Нескопосан антипиратски PR

Излизането от „черния списък” може да стане на базата на реални резултати, а не със симулация на усилен труд

     На 10 ноември Икономическа полиция влезе във фирма, разпространяваща пиратски софтуер, на продаваните от нея компютри. Иззети бяха съответното количество РС-та и предстои по-задълбочено разследване.
     Тази новина не е никаква новина, защото не информира за нищо ново. Новина обаче е самата и поява. Защото от доста време подобна информация не се бе виждала. Сякаш борбата с пиратството бе заспала.
     Не може една държава да твърди, че се съпротивлява на кражбите на интелектуална собственост и в същото време да се оповестява по една акция на няколко месеца. Трудно е да си спомниш кога беше предишното подобно съобщение.
     Малко преди тази проверка имаше друга бомбастична демонстрация – унищожени бяха „не знам си колко” пиратски компактдиска.
     И двете акции очевидно имат единствено PR ефект за органите на реда. Защото това от време на време да правиш нещо, колкото да напомниш, че съществуваш, си е точно PR. Така нареченият „припомнящ PR”.
     Борбата с пиратството има нужда от PR. До голяма степен, за да е ефективна тя, е необходимо широко да се огласяват проверките, защото в тази ситуация няма друг начин за защита, освен този, че „страх лозе пази”. Но този PR, целящ единствено да оправдае наличието на институции и да създаде илюзия, че се върши някаква работа, е безполезен. За да има ефективност е необходимо всяка седмица да се обявява по един „удар”, а реално да се правят 10. За да се знае, че има санкция.
     Случаят със CD-тата навежда и на една друга мисъл – държавата върви назад, и то много назад, от реалността в пиратството. Самите CD-та вече са отминала епоха, която е на доизживяване. Техните цени започнаха да падат, защото се появи конкуренция в лицето на Интернет. Всъщност тази конкуренция намалява много повече бизнеса с пиратски CD-та, отколкото го прави полицията. Това обаче е само преструктуриране на „бранша”, а не намаляване на криминализма.
     Ако иска да е в крак с времето, Икономическа полиция трябва да удари т.нар. „свободни сървъри”. Откъдето се разпространява много повече пиратско съдържание, отколкото минава през „Славейков”. Тези сървъри реално убиват „Славейков” по законите на естествения подбор. Защото мнозинството от потенциалните потребители на дискове вече разполагат и с Интернет и могат да си теглят каквото си искат съдържание от там. Няма нужда да дават пари за CD-та.
     Свободният сървър е много странно явление. Той едновременно е нещо, на което по-лесно можеш да се противопоставиш, отколкото на CD-тата, но е и нещо, на което никой не се противопоставя. Ако тръгнеш да гониш дисковете в повечето случаи ще стигнеш само до крайния им дилър на сергията. И той ще отнесе глоба. По-нататък по веригата разследването е доста затруднено.
     При свободния сървър всичко е ясно. Знае се къде е той. Знае се кой е собственикът му. Знае се какво съдържание има на него. И всичко това може надеждно да се документира, за да представлява годно доказателство. Единственото, което не се знае, е евентуалният извършител на деянието – този, който е записал въпросното съдържание. Но това е малък проблем, защото като се знае всичко останало и то може да се разследва, в крайна сметка ще се ограничи и възможността на анонимния пират да записва. Контролът върху безплатните пространства е много по-лесен от контрола над CD-тата.
     Реално ако в днешно време гониш CD-тата, ти гониш миналото. И нямаш никакъв шанс да настигнеш настоящето. А пиратите вече са готови и с бъдещето.
     Дори и да се закрият свободните сървъри, технологията на споделените мрежи (peer-to-peer) е налична. Тя създава проблеми на запад. Но ако там все пак има някакъв шанс за решаване на проблема, защото хората мислят в съвременни понятия, при нас такава възможност няма. Просто нашите полицейски бюрократи още са в каменната ера.
     При наличие на подобно колосално разминаване в ефективността на правораздаването и на престъпността, е разбираемо поредното ни включване в „черния списък” на пиратските държави. Характерно за тези списъци е, че те се съставят на база единствено на резултатите. А не на база на редки показни акции и на нескопосан PR. И според реалните показатели, ние сме много далеч от нормална държава, която желае да се впише в глобалното информационно общество. Основният фундамент, на което е именно интелектуалната собственост.
     
Добри Божилов     
e-БАЛКАНИ.com
12.11.2004 г.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates