Време разделно

Пред българските емигранти се надига съдбоносния въпрос дали да останат част от доказаното от историята или да предпочетат да се радват на настоящето

     Нека да си представим, че през 1396 година под натиска на турския завоевател и с ясното разбиране, че българското общество загива, някой българин се "вдига" и избягва на запад. Той се спасява от катастрофата и успява да се уреди далеч от исляма и от предстоящия терор. Създава семейство, и изобщо живее по нормален за времето си начин. Такива българи всъщност е имало и необходимостта да си ги представяме е донякъде излишна.
     Нека да си представим и друг българин, който навреме се усеща накъде "духа вятърът", подхожда прагматично и приема исляма. С това той става пълноправен гражданин на империята, която дели поданиците си на две - мюсюлмани и немюсюлмани. Първите имат повече права и плащат по-малко данъци.
     Нека си представим и трети българин, който остава на мястото си, съпротивлява се доколкото може на завоевателя и урежда някак си живота под чуждата власт.
     Кой от тримата е истинският българин?
     Неда да дадем непатриотарски отговор. Чисто прагматично... кой е?
     Каква е съдбата на отишлия на запад?
     Той е създал семейство, деца, остарял е и е умрял. Децата му също са създали свои деца и т.н. Може би неговите гени все още са живи някъде, в някой човек, ако не са ги отнесли междувременно други катаклизми на историята. Само че след самия човек, неговите деца вече не са били българи. Те са наследници на българин, но не са българи - те са французи, немци, англичани, испанци.
     Каква е съдбата на приелия чуждата вяра?
     Възможно е той да е останал по земите си и да се е спасил като българин, но с различна религия. В по-голямата част от случаите обаче той се е претопил и децата му вече минават или за турци, или за араби или за някакви други не-европейци. Принципно на Балканите има твърде малко нехристиянски групи към съответните народи, които продължават да се възприемат като част от тези народи. Т.е. няма много българо-мохамедани, сърбо-мохамедани или гърко-мохамедани. По-скоро те са се обособили в някакви групи, в които са повече мохамедани, отколкото българи, сърби или гърци.
     Каква е съдбата на останалия като българин по земите си?
     Неговата съдба сме всички ние - които към настоящия момент сме българи.
     Може би вече става излишна формулировката на общ отговор кой е българинът. Това е този, чиито деца също са българи. И този, чиито потомци след 100 години отново ще учат за Хан Аспарух, за Крум, за Симеон I, за Калоян, Шишман, Левски, Ботев...
     Ако общество, излъчило подобни личности и преживяло 13 века на възходи и падения, представлява някаква ценност да бъдеш част от него, то тогава изборът трябва да бъде направен в момента, в който си живял и си можел да вземаш решения. Дори и този момент да е бил в етап на падение.
     Трудно е да се отговори еднозначно кой от тримата е постъпил най-добре.
     Ако се приложи логика от днешното време, вероятно това трябва да е бил този, който е приел исляма. Та той е станал част от най-великата по това време империя в Средиземноморието - тази, която минава като валяк през враговете си във всички посоки, и която от самата си експанзия носи богатства на своите граждани. Османлиите прегазват не само раздробените Балкани, не само последния остатък от Римската империя, но също и могъщите арабски кралства, цяла Северна Африка, Персийския залив, Ирак... При това в 1396 г. империята е все още много далеч от своя апогей и и предстоят славни столетия преди да се спре в стените на Виена. Какъв по-добър избор от това да станеш пълноправен гражданин и поданик на Истанбул...
     Втора по изгода вероятно е логиката на заминалия на запад. Ако е имал късмета не просто да отиде някъде там, ами да стигне примерно до Испания, неговите внуци са можели да се качат на корабите на Колумб и още в 1492 г. да открият Америка. Можел е да участва в Реконкистата - окончателното прогонване на исляма от Испания и да си го върне "тъпкано" на тези, които са го прогонили от земите му. По-късно - когато Испания превзема половин Европа, а кралят и е обявен за император и корабите непрекъснато носят злато от колониите през Атлантика, децата на този човек биха били горди да наричат себе си испанци.
     И накрая стигаме до глупака, който хем останал в България, хем не приел исляма и живял 5 века като роб. Стигаме и до самите себе си, които се оказваме деца на глупаците от края на 14 век. Даже и най-умните от нас (които понеже днес също не сме много добре, предпочитат някаква "географска" промяна), и те са деца на глупаците, и те все още са част от българската нация.
     Само още нещо трябва да видим.
     Какво става с Османската империя след Виена и с испанската след началната експанзия?
     Ако не биха били инвестициите на ЕС в последните 20 години, Испания днес щеше да е по-зле от България. Т.е. бившата велика империя щеше да е пародия на самата себе си. Не че сега не е, сравнена с имперското си минало.
     А от Османската империя са останали множество държави от най-различно естество, които са толкова далеч от цивилизацията, колкото сме ние от Луната. И от великия ислям е останала една потисническа и антипрогресивна религия, която още векове ще спъва прогреса на тези хора. Дори най-реформираната ислямска страна като Турция все още дълбоко страда от наследството на Османската империя. Толкова страда, че великият Ататюрк като започва реформите си, едно от първите му действия е да обяви, че Турция не е наследник на Османската империя... Носителят на имперското величие се отрича от него...
     А българите са си още българи. Децата на останалия дълго страдали. Но по някое време започнали да надигат глава. Създали си училище, възстановили си църквата, вдигали бунтове и си издействали да ги освободят. След това си направили държава, удвоили и територията, повели войни за още. Претърпели и някои загуби. Периодично разни българи напускали и отивали да станат част от другите народи. Глобалните тенденции малко се подиграли с България и някъде към края на 20 век тази страна се оказала не много добре. И поредната вълна от желаещи да си сменят националността тръгнала. Реализирало се може би най-голямото изселване от 1396 г. насам. Един от всеки 8 избягал...
     Само че има и останали. Глупаците, които ще продължат нишката. Тя може и да поизтънее. Може да се загубят територии под напора на по-репродуктивни местни етноси. Може и доста да се пострада. Но българи ще има. Те ще учат за Хан Аспарух и за Симеон. Другите ще учат за Анри. Трети ще учат за Джордж Буш.
     Въпросът е струва ли си? Струва ли си заради текущото удобство, касаещо настоящото поколение, да се прави избор определящ съдбата на много бъдещи поколения. Защото исторически погледнато, не е чак толкова лошо да си българин. Може би по-добре е единствено да си евреин - но те пък през колко катаклизми са минали... Затова и сме втори по интелигентност сигурно след тях... Само че евреите ги има, макар и мнозина от тях да са се отрекли. И българите ще ги има. И на тях ще принадлежи конската опашка на Аспарух, правото във въображението си да пият вино от императорска кратуна, гордостта да създадат и съхранят писменост, която един ден ще стане глобална... Това последното не е подвеждаща информация, защото кирилицата като такава е създадена не от Кирил и Методий, а от учениците им по време на работата им в школите на Борис I. Т.е. това е българска азбука. Много по-българска от глаголицата. Само че кой днес ползва глаголица?
     Историята има качеството да отсява най-доброто. Тя го прави с дългосрочни изпитания, в които никой не може да излъже. И който се е доказал в проверката на историята, той е великият и е добре да бъдеш част от него.
     Дори и преди да се създаде държавата Израел, евреите бяха елитът на света. Защото имаха хилядолетна история. Те бяха елитът, дори когато бяха репресирани. Защото бяха най-добри търговци и можеха да управляват парите. А можеха да го правят, защото бяха най-умни.
     Българите не сме чак толкова велики. Но ако се съпоставим с другите от така наречения развит свят, трудно ще намерим някой, който да се е доказал повече. Не става дума за настоящото поколение. Текущо сме зле. Но кой друг си е направил държава на 200 километра от столицата на света към времето на създаването на въпросната държава. Кой се е настанил на земите на императора, който в същото време, а и доста години по-късно, ще води успешни войни с нововъзникващата религия на исляма. И лично с нейния вожд - Мохамед?
     Кой е водил най-голямата битка в Средновековието в името на господството над Балканите?
     Кой е създал една от най-използваните писмености?
     Кой е посякъл опитите за налагане на католицизма над целия християнски свят?
     Кой е оцелял след 5 века в ада? Това е много важен тест, защото колкото е било зле, толкова оцелелите са се доказали като жизнеспособни. Колко други народи са погинали през това време...
     Кой е превзел непревземаемата Одринска крепост?
     Кой е издържал на загубите на 2 Световни войни и 40 години утопични експерименти?
     Кой е казал "Не" на част от безумията на Хитлер, докато другите му раболепничеха?
     ...Аз лично предпочитам децата ми да учат тези работи един ден в училище, макар и заедно с тях да учат за Жан Виденов и Иван Костов. Аз ще изстрадам последните двама, защото вековният приоритет е друг. Предпочитам да учат тези работи, вместо заради това, че сме имали време на нещастие, в което нещастници са ни управлявали, децата ми и техните деца да станат някакви други. Не ми се ще да учат за грандиозните битки на ген. Хюстън с мексиканците, в които участвали по няколко стотин човека. Или за великия крал Хенри, запомнен с шестте си жени, защото не можел да направи едно мъжко чедо. Някой да знае български цар да е запомнен с подобно нещо?
     Аз предпочитам да уча за Боянския майстор, който не е сред основоположниците на Ренесанса, само защото е скрил името си. А иначе е рисувал 150 години преди Джото и доста повече преди Леонардо.
     Аз предпочитам децата ми да учат за Левски, а не за шериф Уайът Ърп. Предпочитам да учат за българската пехота, а не за наполеоновите тактики да строиш две редици хора на 20 метра една от друга и да започнат да се стрелят от упор.
     И най-важното - аз предпочитам децата да учат истината за себе си, част от която е и че не сме най-великата нация на света и сме имали и много позорни падения. А не да учат, че историята не познава сходно с тяхното могъщество, че ще бъдат вечни и че ако има първо качество хора, това са само те. Не ми се ще децата ми да се окажат ученици на "вечния" Рим. В България може и да сме зле икономически и да имаме много проблеми, може и да има какво да научим от тези, които са по-добре в момента от нас... Но със сигурност те има какво да научат от нас по въпроса за гледането на истината в очите и по въпроса как се създава нация, която да се докаже през проверките на историята.
     Българското общество днес преживява поредното си "Време разделно". Защото твърде много от него се отделиха и са пред избор. Те избраха вече добрия начин на текущ живот и по-добре организираните в момента общества. Но дали това е изборът и на историята? Дали е по-добре да си българин или американец?
     Има една група българи, които добрали се до нещо на запад изпадат във всеобщо заслепение. От тях идват дори подигравки като тази:"Мрете там в България, скотове такива, аз се спасих и не искам да ви гледам...", или "Слугувайте на комунистите и на мафията, ние се уредихме тук където има ред и законът се спазва...". Има много такива.
     Всъщност обаче въпросът е кой от кого се е спасил. Истинските стойности се познават в трудни моменти. И паденията на нацията са необходими, може би и за да се очисти тя от част от себе си. В охолството оцеляват всякакви паразити, микроби и пр. В трудността оцеляват само най-жизнеспособните. Те поставят началото на следващото ново. Паразитите или измират, или се прикрепват към друго тяло. И е ясно какво става с тяло, в което виреят паразити... Та така както те ни се подиграват, ние можем само да им благодарим за жеста да ни освободят от присъствието си.
     Има обаче и една вероятно по-голяма група българи, които са по пътя си някъде, и които не искат съвсем да не бъдат българи. Иска им се хем да са част от добрия исторически избор, хем да не живеят зле като стандарт. Трябва да е ясно, че техният избор е най-труден. Времето тече и всяка година, в която децата им не са в България ги отдалечава от българското. Времето е много силен фактор. И ако искаш да си част от нещо, което го е победило и е оцеляло през него, не трябва да губиш много време. Иначе ставаш янки, шваба или ингилизин...
     Да си българин е съдба. И трябва да я приемеш каквато е, и да се бориш с нея. Ако избягаш от съдбата си вече не си българин. Съдбата не признава и оправдания - в бедност, липса на перспективи, мафия, корупция. Всичко това е част от падението, което пък е част от общата историческа съдба на нацията. Като си се родил във време на падение, трябва да работиш за да го преодолееш. А не да бягаш. В смисъл не да бягаш, ако искаш да останеш българин... Иначе може. На Левски не му е било по-лесно. И много други българи тогава са избягали. Но Левски е запомнен. А другите - те са някъде из множеството на добре асимилираните.
     Истината има това качество да бъде винаги сурова. Може и да не е най-доброто, което ти се иска да чуеш. Но тя си е истина. И днес тя е, че времето е разделно и трябва да се прави избор.
     Всеки, който избере България ще може да стане част от нейното възраждане. Защото точно днес България има този проблем, че и липсва точно онова, което всеки завърнал се може да и даде. Липсват и пари - икономиката е доста бедна на капитали. Но липсва и също население, което да работи яко - нещо, на което се поотучихме. Липсва и модерно управление и ноу-хау за създаване на бизнес. Липсва и донякъде и модерно мислене. Нека всеки, който не е сега в България да си помисли доколко той е придобил тези качества...
     В Америка можеш да станеш добър американец. Можеш да станеш и по-преуспял от средния американец. Някои могат да станат и милиардери. Но масово нищо повече от средния американец.
     В България можеш да останеш българин. И един ден може би децата ти да са благодарни за този избор. Защото падението се обръща във възход.
     Изборът е лесен, ако мислиш мащабно... Ако не - който не мисли мащабно, и тук и в САЩ ще си остане дребна душа. Хубавото на българската нация е, че винаги е имала твърде много мащабни души. Въпросът е кога ще се пробудят.
     Време разделно...
     
     Добри Божилов
     23.12.2003 г.

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates