранец, който ще си кара службата като министър.- заключи Първанаки…

-Ще направя всичко възможно, за да не е така, Гай Първанаки, знаете че аз също нося генералско звание.

-Каквото и да направите, аз ще трябва да споделя иронията на медиите с това, че назначаваме новобранец за министър. Затова ми дължите някаква компенсация.

Балончо знаеше, че до там ще се стигне. Схемата на властта беше такава, че между Старшия консул и министъра на отбраната винаги имаше съперничество за власт над армията. И сега Старшият консул щеше да поиска подкрепа от Младшия консул за своя интерес. Балончо знаеше това и беше готов:

-Разбира се, Гай Първанаки, мисля че и за отбраната ще е по-добре да направим някои промени. Можем да прехвърлим повече власт на вашите генерали, за сметка на министъра, а също и да засилим военните шпиони, работещи за Вас.

-Съгласен съм с Вас, Гай Балоний, генералите ми са по-добре подготвени военно от вашия министър. Няма да оспорвате назначенията им и да ми предлагате свои хора, и ще им дадете повече военна власт, както и сделките за военна техника. За Никълъс остават сделките с имоти, документооборота и кореспонденцията с Империята.

Сделките за военната техника не бяха в първоначалните планове на Балончо:

-Да, добре е генералите да движат нещата, но сделките за военна техника са големички и е добре да има повече обществен контрол, за да не стават злоупотреби…

-Не се съмнявайте в генералите ми, Гай Балоний, добре съм ги подбрал. Няма да направят нищо, скрито от мен. – успокои го консулът.

-Но все пак, общественият контрол… - опита още веднъж Балончо.

-Моята длъжност също е изборна и публична. И тя може да осъществява качествен обществен контрол… - каза Старшият.

Явно нямаше да може да опази това парче от „баницата”, а най-малко искаше Първанаки до Сокологлу и отиващия си консул, сред враговете си. Нямаше как – още един компромис с държавните сделки, в името на доброто на нацията.

-Да, Гай Първанаки, ако поемете личен ангажимент за контрол над генералитета, дори ще ми спестите много усилия, които мога да насоча на другаде…

-Разбира се, Гай Балоний – ще ви помагам, така както помагах на консулата и досега…

Така и този разговор приключи сравнително уравновесено – чрез един изключително качествен компромис, в полза на националния интерес. Армията оставаше в разпореждане на Старшия консул, както беше и досега, а странната номинация за министър щеше да има представителни функции, и доколкото може – ако е останало нещо, да изкара нещо от имотите…

Доволен, че е решил големия проблем, Балончо се зае и с малкия – новобранците в изкуствата. Обади се на Гай Божидарий. Още преди време беше решил, че ще жертва него в полза на Рашидий, но сега трябваше да му го представи по подходящ начин. Изборът между двамата беше предопределен както от личността на Божидарий, така и от политическата конюнктура. Божидарий беше предал предишната си партия, а Балончо знаеше, че бивши предатели няма. Който веднъж го е направил, може да повтори, ако му стане изгодно. Това един стражарски ум добре знаеше. И колкото и да беше маловажно министерството на изкуствата, все пак беше по-добре и в него да няма предатели. Всъщност, в краен случай „неизбежните предатели” се слагаха точно в такива министерства без реална власт. Но случаят не беше толкова краен. Божидарий нямаше къде да ходи, ако точно сега напусне Балончо, и нямаше голям избор. Така че защо да му дава министерство в ръцете, което можеше да се превърне в опасно средство след време, когато получи избор. По-добре без него.

Политическата конюнктура - от своя страна, също беше в полза на Рашидий, защото издигането му би подкопало поне малко позициите на ефенди Сокологлу. Двамата бяха от един етнос и наличието на власт у някаква алтернатива на Сокологлу можеше да придърпа част от поддръжниците на до голяма степен етническата му партия.

-Гай Божидарий, чух да някакви недоразумения с патриций Рашидий, - започна директно Балончо, - мислех че сте приятели.

Публично наистина двамата бяха приятели, и поддържаха тази версия и в момента, просто защото беше изгодна и на двамата. Може би заразата на алчността за власт вече беше ерозирала част от приятелството, защото ако не беше така, и двамата щяха да се откажат от поста, за да запазят приятеля си. Но публичната версия беше доста силна и Балончо заложи на нея за омекотяване на решението си.

-Ами ние сме приятели в живота, такива и ще останем, имаме само някои разминавания за културната политика…

-Казваш, че спорът ви е чисто професионален – за това накъде да вървят изкуствата, а не е личен…

-Да, Гай Балоний, това е един полезен спор, от който се надяваме да изведем най-доброто решение.

-Според мен най-доброто решение е да работите заедно за културата, - демагогски каза Балончо.

-Да, ние при всички положения щяхме да работим заедно, просто спорехме за детайлите на посоката…

-Виж, Божидарий, посоката на културната политика в момента не е толкова важна за държавата, за да се превръща самата култура в елемент на политическата интрига. С Рашидий спорите за съвсем дребен въпрос, а публично може да създадете голяма интрига. Искам да избегна това…

-Да, разбирам Гай Балоний, това означава, че просто трябва да вземете решение по-бързо, каквото и да е то.

-Аз не съм такъв специалист в културата като вас двамата, така че за мен вашите приоритети са еднакви. Реално ще вземам решението по мотиви извън културата.

-Ще решавате съдбата на културата по мотиви извън културата? – попита с изненада Божидарий.

-Да, какво странно има в това, - отговори без изненада Балончо, не разбирайки какво нередно имаше да вземаш решения без да разбираш, ако не разбираш нещо.

-Бих могъл да ви срещна с експерти по изкуствата, с които да се консултирате, за да изведете по-доброто решение,- предложи Божидарий.

Рашидий можеше да предложи същото, можеха дори двамата заедно да му предложат някакъв културен съвет, в който да протече борба за надмощие между лобитата им. Доколкото в битките между лобита нямаше гаранция за по-качествен избор, в сравнение с вземането на решение без компетентност, това беше излишно. Всъщност, и Божидарий, и Рашидий, трябваше да са собствените му доверени съветници, които безкористно да му дават правилните идеи в тази област, спрямо която той като бивш стражар, беше много далеч. Но примамката на властта в момента беше направила и двамата небезпристрастни. Балончо реши да „отреже” предложението:

-Не, Божидарий, няма нужда да усложняваме нещата. Още повече, че културата не само е малък сегмент, но ще подлежи и на намаление, - с този аргумент Балончо се опита да намали апетитността на хапката.

Това изненада не съвсем приятно кандидата за министър:

-Но Гай Балоний, с Рашидий по този въпрос едва ли бихме имали разногласия. Културата до момента беше изключително слабо финансирана. Има нужда дори от обратното, а не от намаления…

-Но намаленията са неизбежни, Божидарий. Не само от културата, а и от повечето други области, извън борбата с престъпността. Това е най-големият ни проблем и натам ще насочим ресурсите.

-Вие, Гай Балоний, без да се обиждате, но не прилагате ли странната идея „да вземем от културата, и да дадем на стражарите”?

-Какво е странното в тази идея?

Божидарий усети, че беше допуснал грешка, от която няма измъкване. Можеше само леко да замаже гафа:

-Ами, Гай Балоний, експертите смятат, че проблемът в борбата с престъпността не е количествен, а качествен. Имаме достатъчно стражари, но трябват реформи в организацията им и начина на работа. Може дори да се направят иконо…

-Ти по стражарите не си експерт, Божидарий, - прекъсна го Балончо – по този въпрос аз съм експертът, и знам какво трябва.

-Да, Гай Балоний, - капитулира Божидарий – стражарите са много по-важен елемент от държавата, отколкото всички ние предполагаме.

-Виждам, че разбираш, Божидарий. И така, след като културата ще трябва да прави жертви, в името на сигурността, мисля че няма голяма зона за преговори между твоите приоритети, и тези на Рашидий. И двамата ще правите едно и също.

-Но все пак, Гай Балоний, моите приоритети са малко по-ориентирани към печалбата. Аз ще насърча повече археологията, а Рашидий ще раздаде на скулптурите и художниците. Едното може да ни докара туристи и доста пари, а другото си е чист разход с неясна възвращаемост…

Този аргумент съществуваше от години, и всеки министър на изкуствата обещаваше да докара много туристи, но всичко свършваше само с обещанията. Защото в самото министерство винаги се намираха далеч по-важни приоритети, свързани с усвояването на готовите пари, а не с докарването на нови. Балончо парира аргумента с поредната демагогия:

-Ех, Божидарий, ние не разглеждаме изкуството като бизнес и като средство за изкарване на пари. Инвестираме в него, заради чистотата му, и заради издигането на общата духовност на обществото. Не мога да вземам решения на база на възможната печалба. Трябва да мисля за висшите ценности…

Божидарий нямаше какво да каже на подобен високо морален аргумент. Това позволи на Балончо да довърши тезата си:

-Виж, приятелю, има важни аргументи в полза на Рашидий. Знаеш че трябва да подронваме влиянието на Сокологлу. Ако ти си министър, с твоите националистически действия, по-скоро ще подпомогнеш ефенди, колкото и малко да е министерството на изкуствата. Рашидий ще го подрони по-добре…

-Това е сериозен аргумент, но не е ли по-приложим към друго министерство? Някое от тези, които контролираше Сокологлу и раздаваше пари на хората си?

-Да, и там ще направим такива стъпки, но Рашидий е емблема и е важен…

-Разбирам, - предаде се Божидарий… но му стигна енергията да поиска утешителна награда, - Разбирам, нека бъде Рашидий, а аз ще се радвам да му помогна откъм комисията по изкуствата в Сената.

-Да, ще бъдете добър екип, - гарантира поста му на шеф на комисията Балончо – вярвам, че културата има нужда от много добрата ви съвместна работа.

-Да, Гай Балоний…

С това още един дразнещ проблем пред консулата отпадна. Балончо знаеше, че целият му консулат щеше да бъде изпълнен с такива проблеми и проблемчета, защото партията му беше цялата съставена от кариеристи и службогонци. Беше ги приел, защото му трябваха като безплатна работна сила преди изборите. Сега трябваше да им плати. Но компромисът си струваше, в името на голямата, чиста и безкористна цел…

Продължава...Скоро...
22.07.2009

Гай Балоний - политическа сатира в реално време...

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates