Детското порно – шоуто да продължи

До момента за смях, мъка и позор едновременно, най-обективният критерий за размера на значимостта на даден случай с педофилско съдържание е... медийната реакция по него; няма ефективни наказания, няма дори глоби...

     Периодично в българските медии избухва скандал с детска порнография в Интернет. Шумотевицата продължава няколко дни, държавата демонстрира „този път” твърда непоколебимост да се справи с порока, и определени виновници са посочени с пръст. Малко по-нов елемент в последния случай е замесването на ФБР. Акцията е съвместна, което и придава по-голяма тежест в публичното пространство. Едва ли не българските институции са неразделна част от глобалната офанзива срещу педофилията. Всъщност за наблюдаващите по-отдавна процесите, нищо ново не се е случило. Филмът се повтаря и няма никакви признаци, че някакъв различен резултат е възможен в скоро време. Просто всички тези акции не правят нищо друго, освен да посочат следствието на един много дълбок проблем. Не дори да лекуват следствието, а само да го посочат. А какво остава за първопричините... Този проблем е въпросът за отговорността при публикуване на съдържание в Интернет.
     До момента единственият относително обективен критерий, по който се съди за значимостта на даден случай с детско порно, е размерът на медийния скандал, който възниква около него. Тъй като не се стига до реални наказания, нито дори до обикновена глоба, единственото следствие от всяка акция е вдигането на шум по медиите и реализацията чрез тях на някакъв вид морално порицание. Публични сблъсъци понякога възникват дори без никаква полицейска активност – когато журналисти установят наличие на педофилско съдържание някъде обикновено избухва скандал. Тогава постфактум институциите вземат някакво отношение по въпроса, и веднага след излизането му от центъра на вниманието, работата им по него приключва.
     От тази гледна точка – на медийната активност като единствен критерий за значимост, в интерес на истината е да признаем, че настоящият случай с „България Онлайн” далеч не е най-големия скандал. Подобни на него се случват на всеки няколко месеца, а наличието на думичката „ФБР” като че ли не успява да налее много допълнително масло в огъня.
     Най-шумният скандал с детска порнография в Интернет, от който имаше и известни по-дългосрочни последствия беше друг. Той се случи и в доста емблематичен момент – само няколко седмици след трагедията в дискотека „Индиго”, когато общественото съзнание бе настръхнало спрямо всякакви опасности към деца. Именно тогава – през януари 2003 г. гръцкият бизнесмен Христос Мурутис – собственик на компанията „Битекс”, установи наличие на детско порно в свободния сървър на БОЛ.бг. Месеци преди това в същия сървър подобно съдържание откри в.”Нощен Труд”, както и журналистката Канна Рачева от bTV. И в двата случая от фирмата се опитаха да обяснят, че не носят отговорност за съдържанието на предоставеното за безплатно ползване Интернет пространство. През януари обаче Мурутис успя да привлече повече внимание, след като алармира медиите, а също написа писма и до някои държавни институции. Собственикът на КОМЕНТАРИ.com Добри Божилов също бе въвлечен в случая доколкото се опита да проведе разследване и да публикува материал. Вероятно заради негативизма около „Индиго”, а може би и заради по-ясното изнасяне на фактите пред публиката, от искрите между Мурутис и шефа на БОЛ.бг тогава – Вени Марковски, се разгоря истинска огнена стихия. Няколко дни темата бе сред основните на водещите медии като се проведоха няколко пресконференции. В опит да легитимира позицията си Марковски привлече видни политици – депутатът от БСП Михаил Миков и бившият вътрешен министър Емануил Йорданов. Марковски успя да се срещне и дори да се снима с предстоящия да встъпи в длъжност президент Георги Първанов. Краят на скандала дойде след твърди обещания за съд.
     В интерес на истината съд имаше. Въпросът стигна до Комисията за защита на конкуренцията, където „Битекс” трябваше да обяснява, че целта и не е да уязви своя конкурент на Интернет пазара БОЛ.бг. В крайна сметка вина не бе открита. По друга линия Вени Марковски заведе наказателно дело за клевета и обида срещу Добри Божилов. Той поиска и 10 хиляди лева обезщетение за неимуществени вреди. Делото продължи около 2 години през 2 инстанции и обвиненията бяха отхвърлени. Това стана, независимо че адвокат на обвинението стана Емануил Йорданов. Марковски дори бе осъден да плати разноски в размер на 500 лв. За негова чест трябва да се изтъкне, че парите бяха дадени без да се създават затруднения. С тях по-късно оправданият журналист стартира сайта за борба с детската порнография
„КИДРИСК”.
     Последствията от този случай бяха малко по-съществени от при всички останали. Фирмата, чрез която Вени Марковски участваше в Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) бе изключена от организацията. Доколкото БАИТ е най-авторитетната браншова структура в областта на ИТ, това бе някакъв вид морално наказание. По-късно случаят с детското порно стана повод министърът на държавната администрация Димитър Калчев да влезе в друг скандал с Вени Марковски. Последва нова заплаха със съд и обещание за иск в размер на 1 милион лева към министъра. Той обаче се извини и така набързо си спести по-нататъшни пререкания.
     Вени Марковски се оттегли от поста управител на БОЛ.бг. Не може категорично да се каже, че основна причина за това е скандалът с детското порно, защото оттеглянето не стана по време на самия скандал. Тъй или иначе, по-късно начело застана близкият му съмишленик Димитър Ганчев. Марковски обаче и до сега е доста близък с фирмата и редовно на нейни светски партита се явява заедно с Ганчев.
     След скандала от 2003 г. до сега отново по медиите са се появявали публикации, свързани с детско порно на свободния сървър на БОЛ.бг. Ганчев обаче не затъва в дълбоки спорове, а и медийната активност не е толкова голяма и затова повторение на голямата шумотевица не е имало.
     Въпросният случай може да се окачестви като най-важния до момента и по една друга причина – Вени Марковски е един от основните защитници на правна философия облекчаваща появата на този тип явления. И по време на скандала, и след това той развива тезата, че Интернет доставчикът, предлагащ свободни сървъри, не може да носи отговорност за съдържанието, записано там от анонимни „трети лица”. Тази липса на отговорност е главна причина за всички проблеми и за непрекъснатото им повтаряне. В така наречените „свободни сървъри” всеки може да получи безплатно свое пространство и да записва там каквото си иска. Не съществува категорична правна дефиниция кой носи отговорност за подобни публикации. Според отстояваната от Марковски теза, собственикът на сървъра не може да е отговорен за дейността на „третите лица”. Той не може да следи всичко, което се записва и да го филтрира. Тази теза, съчетана с факта, че по време на скандала въпросното съдържание бе детско порно, всъщност бе една от причините за бурния обществен отклик. Излезе, че детско порно може да има в Интернет и никой да не е виновен за това, освен някакво неведомо анонимно и неуловимо „трето лице”.
     Различно от Марковски обаче мислят други хора, които твърдят, че собственикът на сървъра не може просто да вдига ръце, а трябва да носи отговорност. Доколкото той предоставя средствата за извършване на някакво престъпление, той носи косвена вина. Следователно ако иска да предлага въпросната услуга – безплатно Интернет пространство, той трябва да я наблюдава и да внимава с нея да не се злоупотребява.
     До момента няма осъден собственик на сървър дори и за подобно косвено подпомагане на престъпление. Въпросът стои открит и по него се водят спорове. Засега общите текстове на закона не се прилагат в тази конкретна област. Изход може да се намери по два начина – или законодателят изрично да определи кой за какво е отговорен, или да се формира съдебна практика.
     В случая с „България Онлайн” тезата на заловената в нарушение фирма е същата – нейните администратори не носят отговорност за чуждо съдържание. Него никой не го следи и то е безконтролно.
     Обективно погледнато, детската порнография е много болезнен елемент, но не е основен казус на нарушение на закона в безплатните сървъри. Реално не са чак толкова много педофилите, които да създадат някакво търсене, така че предлагането на подобно съдържание да стане изгодно. Далеч по-големи нарушения в свободните сървъри са свързани с обекти на авторското право – филми, музика, софтуер, книги и пр. Именно това съдържание прави тези сървъри изключително атрактивни за широката публика. Заради него много хора изобщо се свързват към Интернет. Без него бизнесът на доставчиците би бил значително по-малък.
     Подобен модел обаче не би бил възможен, ако имаше ясни правила и се знаеше кой точно носи отговорност за съдържанието в Интернет. Когато има някаква зона, за която никой не носи отговорност, тя се превръща в рай на криминализма. Често дори някои доставчици записват нелегално съдържание по сървърите, знаейки много добре, че могат винаги да обвинят за него неведомите „трети злонамерени лица”. По този начин те обогатяват масивите си и привличат клиенти. В крайна сметка, ако зададем древния римски правен въпрос „Кому е изгодно?” отговорът сочи в една посока – от действията на „злонамерените” печелят доставчиците.
     Дори в случая с „България Онлайн”, макар че много се шуми около детското порно, налице са далеч повече други нелегални материали. Според прессъобщение на BSA (организация за защита правата на собственици на комерсиален софтуер), върху 2 сървъра с 4 терабайта обем са намерени над 1 милион файла, съдържащи нелицензиран софтуер, музикални записи в МР3 формат и хитови филми.
     В споровете около статута на свободните сървъри доста се спекулира с въпроса за свободата на словото и правото на анонимност. Това са два фактора, които не трябва да се смесват. Свободата на словото не значи безотговорност за словото. Всеки един вестник или телевизия може да изразява своя позиция по всякакви въпроси. Никой не му се меси. Но той я изразява, носейки отговорност за нея. Няма анонимни издания – всяко си има издател, главен редактор и автори. Те са свободни, но не са безотговорни.
     По сходен начин би трябвало да стоят условията и при свободните сървъри. Фирмите могат да предоставят тази услуга и да не искат пари от ползващите я. Но нищо не им пречи да искат идентификация – да се знае кой точно и какво е регистрирал. Свободата няма да се наруши, но ще има отговорност. Възможно е и фирмите да поставят условие, че ще премахват всякакво анонимно съдържание, което е незаконно. Т.е. да се запази анонимността, но само до границите на неизвършване на престъпление.
     Очевидно логиката на здравия разум е, че отговорността за безплатното съдържание в Интернет следва да се носи от този, който го е записал и от този, който му е дал място да го запише. Всяка от двете страни следва да носи своя дял от вината. Само тогава всеки ще внимава какво прави. Доколкото друго решение не е възможно, вероятно в средно срочен план именно това ще стане и българската практика.
     Разбира се, никой не трябва да си прави илюзията, че с въвеждането на ред сред свободните сървъри, проблеми като този с детската порнография ще се решат. Порокът е изобретателен и непрекъснато измисля нови начини да се изяви. Излизат нови технологии, появяват се нови аргументи и защитници на някакъв вид съмнително статукво. Но борбата с негативното никога не може да е всеобхватна. Тя винаги е била, и ще бъде „стъпка по стъпка”. И със сигурност така ще е по-ефективна, отколкото ако не се правят никакви стъпки и само се измислят оправдания за това.
     
     е-БАЛКАНИ.com
     08.12.2005 г.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates