Глава 2 – Сини страхове

Гай Балоний - Политическа сатира в реално време…

donation

Три дни след изборите в щаба на Коалиция „Синеухите” витаеха смесени настроения. От една страна лидерът и Гай Кокалий беше станал незаобиколим фактор при съставяне на консулата. От друга – основният му съюзник и приятел, неговият политически син – младият патриций Димитриус, беше под заплаха да изгуби партията си. Причина за това беше по-ниският от очаквания изборен резултат и невъзможността чрез достатъчно сенаторски постове да се укроти вътрешнопартийната опозиция. Сега щяха да го разкъсат, и за разлика от предишния път, Кокалий нямаше да може да го спаси като му „заеме” част от собствените си поддръжници да гласуват за него. Затова и тези дни Димитриус трудно оставаше на едно място и непрекъснато се въртеше като изпаднала от програмата балерина, която не можеше да приеме загубата на звездния си статус.

Имаше все пак един шанс да се спаси младокът:

-Отпусни се, Димитриус, ще уредим с Балоний част от консулата и с него ще успокоиш опозицията. Ще раздадеш постове и сделки, и ще те преизберат за лидер.

-Балоний се дърпа, Татко – така понякога Димитриус наричаше Кокалий, защото от години беше възхитен и запленен от неговата политическа магия и искаше във всичко да бъде като него, и един ден и да го наследи напълно, - Балоний не иска да ни дава постове, иска всичко за себе си. Играе между нас, Македонеца и фон Сидериан. Извива ръцете на всички ни…

-Длъжен е да опита, но повярвай ми, няма да успее. Рано или късно ще дойде при нас, и той го знае. Мисля, че просто се пазари за количеството.

-Но и Сидериан, и Македонеца вече го подкрепиха, без да искат постове…

-Е, забрави ли, че и ние така го подкрепихме…

-Страхувам се, че дори и никой да не го подкрепи, той ще купи неколцина сенатори и ще получи каквото иска, без да дели консулата.

-Не мисли за това, няма да стане. Балоний е смел и силен на приказки пред тълпата, но е страхлив отвътре. Ще играе на сигурно и ще даде на всеки повече, отколкото той иска, за да знае, че няма да има риск за поста му.

-Какво мисли Старшият консул?

Старшият консул беше вторият консул в държавата, който формално беше по-високопоставен от младшия, какъвто щеше да става Балончо, но реално нямаше пряка власт. Общо взето, Старшият консул имаше една основна функция, а именно – да следи реално управляващият младши консул да не злоупотреби с властта и да не я обсеби. Този Старши консул обаче беше от доста време на поста си и беше натрупал значителна неформална власт. За предишния консулат се смяташе, че властта е поделена между него и ефенди Сокологлу, а младшият консул е само фигурант. Старшият консул беше политически противник на Гай Кокалий, но в последните години се бяха сработили доста добре и вършеха някои работи заедно. Първо Кокалий помогна за преизбирането на консула, като издигна насреща му една смехотворна кандидатура. А на тези избори, услугата беше върната като консулът се намеси и спаси Кокалий от интригите на Сокологлу, който искаше да го изхвърли изобщо от изборите. Сокологлу имаше „зъб” на Кокалий от по-далечното минало, когато Кокалий за пръв и единствен път успя да прокара свой човек за градоначалник на града-крепост на Сокологлу – Краднали. Дълги години обаче отмъщение нямаше. Сега беше направен опит за такова, защото в замяна на поддръжката си за Сокологлу, неколцина негови хора поискаха да унищожат напълно Кокалий. Тези хора бяха бивши съюзници на Кокалий, с които се беше скарал, заради спорове кой да усвои повече от облагите от властта. И тъй като тогава Кокалий беше победил в споровете, сега те искаха да му отмъстят. Затова и притиснаха Сокологлу, който на свой ред притисна своите хора в Магистратурата, които пък почти успяха да провалят изобщо участието на Коалиция „Синеухите” на изборите. Тогава обаче се намеси Старшият консул, който чрез своите хора в Магистратурата уреди все пак участие да има.

-Старшият разчита на нас да държим „каишката” на Балоний, - отговори Кокалий – Мисли, че има елементи на неуправляемост у него, и очаква ние да го възпираме от по-опасни начинания.

-Има логика в това очакване – Балоний наистина се държи непохватно и грубо понякога. Но дали Старшият консул може да гарантира, че ще участваме в консулата, за да получим въпросната „каишка”.

-И той мисли като мен – Балоний няма избор и рано или късно ще ни приеме. Македонеца е твърде рисков фактор – той е нещо като малък Балоний, и не е подходящ за стабилността, която Балоний търси. А фон Сидериан е абсолютно неприемлив за Империята, от която Балоний очаква да му напълни бюджета. Консулат, зависим от Сидериан, ще отнесе повече наказания от Империята, дори от настоящия консулат.

Димитриус се замисли. Процесите наистина вървяха в добра посока, но това не го успокояваше напълно, защото в доста лоша посока вървяха процесите в партията му. Тя се беше превърнала в един клокочещ от недоволство казан, застрашаващ всеки момент да избухне. Всички противници мълчаха засега, но това само отлагаше взрива. Реално съдбата му зависеше от това дали първо ще се взриви недоволството, или ще получи пост и пари, с които да плати на недоволните да се успокоят. Балоний знаеше това, и то беше една от причините да отлага обявяването на окончателното решение за консулата.

-Дали да не се обадим на консула? – попита патрицият в опит да намери допълнително успокоение.

-Да го направим, ако това ще ти помогне, - отговори Кокалий.

Старшият консул не беше в кабинета си. Намериха го на една поляна в планината, похапващ патешки пържоли, заедно с охраната си и съветничката по медийните въпроси. Включиха конферентен разговор.

-Какво става, Кокалий, успокоихте ли младия Димитриус?

-Всъщност той поиска да ви се обадим. Мисли, че няма да стигне времето и опозицията в партията му ще го свали, преди Балоний да обяви постовете за нас.

-Балоний няма къде да избяга, но и в него има непредвидими моменти, и един от тях  е скоростта на работа. Притиснал съм го доколкото мога, и знам че ще поддаде, но може да успее да спечели малко време, за ваша сметка.

-Точно това ме тревожи, - включи се в разговора Димитриус – слабото ни представяне на изборите ме унищожи и имам нужда от нещо, което да замести липсващите сенатори.

-Не се справихте добре на изборите, наистина. Толкова усилия положихме, за да ви измъкнем от хватката на Сокологлу, а вие се провалихте пред собствените си избиратели.

-Вълната в полза на Балоний помете не само консула, но и нас, - каза Кокалий – Балоний просто ни изсмука. Всички гласуваха за него, от страх да не остане Сокологлу на власт.

-Така е. Но все пак, не се тревожете за партията на Димитриус. Все пак и опозицията му разбира, че той се бори за постове за тях. Ако им ги извоюва, те ще спечелят, а не само той. Затова мисля, че ще изчакат.

-Сокологлу има твърде много свои хора в моята партия, - каза Димитриус – Той може да се опита да ни извади от съюза с Балоний, за да свали Балоний. Ако стане така, хората му няма да чакат постовете.

-Не съм убеден, че ефенди иска да спре Балоний, - каза консулът – той направи доста, за да му помогне да се издигне. Мисля, че ефенди иска да остане известно време в опозиция, за да си изчисти имиджа, който е единственото слабо място в политическата му схема.

Това наистина беше така. Всичко в системата на Сокологлу работеше като швейцарски часовник, но авторитетът му в обществото беше отрицателна величина. Ако сега провалеше Балоний като използва за това интриги в партията на Димитриус, имиджът щеше допълнително да се срути. Чисто прагматично, Сокологлу имаше интерес от престой в опозиция поне за 1-2 години.

-Мисля че можете да поиграете малко с Балоний и да го притиснете, - добави консулът – изиграйте му „доброто и лошото ченге”. Ще се подразни, че точно на него му разигравате ченгеджийски номера, но може да сработи. Този номер всъщност винаги работи.

-Идеята ми харесва, - каза Кокалий – Ще говорим едно също нещо от противоположни позиции с Димитриус. Аз ще съм доброто ченге, което ще говори за безусловна подкрепа и че не ни трябват постове. Димитриус ще говори колко по-добре е консулатът да има ясно политическо лице и как очевидното мнозинство в Сената е по-добро от неочевидното.

-Защо избрахте точно аз да съм „лошото ченге”, - сопна се младокът.

-Защото ако Кокалий стане „лошото ченге” ще го възприемат сериозно и твърде опасно, - каза консулът…

-Значи трябва да приема, - пророни Димитриус.

-Може и да не приемаш – резултатът в крайна сметка ще е същият – ние правим това, за да ти помогнем като ускорим процесите, - обясни консулът.

-Значи изборът е мой, и той е че нямам избор…

-Понякога в политиката е така,- заключи Кокалий…

-Кокалий, силно разчитам на лоялността ви, след като влезете в консулата, - каза консулът - Балоний има нужда от здрава ръка, която да го вкарва в правия път, когато се отнесе на някъде.

-Разбира се, консуле, толкова време работим заедно. Няма да изпуснем положението…

-От вас зависи, Кокалий. Ако нещата станат много рискови, може да се наложи да изгорим Балоний, преди да му е дошло времето. Нито аз, нито Сокологлу искаме да го гоним, преди да се е изчерпал напълно. Реално, нямаме готовност с нов говорител, който да опива тълпата.

-Ако го изгоните преждевременно, ще трябва да издигнете Македонеца или Сидериан, - ухили се Кокалий.

- На теб нещо ти е много шеговито, Кокалий…

-Разбира се, нали благодарение на вашата безизходица, ставам ценен за Вас и се връщам във властта през задния вход, без народът изобщо да ме иска…

-То народът май не иска никой от нас, но е важно какво искаме ние, - каза консулът и добави – ще се погрижим за Димитриус, ще го спасим в политиката. А ако го подготвиш добре, може той да смени след време Балоний. В момента нали именно това правим – готвим наследника на Балоний…

Димитриус беше поласкан, че един ден може да стигне до поста на младши консул. Той не харесваше този тип политически интриги, и вътрешно в себе си вярваше, че ако стигне до властта „ще промени нещата” и ще въведе ясна и открита политика. Но до тогава, неясната и подмолна политика беше неизбежна и нужна, именно за да даде път на истината и чистотата след време.

Кокалий затвори телефона и каза:

-Както виждаш, системата има по-големи планове за теб, и няма да позволи да се препънеш в интригите в партията ти.

-Но ако все пак ме свалят, - въпреки всичко неувереността я имаше още.

-Ще ти намерим друг начин за издигане. Ти си сенатор. Ще имаме хора в консулата. Ще ти направим нова партия, ще вземеш парче от старата, ако трябва. Имаш шанс, но не забравяй, че едва ли си единственият кандидат за наследник на Балоний.

-Значи, сега работата ми е да се правя на „лошо ченге”…

-Да, аз ще се правя на „добро ченге”…

С това разговорът приключи, а Кокалий слезе във фоайето да се срещне с група възторжени привърженици, които настояваха да се бори да стане отново консул, защото би се справил много по-добре, отколкото този самохвалко Балоний. Трябваше да успокои феновете си, за да гласуват и в бъдеще за него…

Продължава...Скоро...

Автор: Добри Божилов - 09.07.2009

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates