Глава 1 - Избори

"Гай Балоний" - Политическа сатира в реално време…

donation

Балончо се събуди от късната си следобедна дрямка, изпъна се, костите изпукаха под натиска на мощните му мускули и лека болка в крака напомни че не е добре да се натоварва много. Този крак отдавна беше оздравял и можеше да се ползва, но не беше добре да се товари чак с пълната сила на мускулите на Балончо, известни със способността си да счупят и кост на динозавър, ако има публика, която да ръкопляска.

Още сънен и прозяващ се, той взе телефона и набра номера на Гай Цветарий – неговият най-верен слуга, комуто бе поверил най-важните организационни въпроси в каузата.  Балончо ползваше опита на старите римски цезари, които освобождавали свои роби, за да им възложат административни функции, защото властта им не би била застрашена от тях. Така и той беше направил от никому неизвестния Цветарий първо цял Гай, а след това му даде и собствената си преторианска партия.

Балончо не беше особено глупав и интелектът му стигаше дотолкова, че да не допусне други не особено глупави около себе си. Умът беше най-голямата заплаха за всеки поиздигнал се, затова второто правило след това за робите, беше да се ограждаш с по-глупави от теб. Така и Цветарий не блестеше с особен интелект, но имаше достатъчно, за да държи в страх по-глупавите и от самия него стражари в партията.

-Цветарий, как вървят изборите?

-Много добре, Гай Балоний, - отвърна с развълнуван глас Цветарий, - водим с двойно гласове пред консула, а ефенди Сокологлу е ядосан, докладваха шпионите ни в щаба му…

-Много добре, Цветарий. Ще си заслужиш часовника… - Балончо беше обещал да подари на слугата си своя часовник, ако победят убедително на изборите.

-Ще го нося с гордост, и няма да ви посрамя…

-Как вървят Комодор Кокалий и македонеца?

-Комодорът ще влезе в Сената, а македонеца е на границата…

-Добре, Цветарий, много добре. Ще изгоним триумвирата и ще седнем на мястото му…

-Да, Гай Балоний, вие успяхте…

-Продължавай да работиш сега, - Балончо затвори телефона и се замисли.

Консулът скоро щеше да загуби поста си, а самият Балончо щеше да е новият консул. Това беше целта на живота му. В последните 8 години бе и посветил цялата си същност и бе вложил милиони в нея. Бе преодолял всякакви трудности и подмолни политически удари. Самият той бе нанесъл доста подмолни и не толкова подмолни удари. В крайна сметка, консулатът наближаваше. Но можеше да е зависим в Сената от волята на Комодора и македонеца, или поне на единия от тях.

Комодорът беше много рисков съюзник. Самият той някога бе бил консул, и бе запомнен със страстта си да усвоява всяка възможна власт и да подчинява всичко на себе си. Мнозина бяха работили с него, но нито един от тях не бе останал доволен. Разбира се, от някогашното величие на Кокалий беше останала само бледа сянка. Но дори с малко парче от властта, той можеше да окаже голямо влияние над цялата власт. Най-опасното качество на Кокалий обаче беше фактът, че той беше доста по-умен от Балончо, и самият Балончо осъзнаваше това. Реално да работи с него, означаваше да наруши основния принцип на властта – ограждането с по-глупави от теб. Един сериозен риск, който Балончо се надяваше да контролира чрез значително по-сериозното си присъствие в Сената.

Македонецът беше може би по-приемлив съюзник. Най-малкото беше по-слаб от Комодора и щеше да иска по-малко. Македонецът беше млад сенатор, който тръгна да прави голяма кариера чрез публични атаки срещу слугите на стария консул и на ефенди Сокологлу. След няколко месеца публични заклеймявания на корумпирани слуги, част от народа го хареса и сега щеше да гласува за него. Донякъде пътят на Македонеца повтаряше пътя на самия Балончо в началото на кариерата му, и това смущаваше Балончо. Защото той добре знаеше колко пъти бе бил непочтен към хората, с които работеше, колко пъти бе предал господарите си, докато беше слуга, колко пъти бе лъгал най-близките си приятели. Ако Македонеца повтореше тази схема, имаше риск самият Балончо да се бъде предаден.

Но в политиката обикновено почтени съюзници няма, затова Балончо въздъхна и набра номера на Комодора.

-Как сте, Гай Кокалий?

-Нещата вървят добре и за двама ни, Гай Балоний…

-Вие разбирате, че получавам голяма отговорност, и ще ми трябва подкрепата на всеки национално отговорен  сенатор.

-Да, разбирам, аз самият бях на мястото ви преди време.

-Ще разчитам на опита Ви, Гай Кокалий…

-Разбира се, Гай Балоний, мога да ви помогна с много способни служители  за многото отговорни постове, които ще ви бъдат възложени в консулата.

-Но, Гай Кокалий, след черната кампания, която ни спретнаха старият консул и Сокологлу, едно пряко ваше включване в консулата, ще ме изкара ваша кукла на конци.

-Разбира се, че не възнамерявам така да вредя на имиджа Ви, Гай Балоний. Аз вече съм бил консул и постовете не ме интересуват. Искам само да защитя ценностите на държавата, за които гласуваха и нашите, и вашите избиратели. В консулата ще ви помогна само и единствено с добри професионалисти, а аз ще ви подкрепям от Сената.

-Нали няма нужда да обявяваме, че професионалистите са предложени от Вас…

-О, не, Гай Балоний, аз не съм суетен, а само прагматичен. Съставете еднолично назначен консулат с моите професионалисти. Отстъпвам ви ги…

-Благодаря ви, Гай Кокалий… Само още един въпрос… Ако включим и Македонеца в консулата…

-О, включете го, имаме нужда от млада кръв, която да възпламенява масите…

След още няколко куртоазни слова и този разговор завърши, а в душата на Балончо започна да се насажда първата, макар и неголяма още, горчилка. Комодорът си беше стар и опитен политик, и просто нямаше да даде нищо без нещо. Щеше да пожертва единствено суетата си като позволи никой да не разбере, че е получил нещо. След този разговор, Балончо реши да не се обажда на Македонеца. Още нямаше нужда да поема ангажименти към него. Първо трябваше да се видят резултатите от гласуването.

Сега имаше един по-важен разговор. Набра ефенди Сокологлу…

-Здрасти Балончо, ставаш все по-голям, - каза весело Сокологлу, очевидно доказвайки, че шпионите в щаба му са сгрешили. Ефенди беше и един от малкото хора в цялата държава, който си позволяваше да го нарича с умалителното му име, а не с почтителното Гай Балоний.

-Виждам, че сте в добро настроение, ефенди Сокологлу, - самият Балончо все още нямаше смелостта да говори неофициално с ефенди.

 -О, разбира се, Балончо - доволен съм, че в подходящия политически момент властта минава в подходящи политически ръце. Отдавна знаех, че един ден ще стигнеш далеч.

Това подмятане наля още една лъжица горчилка в душата на Балончо, защото напомняше за старта на кариерата му, когато няколко от най-близките на Сокологлу, не без неговото съгласие, бяха му помогнали да получи първия си значим пост в държавата. Разбира се, малцина сред народа знаеха за това, а Балончо години наред изграждаше авторитет на яростен противник на ефенди Сокологлу, и отрицател на неговия политически модел. Но Сокологлу помнеше, и може би имаше и доказателства за подкрепата си. Все пак, Балончо реши да опита един блъф:

-Аз не бих бил толкова щастлив, ефенди. Знаете, че обещахме на народа да ви изобличим и да прекратим икономическите ви практики. Сега мисля да изпълним това обещание…

-Никак няма да ти преча, Балончо. Изпълнявай каквото си обещал. Направи малко шоу на тълпата. Тя има нужда от него.

Балончо добре знаеше, че ефенди е недосегаем. Консулатът реално нямаше власт да накаже когото и да било. В дългите години на присъствието си във властта, Сокологлу беше поставил свои хора на ключови позиции в Магистратурата, и практически не можеше да бъде докоснат нито той, нито обкръжението му, нито дори по-далечните му приятели. Освен това, за разлика от доста други непохватни политици, Сокологлу правеше всичко законно. Той осребряваше властта по неподражаем начин, но не нарушаваше закона. Когато трябваше, си уреждаше и поправки в законите, така че да узакони практиките си. Така, макар и публично да го изкарваха най-големия олигарх в държавата, като реалност и фактология, той беше един честен и почтен човек. Всички приказки, че някой щял да го разследва и накаже, и ще му вземе богатството, бяха само приказки за пред избирателите. Сокологлу добре разбираше това и нямаше нищо против няколко публични изхвърляния по негов адрес на новата власт, така че да внуши, че прави нещо. Няколко ареста, няколко заведени дела – и тълпата щеше да е нахранена. След това арестантите щяха да излязат, делата да се провалят в съда, а парите да си останат там където си бяха. Балончо също разбираше тази реалност, разбираше и, че самият той бе един от най-добрите в създаването на публични илюзии. Но му беше неприятно, че правейки това, което умее да прави най-добре, реално играе по „свирката” на ефенди. Така, след като блъфът не мина, Балончо прие реалността:

-Надявам се, ефенди, че няма да се сърдите, ако сме малко по-остри от друг път. Трябва доказателствата че правим нещо, да са по-силни.

-Да, страната има нужда от такива доказателства, и ние сме готови да участваме в създаването им. Само, бъди предпазлив, Балончо, защото ти си по-уязвим от нас, ако нещо реално изплува…

Привидно това беше заплаха, но реално не беше такава, а чисто предупреждение. Сокологлу до сега не беше натопил никого за нищо, макар да имаше доказателства срещу много хора. Той предпочиташе да използва хората, а не да ги унищожава. Предупреждение беше, защото за разлика от ефенди, самият Балончо имаше не съвсем законни действия в миналото, и те бяха доста добре документирани. Ако наистина някое разследване тръгнеше по реална следа, можеше да стигне и до нещо от тъмното минало бъдещия консул.

-Уверявам ви, ефенди Сокололу, че всички слухове за моето тъмно минало, са измислица…

-Знам, Балончо, вярвам че никога обществото няма да повярва в нещо различно…

Както обикновено, изказът на ефенди беше изящен…

-Ефенди, да ви попитам, защо в последните дни надъхахте тълпата срещу себе си, и така намалихте подкрепата за съюзниците си, а засилихте моята подкрепа?

-Както ти казах, Балончо, в политиката трябва точните хора да са в точния момент на точното място. Мисля, че моментът е подходящ да стигнеш до целта си…

-Някои хора, ефенди, твърдят че ме „избутвате” към властта, за да спасите стария консул, защото държавата е във фалит, който само предстои да бъде обявен.

-Аз, Балончо, не избутвам никой, който не желае да бъде избутан. Но си прав, че има риск новият консул след година да бъде по-мразен от стария. Разбира се, никой не става консул принудително…

Разговорите със Сокологлу винаги бяха над умственото ниво на Балончо, и затова бяха изтощителни. Все пак този разговор потвърди мислите на Балончо. Системата като цяло нямаше как да се промени, но ефенди нямаше нищо против да бъде „боксова круша” при създаването на илюзии за справедливост пред тълпата. Може би щеше да поиска нещо в замяна след време, и това нещо нямаше да може да му бъде отказано.

Така след като започна с ведрия разговор с Цветарий и завърши с обективната реалност на Сокологлу, очертаващият се победител в изборите Гай Борий Балоний, отиде в гримьорната за да се подготви за появата си пред тълпите…

Продължава...скоро...

Автор: Добри Божилов - 07.07.2009

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates