Глава 4 – За средната класа

"Гай Балоний" - Политическа сатира в реално време…

donation

Настроението на Балончо, разбира се беше лошо, след катастрофата с интервюто на Менти-яко. Сър Бюрекофф просто го направи за смях като изкара от устата му възможно най-големите глупости, които можеха да се изкарат, което пряко порази имиджа на партията, и вдигна имиджа на предаването. В това сринато състояние на духа, предстоеше важната среща с Комодора и Македонеца, на която да се разберат какво правят с консулата. Тъй като всички бяха в светлината на прожекторите, срещата не се организира лесно, но накрая се уреди в заведението на Боко Бейзбола – стар кръчмар, който в миналото осигуряваше терен за срещи на рекетьорски и хазартни босове. Сега обаче за пръв път щеше да осигури терен на политици, и тъй като не бе имал опит с толкова „едри риби”, това го смущаваше. Но нямаше как да откаже на стария си приятел Гай Балоний. Затова, както и винаги бе успявал да го постигне, той осигури необходимото уединение, нито един журналист не висеше пред вратата и случайни клиенти не се появяваха. Осигури е нелоши мезета – по поръчка на самия Балончо.

Цветарий вече беше дошъл. Бяха се разбрали с другите всички да са по не повече от двама, за да не стане прекалено стълпотворение и да не може да се договори нищо. Кокалий щеше да дойде с Димитриус, а Македонеца с най-близкия си съюзник – патрицият Хабаджий. Бейзбола, следвайки стария си опит, се беше погрижил за прикритие и на транспорта на гостите. За да не заподозре никой нищо, те щяха да бъдат докарани със стари похабени коли. На Кокалий беше пратен един „Трубант” за него и ортака му, и един „Мусквич” за охраната. За Македонеца трябваха два „Мусквича” за охраната, че беше по-застрашен. Самият Балончо дойде с група от три „Трубанта”. Разбира се, някой можеше да си зададе въпроса какво правят на едно място осем подобни автомобила. Но беше по-вероятно да си помисли, че е организирана сбирка на фенклуба на авто-мазохистите, а не и да допусне, че се решава съдбата на държавата. Щеше да липсва обяснение обаче защо около тези таралясници щъкат едри и добре въоръжени мъже с тъмни костюми, но Бейзбола не можеше да направи съвсем всичко идеално…

Първи дойдоха Кокалий и Димитриус. Припряността и нетърпението на Димитриус бяха заразили всичко в тази коалиция и затова всичко ставаше бързо и в най-кратките срокове. Кокалий понякога се задъхваше.

-Добре дошли, Гай Кокалий, патриции Димитриус, - посрещна ги Балончо…

-Ако Гай Балоний предложите в Сената някоя идея да пестим от скъпи коли, и да ги заменим с евтини, да знаете че вече сме против. Съсипахте ни с тия „Трубанти”. А момчетата се очукаха в „Мусквича”…

-Е, извинете ни, Гай Кокалий. И на нас не ни беше удобно, но трябва дискретност…

-Тази дискретност ще ви струва още една агенция за нас от консулата…

-О, разбира се, Гай Кокалий, ще ви направим и нова агенция ако трябва – например такава занимаваща се с колите над 20 години, - отговори усмихнат до уши Балончо.

-Нещо ти е много смешно на теб, - каза Кокалий – но ти си спортист и си як, а аз съм обикновен човек.

-Много повече от обикновен, - включи се Цветарий.

Междувременно се чу шумът от кортежа на Македонеца. След минути и той се появи на вратата.

-Добре дошли, Дон Сандано, - обърна се по име към него Балончо – надявам се, че не ви е натоварило много пътуването.

-Е, едно е служебния „Марцедез”, а друго е „Трубантът”. Надявам се скоро до си пътуваме пак със служебните коли, - отговори Македонеца.

-Заповядайте всички около масата, - покани ги Бейзбола.

Масата беше достойна за достойнството на хората около нея. Бейзбола никога не се излагаше и винаги осигуряваше хубаво готвено на гостите си и качествени питиета. Днес беше опекъл свински ребърца – любимото ястие на Гай Балоний. Една огромна тройна порция стоеше на мястото му, докато на другите порциите бяха единични. Не че имаше някакво пренебрежение – просто Балончо обичаше големите порции. А ребърца имаше в излишък, така че ако някой поискаше още…

След като седнаха край масата, Балончо премести чинията си пред Цветарий и му каза:

-Очисти месото от кокалите, моля те, - освен за важни държавни дела, Цветарий служеше и за по-тривиални задачи като тази да подготвя храната за дъвкане на шефа си, за да не се цапа той.

-Да, шефе, - пое познатата си задача слугата.

При другите гости подобно разделение на труда нямаше, та всеки взе да се омазва сам.

-И така, приятели, събрали сме се да обсъдим новия консулат. Няма какво да протакаме и да губим време…

-Да, няма какво да протакаме, - включи се припряният Димитриус…

-Нещо много бързаш Димитриус, - каза ухилено Сандано – да не те е подпряла опозицията в партията.

Македонеца знаеше, че темата е много болна, не само поради слабия резултат на „Синеухите”, но и заради факта, че много от техните избиратели бяха дошли в неговата партия. Той реално успя да им изсмуче част от потенциала, в отговор на политиката на Кокалий, който отряза доста сини активисти от кандидатури.

-Вътрешните ни въпроси не са ваш проблем, дон Сандано – отговори сърдито Димитриус – ще се справя, и на следващите избори ще си взема обратно избирателите, които ми отмъкнахте. Но и без тях, сме много по-силни от Вас.

-Всъщност, леко по-силни сте от нас, двамата заедно с Гай Кокалий, но се чудя дали тази сила не е всъщност само на Гай Кокалий, - влезе в подмятанията и Хабаджий. Той беше бивш съюзник на Кокалий, който го изостави, за да се съюзи със Сандано.

-Ние сме едно цяло, - отговори Кокалий – и мисля че сме се събрали, за да обсъждаме управлението, а не да се заяждаме помежду си.

Тази забележка беше много навременна, защото Балончо щеше с голямо удоволствие да остави потенциалните се съюзници да се изпокарат за глупости, за да извлече максимума за себе си.

-Да, нека да говорим за страната, - усети се и Македонеца – и така, Гай Балоний, каква оферта имате за нас?

Започваше моментът на истината за бъдещия консул…

-Ами, приятели, мисля че трябва да разсъждаваме дългосрочно и устойчиво, а не да гледаме само текущите облаги. Според мен един наш съюз,в който ние съставяме самостоятелен консулат, а вие ни подкрепяте в Сената, без да рискувате да оберете някой политически негатив, е най-доброто решение.

-Консулат на малцинството? – попита Димитриус, почти уплашен че няма да получи тъй нужните за оцеляването му постове и пари – това е много нестабилно, Гай Балоний. Исторически такива консулати са нетрайни.

-Нима се съмнявате, че ще ме подкрепяте в бъдеще? – попита лукаво Балончо.

-О, не разбира се, ще ви подкрепяме, но все пак е нестабилно, - каза без особена логика Димитриус.

Кокалий усети, че младият му приятел влиза в клопка,и се включи:

-Всъщност Димитриус се опитва да ви каже, че ако нямаме нищо в консулата, ще ни бъде по-трудно да мотивираме хората си да ви подкрепят, Гай Балоний. Нашата лична подкрепа, нашите два гласа, винаги ще са за вас и за справедливата ви кауза. Но трябват още гласове, а сенаторите ни искат нещо по-конкретно…

-Да не намеквате, че трябва да направя своеобразна политическа покупка на сенаторите Ви, Кокалий?

-О, не разбира се, но сенаторите ни имат своите права на дял в консулата, също както и вашите сенатори. Няма как да им обясним друго.

-В този пункт и аз съм съгласен с Гай Кокалий – справедливо е всекиму според сенаторите, - включи се и Македонеца.

Балончо знаеше, че няма как да мине без да даде нищо, но все пак започна от самостоятелен консулат, за да намали даденото до максимум. Макар да се съмняваше, че ще успее да изиграе партньорите си.

-Но приятели, то до сега консулатът беше едно триъгълно чудовище, което всички намразиха. Ако направим същото,след три месеца всичко, което натрупа като негатив чудовището, хората ще го прехвърлят върху нас. Трябва малко по-голяма принципност.

-Разбира се, Гай Балоний, трябва принципност – точно затова обявихме пред тълпата, че ще ви подкрепим безусловно, - каза Македонеца – Но извън това, което ще направим публично, та да не приличаме на триъгълното чудовище, ние си имаме право на нашия дял. Ще е логично да ни компенсирате с нещо по-невидимо, но реално като власт.

-Значи ще правим ново триъгълно чудовище, което просто няма да се вижда, - каза емоционално, без особена надежда да разчуства някого Балончо.

-Е, няма да е чудовище, защото всички ние сме много по-честни и почтени от предишните – обясни Кокалий.

-Да, тази разлика е съвсем доказана и очевидна, - съгласи се Македонеца.

Възможните съюзници на Балончо очевидно се съюзиха по въпроса, че трябва да получат нещо. Той можеше да опита да ги настрои един срещу друг, или да направи съюз само с единия. Но ситуацията не беше подходяща за такива рискове. Македонеца сам по себе си беше много рисков субект, а и не владееше напълно хората си. Можеше самият той да бъде предаден, с което да прехвърли предателството и към консулата. Кокалий беше твърд със своите сенатори, и те стигаха за мнозинство. Но много крехко мнозинство. А гласовете зад Димитриус не бяха толкова стабилни, а съществуваше и риска самият той да загуби поста си, с което партията му да излезе от „Синеухите” и от подкрепата за консулата. Реално шансът за него да оцелее беше в пряка функция от властта, която му отпуснеше Балончо, т.е. идеята за ограничаване тук беше противопоказна на интереса на самия Балончо. Всъщност, по един или друг начин, до подялба на властта, щеше да се стигне. Затова Балончо направи единствения логичен завой, който да запази честта му, и да осъществи прехода към предварително ясния компромис:

-Всъщност, ние не отричаме правото ви на участие в консулата, - каза Балончо – Имах в предвид само видимото участие, което е добре да е по-малко.

-Точно това и ние мислехме, - каза Кокалий.

-Значи остава само да уточним детайлите, - каза Балончо.

-Всъщност остава само да уточните на кой какво – както винаги се е уточнявало на тази маса, - включи се с гръмък смях кръчмарят.

Балончо не се изненада, защото знаеше за този му навик, но другите се стреснаха. Трябваше да им обясни за дълбоката народна мъдрост, натрупана от Бейзбола. Не беше сигурен дали възприеха точно обяснението.

-След като стигнахме до тази същинска част, нека да предложа схема, която да отговаря и на предизборните ни обещания, - каза Балончо и отхапа част от месцето, добре почистено от Цветарий, - Ние сме обещали, че ще намаляваме администрацията и бюрокрацията. Вие също сте го обещали. Така че мисля, че е добре първо да решим кои звена ще се премахнат, и после да разпределяме останалите. Мисля, че е добре, освен две-три министерства, да премахнем и повечко държавни агенции. Предполагам по въпроса няма да имаме спорове…

Всъщност нямаше как да няма спорове, защото след като се разбраха, че сред министерствата ако го има, ще бъде символично участието на партньорите, то за тях оставаха само агенциите. И това съкращаване на администрацията реално значеше не че тя наистина ще се съкрати, а че функциите на агенциите ще минат директно към съответните министерства, на които са били подчинени, или на самия консул. Т.е. колкото повече агенции се съкратяха, толкова повече власт оставаше в консулата, т.е. в Балончо. И по-малко в частта, която щеше да се дели после. На стар политически питон като Кокалий това не можеше да му мине:

-Съгласен съм да съкратим администрацията, както сме обещали, но мисля че пред народа ще е неубедително да го правим предимно в агенциите, които не се приемат като нещо толкова важно. Ще ни изкарат, че хвърляме „прах в очите”. Предлагам друг подход – освен няколко закрити министерства, други също да се закрият, като функциите им се прехвърлят в агенции. Така народът ще вижда повече съкратени министри, а няма да гледа колко са агенциите.

-Прав е Кокалий, - очаквано каза Сандано.

Политическите преговори вървяха в цялата си красота, и ако не бяха ребърцата и хубавото винце, можеше вместо преговори да бъдат една обикновена кавга. Но Бейзбола затова беше професионалист, защото правеше така, че преговорите да са преговори, а не кавги.

Балончо естествено не можеше да приеме толкова директно да го „прецакат” и затова след кратка мисъл предложи компромис:

-Може би най-добре е да поотрежем и от министерствата, и от агенциите, като ги окрупним. Ще имаме по-малко министри и председатели на агенции, и народът ще е щастлив. А ние ще си разпределим местата вътре на ниво заместници и дирекции.

Идеята като че ли уреждаше всички, освен тия дето бяха гласували на изборите за намаление на администрацията, защото тя май щеше да остане същата, но просто по друг начин именувана. Но тъй като времето да имат мнение на тия дето гласуват свършваше с изборите, в случая решението беше  изгодно за всички.

-Ние приемаме – каза Кокалии.

-И ние – потвърди Македонеца.

Балончо се усмихна доволен и отхапа ново месце. След като отпи и дълбока глътка от виното, продължи натам:

-Сега, как ще делим агенциите. Предлагам да е пропорционално на сенаторите ни.

-Това не е съвсем справедливо, защото вие ще имате непропорционално повече сред министерствата. Трябва да ни компенсирате с повече в агенциите. – възрази Димитриус, за когото бройките чиновници в разпореждане бяха най-болезнената тема.

-Да добавя и, че при коалиции е нормално малките партньори да получат леко повече власт, отколкото е делът им в сенаторите. Това е обичайна практика, с цел да компенсира общото надмощие на големия партньор. Има го като практика и в Империята. – каза Хабаджий, който беше известен с познаването на имперските правила.

Наистина това беше така. В империята по-големите членки имаха по-малък брой имперски сенатори на глава от населението, в сравнение с по-малките. Общият им брой беше повече, но не и на глава население. Така донякъде се балансираше численото превъзходство.

-Тази практика в последните години много се изроди и народът няма да я хареса, - възропта Балончо, очевидно намеквайки за прекомерната власт, която беше получил ефенди Сокологлу – напълно непропорционална на сенаторите му.

-Не може заради Сокологлу да страдаме ние, - възрази Хабаджий – Имперската практика е добра и изпитана, и мисля че трябва да я следваме…

Точно по тази точка можеше да се стигне до тупик, но Кокалий с дългогодишния си опит, намери решение:

-През моя консулат аз имах вътрешнопартийни проблеми и подобни спорове за разпределяне на власт. И ги реших не като отрязах едни, за да дам на други, а като увеличих общото количество за раздаване. Така за всички имаше.

Кокалий визираше решението си от преди години да разцепи средните и ниските нива на властта на под-нива, което му даде възможността да назначи огромен брой нови чиновници, както и създаде много нови постове за началници, където да нагласи по-важните си активисти. Това беше стандартен модел на решаване на проблеми, но тъй като и след него няколко консулата все тази схема ползваха, то бройката чиновници в държавата вече достигаше застрашителни размери. То и затова основен успешен лозунг на изборите беше съкращаването на администрацията. Но се оказа, че едно е да обещаваш, а друго е да го реализираш в толкова тежки коалиционни преговори. А и в интерес на истината, държавата още не беше съвсем изчерпана във възможността да изхрани нови чиновници. Не че и трябваха. То и сега един от десет и трябваше. Но можеше да ги изхрани.

Разбира се, тази идея първично не се харесваше на никой от тук присъстващите. Някак усещаха, че ще повторят правеното от тези преди тях и точно това, което отричаха. Но у всички тях съществуваше осъзнаването на висшия приоритет – те бяха длъжни да се преборят за този нов консулат, който щеше да бъде истински и напълно различен от предходния, щеше да сложи край на всички пороци и да даде едно ново начало на страната. Страната започваше от този консулат, историята започваше от тях. Нямаха право да правят компромиси с този висш обществен приоритет. Затова мълчаливото съгласие на всички беше да си затворят очите пред този дребен компромис със собствените им обещания. И никой не възропта…

-Мисля, че опитът на Гай Кокалий, е много полезен – каза Балончо – Това трябва да е подходът. Ще увеличим обема, за да има за всички. Ще го направим отново на средно и ниско ниво, така че народът да не си мисли, че раздуваме администрацията. Той ще вижда, че всъщност я съкращаваме…

-Трябва и да прехвърлим част от властта от високите към ниските нива, за да разберат тия дето ще ги назначаваме, че получават реален пост, - каза Димитриус.

-Да, така средните нива ще станат по-важни, но и без това при окрупняването, високите нива ще се претоварят от работа, и няма да могат да се справят. – съгласи се Балончо.

-Властта на средните нива ще реши и проблема със заместник-министрите, които също обещахме да намалим, - каза Цветарий, който отдъхваше след като бе почистил всички кокали. След министрите, тълпата гледа заместниците и бордовете на фирми. Ако там са малко също, нищо друго не гледа.

-Така е, - съгласи се Хабаджии.

-Значи стигнахме до нашето коалиционно решение. Най-накратко, то може да се опише като победа за „средната класа” във властта. Ще разпределяме постовете на средно ниво, които никой не гледа, ще съкращаваме и окрупняваме тези на високо ниво, които всички гледат, и реално ще раздаваме на активистите си по-невидими, но все така важни позиции. Мисля че добре стана…

-Всъщност, много добре стана, защото опитът ми сочи, че активистите обикновено обичат да са невидими, защото така са по-свободни да се отдадат на работата си. – каза Кокалий

Тъй като очевидно нямаше възражения, а нощта беше понапреднала, Балончо предложи да приключват:

-Така, след като се разбрахме по принципните въпроси, остава само да разпределим конкретните хора на конкретните места. Предлагам това да стане в следващите дни, след като Гай Цветарий предложи обща схема, която всички заедно да одобрим. В схемата вие ще имате леко по-високо участие като бройка от дела на сенаторите ви, но нашата обща бройка няма да е по-малка, защото ще увеличим общата бройка. Мисля, че всички познаваме организационния талант на Цветарий, и можем да му гласуваме доверие да състави черновата.

-Ние сме за.- каза Кокалии.

-И ние. – потвърди македонеца.

-Ами тогава – всички по лимузините. – ехидно каза Балончо.

Така въпросът за властта за пореден път беше решен по единствения доказан и взаимноизгоден на всички начин. Най-доволен от всички беше Димитриус. Не че щеше да получи най-много. Но получи гаранции, че няма да го режат в най-болезнено нужния му ресурс. Шансът да се задържи в партията си се увеличаваше… Доволен остана и Балончо, който напълно забрави гафа с Менти-яко…

Продължава...Скоро...

13.07.2009

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates