Глава 3 – Гръмни стражаря

"Гай Балоний" - Политическа сатира в реално време…

donation

Не бяха минали и няколко дни от изборите, и още не беше успял да се нарадва на успеха, и започнаха да се появят и първите гафове. Медиите – същите онези, които така добре беше използвал за да се издигне, сега се обръщаха срещу него. Не поради враждебност или поради някакво лично отношение, а просто защото сега той беше новият силен на деня, а преобладаващата част от бизнеса на медиите беше да се заяждат със силните на деня и на техен гръб да привличат популярност. Зрителите това искаха, и го получаваха. Дълго време и самият Балончо им го даваше. Но сега... Гафовете започваха да се превръщат в национални скандали. Така вместо да мисли за основната си мисия – как да спаси държавата от лапането на консула и Сокологлу, та да има какво да лапат той и хората му, Балончо трябваше да се занимава с глупостите на Цветарий. Който беше уредил за сенатор някакъв неуспял кандидат за бандит, който се беше отдал на музикална кариера и пееше песни срещу стражарите. Това не само беше неприемливо за обществото, но беше абсурд и за собствената му партия, съставена предимно от бивши стражари.

-Откъде изрови този екземпляр Менти-яко, Цветарий? Станахме хит на жълтата преса... –  строго каза Балончо на слисания си слуга. По принцип в страната друга преса освен жълта нямаше, но някои вестникари бяха малко по-жълти от други, а имаше и някаква странна инверсия на възприятията, при която най-жълтите вестници минаваха за възпитана преса, а самоопределящите са като жълтури имаха далеч повече сериозни новини. В случая Балончо визираше точно тази по-сериозна в същността си преса, която се четеше далеч повече от официозите и създаваше голямо обществено мнение.

-Амиий, Гай Балоний, аз...

-Какво ти. Поверих ти партията, каза че няма да ме излагаш. Сега си нагласил за сенатор някакъв кресльо от ръб-жанра, който ревял да гърмим стражарите в главите.

-Ами той нали е млад човек, има образование, нали към младите искахме кампания да правим...

-И това ли измисли за младите – да трепем стражарите? И какво артистично име само – Менти-яко..

-Ами, Гай Балоний, те младите това търсят. Другите неща дето са им интересни са още по-...

-Еее, не можа ли нещо друго да измислиш. Нещо по-хуманно, по-стойностно? Ние сега държавата ли ще оправяме или ще я правим още по-просташка? Някой спортист, някой шампион, някой млад учен не намери ли, та опря до ръбърите.

-Ами то всъщност там местният координатор ги нагласи кандидатите. Аз само ги прегледах и това момче по документи беше добро. Висше образование, умно... А аз не слушам ръб-музика та да го познавам...

-И сега какво излиза – местният координатор е сложил един простак-ръбър, за да печели гласовете на местната младеж, която също са предимно простаци. И никой нагоре до теб самия не е усетил нищо. Толкова стражари в тая партия и никой не хванал гафа, че избираме хулител на стражарите за сенатор.

-Съжалявам, Гай Балоний. Ще накажем координатора, а Вие накажете мен...

-Поне донесе ли гласове този ръбър?

-Не съм сигурен. Младите простаци май отново не са гласували...

Горчива усмивка се изписа на лицето на Балончо. Гласове не са получили, а сега седмици наред ще се обяснява защо вкарва неуспели бандити в Сената.

-Ти Цветарий ще ставаш началник на стражарите. Ти ще трябва да обясняваш на хората си за ръбъра. Само гледай „Гръмни стражаря” да не стане хит в полицейските коли...

Балончо затвори телефона доста ядосан. Толкова труд, толкова негов личен интелект, толкова много качествени и честни хора беше намерил, а заради Цветарий, сега всички щяха да говорят само за този дегенерат. На всичкото отгоре, днес бяха поканили същия на интервю при сър Никълъс Бюрекофф  – един от най-известните телевизионни водещи. Който в миналото уважаваше и дори работеше всеотдайно за Балончо, но напоследък си беше намерил други приятели. Сега щеше да си направи „гаргара” с новия сенатор... Балончо набра номера на ръбъра…

-Здрасти брато, много ти мерси, че ме направи сена... – някой сръга Менти-яко и той се спря за малко – Извинявки, Гай Бонбоний... – някой пак го сръга, - а, сори, Гай Балоний. Много мерси, че ме направи сенатор. Ако знаеш как ми скочи даунлоуда на парчетата...

-Ей хлапак, ще те пратя да копаeш тунела под връх Шапка. Оправи си езика, че ме излагаш, - скастри го Балончо.

-Сори, много сори, Гай Балоний, това е професионално изкривяване. Толкова време пея тия неща...

-Ти  изобщо, ама изобщо да не съм те чул да говориш нещо някъде. Ще стоиш тих като риба, а в Сената си даваш картата на Цветарий и да не съм те видял изобщо там. И спираш да пееш...

- Да, Гай Балоний, ама пеенето – точно сега ми скочи даунлоуда...

- Никакво пеене на простотии вече. Ще пееш народна музика или патриотични песни. Ако чуя още някоя простотия, отиваш под връх Шапка...

-Еййй, ти си гений бе, Гай Балоний. Дордето ме наказваш такава идея ми роди. Патриотичен ръб. Никой не го е правил досега. Сега таман съм на славата, всички ме слушат, ще наложа нов стил… Ей гърми с пушкалото в чалмата, та да гепнеш свободата...

Балончо с ужас усети в какъв кич щяха да се превърнат патриотичните песни. Той всъщност каза това, за да отклони Менти-яко от самото пеене, защото не очакваше ръбърът да влезе в народната или патриотичната музика. А се получи ново извращение. Ядоса се, но се усети, че това все пак беше по-приемливо от „Гръмни стражаря”. Поне не беше срещу законността, която той искаше да налага, поне на думи. А точно такива думи рушаха другите думи и съсипваха всичко. По-добре да съсипе патриотичния епос, отколкото думите на Балончо пред тълпите.

-Днес си при сър Бюрекофф. Искам те облечен в костюм, културен и говори по-бавно, и повече мисли преди да говориш.

-Добре, батка...

-Трябва да ти измислим и обяснение за песните ти. Като те пита за „Гръмни стражаря” ще кажеш, че това не е песен срещу стражаря, а срещу корумпираните стражари. Ще кажеш, че това е форма на протест на младите срещу рекетьорите по улиците и че уважаваш законите, и всъщност искаш с песните си да помогнеш да се спазват.

-Да, добре...

-И няма да говориш никакви простотии - каквото не си сигурен ще казваш, че партията има експерти по този въпрос, или че скоро ще излезем с официална позиция и не искаш да избързваш...

-Ааа, това го разбирам – знам аз да печелим време – това и у районното сме го правили...

Балончо усещаше, че скоро ще изпадне в истерия, и че колкото повече говори на Менти-яко толкова повече влошава положението. Затова реши да спре до тук.

-Точно така – отклоняваш въпроса и печелиш време. По-добре нищо да не кажем, отколкото някоя глупост...

-Да, бе разбрах, нема да говориме глупости, разбрахме се...

Балоний затвори телефона и отново набра Цветарий. Трябваше да вземе някои мерки ограничаващи пораженията.

-Цветарий, на всички медии дето до сега им плащахме да ни излъчват, ще им плащаме вече и никога да не канят Менти-яко.

-Това до сега не сме го правили, Гай Балоний. За пръв път ще плащаме на някой, за да не прави нищо.

-Ами до там се докарахме Цветарий, че да даваме пари за нищо не правене. Друг път мислете, преди да пишете кандидатите. Че то вашата грешка е по-голяма от неговата. Вие го направихте сенатор.

-Да, Гай Балоний, още веднъж съжалявам...

-Стягай се за срещата с Комодора...

***

Студиото на сър Бюрекофф беше далеч по-впечатляващо от всички студиа по кабеларките, където беше ходил до сега Менти-яко. Професионална работа, яки камери, обучени оператори, дизайн… Изобщо, личеше си пачката тук. Ама то това беше национална телевизия, а не като ония телевизии по прованса, излъчвани от някой апартамент. А и Бюрекофф беше класа – номер едно сред политическите телевизионери. Някои казваха, че е номер едно, защото е в най-гледаната телевизия, а други, че е номер едно като умения, и затова телевизията е най-гледана. Но тъй или иначе, резултатът беше, че Менти-яко скачаше във възможно най-дълбоката вода, без изобщо да си дава сметка за това. Весело му беше на него, че ще го дават по телевизията, и то при Бюрекофф. Но все пак имаше останал и малко здрав разум, и помнеше, и си повтаряше на ум – имаме експерти, ще имаме обща позиция, имаме експерти, ще имаме обща позиция…

Водещият започна в обичайния си стил:

- Уважаеми зрители, започва срещата ни с един изключително интересен гост. Може би най-интересният сенатор, който избрахме преди дни – това е ръбърът Йозеф Теодориус, по-известен в средите си като Менти-яко. В следващите 4 години той ще бъде известен и като сенатор от управляващата партия. Здравейте г-н Теодориус, или може би да ви наричам с артистичното ви име…

-Здрасти, сър Бюрекофф, както искаш ме наричай, и така и така, все съм си така…

-Както виждате, уважаеми зрители, г-н Теодориус тръгва в истинския си стил, и затова ще го наричам с по-истинското му име – Менти-яко… И така Менти-яко, как се озовахте сред кандидатурите на Гай Балоний?

-Ами да ти кажа, виждаш ние сме млади хора, и не само млади, а и умни – имаме университети, и той човекът на Гай Бонбо… опа, човекът на Гай Балоний, като дойде у нашия град, и точно такива търсеше – млади и образовани, дето да ги вкара в политиката. И аз нали съм си пробивен – в моя бизнес требе да си пробивен, та усетих, че има пач… опа, усетих че има перспектива за страната в тая работа, и се записах в партията.

-Казахте, че ви е подбирал пратеник на Гай Балоний, за Гай Цветарий ли говорите? Той ли ви откри?

-Ами май той беше. Той дойде за малко де, запознахме се, две три приказки – видя че съм умен,  той и той е умен и повече от две три приказки не му трябват, та видя че съм умен, видя че съм млад и ме покани. Даже ме попита мога ли да доведа и други.

-И вие…

-Ами доведох му. Има още петнайсетина като мен в нашия град в партията…

-Какви са тези ваши хора?

-Ами и те млади и умни. Преди заедно пробвахме в свободния бизнес, някои успяха и останаха там, а тия дето не успяхме чак толкова, отидохме в шоу бизнеса и пеем ръб.

-Какъв точно е този бизнес?

-Абе то не е коректно да говоря за чужд бизнес. То си има търговска тайна. А и аз не съм съвсем в големия бизнес. Леко съм в играта, казах ти… Най-успелите не пеят ръб, а на тях им пеят на уше…

-Е осветете ни поне малко, дайте нещо интересно на зрителите…

-Ами най-общо бизнесът е за забавление на хората. Помагаме им да си говорят, да си говорят по-лесно, да им върви приказката, и другите неща. Даваме им туй-онуй, те си плащат, кеф им е, и на нас ни е кеф, и всички сме доволни…

-Да няма нещо незаконно в този бизнес? Говорите малко прикрито…

-Ооо, нищо незаконно няма. Говорили сме с прокурора у града и той каза, че нема незаконни неща. Даже хареса бизнеса и искаше и той да влезе. Ама нали на държавна служба горкия, и немал право. Та включихме сина му…

-Значи прокуратурата гарантира, че бизнесът е напълно законен, т.е. разни слухове, които вървят, че ръбърите се занимават с незаконни дейности, не се отнасят до вас…

-Абе браточка, какви незаконни дейности, то в тая държава всичко е закон… опа, в тая държава всички трябва да спазваме законите. Гледаш, че и властта помага, и даже ни пази бизнеса, та да можем да се развиваме. Че то и конкуренция има много…

-Значи, уважаеми зрители, виждате задаваме директни и неудобни въпроси на Менти-яко, и той, за разлика от доста други политици, отговаря съвсем конкретно. Виждате, че няма нещо нередно около него, слуховете за криминален бизнес на ръбърското съсловие са силно преувеличени, виждате и, че Гай Балоний е вкарал ново поколение политици, които не бягат от трудните въпроси и гледат истината в очите. Кажи сега Менти-яко, защо са тия невъзпитани песни, тия грозни думи, това „Гръмни стражаря”…

-Няма да гърмим стражарите, споко. Това е шега, изкуство. Ние така пробуждаме гражданската съвест у младите…

-Гражданската съвест?

-Епа да, ние не пеем срещу добрите и почтени стражари, дето си вършат работата и ни пазят нас и бизнеса ни. Ние пеем срещу корупцията, която…

-Т.е. вашите песни са срещу корумпираните стражари, а не срещу стражарите по принцип…

-Да, ние сме срещу корупцията, която тормози и гражданите, и нас, и клиентите ни, абе всички. „Гръмни стражаря” е за пробуждане на младите срещу корумпираните стражари.

-Един вид, вие се борите срещу рушветите на катаджии, охранители, следователи пр.

-Да бе, за това се борим, че много големи станаха рушветите. Не може да ги плаща народът. Преди с 5 кинта се оправяш с катаджията, сега и с 50 не си сигурен ще се оправиш ли. Много поскъпнаха нещата, а заплатите на хората все същите.

-Т.е. с песента си вие искате да се преборите за намаляване на корупцията, т.е. намаляване на рушветите.

-Да, то е ясно, че няма да ги изкореним напълно рушветите, но поне да ги намалим.

-Ако съм ви разбрал правилно, вие се борите с размера на рушвета, а не със самото му наличие…

-Е, борим се и с наличието, но съвсем то не може да се махне. Нали и тия хора требе да ядат нещо. А то с техните заплати… Ако може, да махнем съвсем рушветите, ама ако не може – поне да ги намалим…

-Доста интересен подход. Дали това е разбирането и на Гай Балоний? Той изглежда безкомпромисен срещу корупцията…

-Ами той Гай Бон…, опа, Гай Балоний затова е голям лидер, защото ни оставя да мислим свободно. И така ние му носим нови идеи. Ето това е нова идея, която доразвива неговите. Той иска да изкорени корупцията, но ако не успее, тогава не е ли по-добре това дето му казваме…

-Логично говорите…

-Ами логично е та, ти 5 лв. ли искаш да даваш на ченгето, или 50?

-Както виждате, уважаеми зрители, в новата водеща партия има доста сериозни иноватори, които развиват идеите на лидерите. Може би това е въвеждане на нов стил в политиката, един стил, при който политиката се прави от отдолу нагоре, а не както досега – само отгоре надолу. Виждате, че хората искат да помагат с идеи и с работа.

Сега, Менти-яко, кажете имате ли идеи за другите два сериозни въпроса – отвличанията на хора и кражбите на имперските субсидии? – попита Бюрекофф.

Менти-яко малко се забави, защото не беше готов по този казус и не знаеше какво да каже. Почти беше решил да вкара „експертите”, както му беше казал Гай Балоний, и да избяга от въпроса, но мигом го осени истинският и толкова логичен отговор. Отговор, който знаеше всеки от неговия бизнес. Отговор, че има хора за едни неща, и хора за други:

-Е, ние сме на ниско, бе браточка. С тия неща шефовете ще се занимават. Гай Балоний, Гай Цветарий и тия дето ще правят консулата… Това е за едрите риби…

-В какъв смисъл ще се „занимават с тия въпроси”?

-Е аз ако се занимавам нали ще ме гръмнат. Трябва сила, власт, държава за тия неща. А и аз не ги разбирам съвсем и не мога да коментирам. Но партията има експерти и ще се справи.

-Партията има експерти, които ще поемат отвличанията и имперските субсидии, така ли…

-Да, те ще движат тия неща. Гай Балоний ми каза, че за всичко имал експерти, и аз ако не разбирам нещо, да не се тревожа, и да уверя народа, че има кой да разбира. Ще ги свърши тия неща партията, и даже по-добре ще ги свърши от досегашните управници…

-Още една много интересна новина, уважаеми зрители, новината е, че новата управляваща партия има готовността да поеме пълната отговорност по казусите „отвличания” и „имперски субсидии”, и щяла да се справи по-добре от старата власт. Много важна и интересна информация, който получихме от гост, който в публичното пространство някои подценяват  и иронизират…

И тъй като времето ни приключва, нещо заключителни думи да ни кажете, г-н Менти-яко…

-Искам да кажа на целия народ да вярва на мен, на Гай Балоний и на всички дето ще се трепем за него. Има много проблеми в тая държава, и партията готви общи позиции по тях. Аз знам некои неща, но не искам да избързвам. Нека експертите поработят. Само ще ви кажа, че нещата няма да стават по-лошо от преди. По-добре работим от старите, и повече неща ще докараме – на мене, на шефовете, на всички. За всички ще има тоя път, няма да остане празно…

-Благодаря Ви г-н Менти-яко. Наистина, интересно попадение са някои от младите кадри на Гай Балоний. Новият консулат се очертава доста по-ефективен във всяко едно отношение. Нека се надяваме, че всичко това няма да остане само обещание. И най-важното, което разбрахме – никой няма да „гърми стражаря”…

Рекламите тръгнаха, а Менти-яко каза:

-Много яко предаване, браточка. Мерси че ме покани. Като ме поканиш пак ще дойда. Стана точно както Гай Балоний го искаше. Казах всичко дето ми каза да кажа, и точно както ми каза. Няма как да не е доволен…

-Със сигурност моите шефове ще са доволни от това предаване, а при теб ми се струва, че ти предстои интересна среща с Гай Балоний. Доколкото го познавам, ще имаш интересен разговор скоро. Ще каним хора от вашата партия и в бъдеще, разбира се…

-Чао засега, браточка…

-Чао, Менти-яко…

Продължава...Скоро...

11.07.2009

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates