Икономиката липсва от политическия дебат

Трябва да се потърси нова посока на икономическо управление

donation

В разгара на глобална криза и на избори в България, една от най-скучните теми в кампанията се оказва тази за икономиката. Логично е да е точно обратното, но е факт, че кой знае какъв икономически дебат няма, и основните тези се въртят около поредните символични намаления на данъци и осигуровки. От които кой знае каква стопанска промяна вече не може да се очаква, дори да се реализират. Това извежда на преден план въпроса „Не е ли изчерпана тази посока на икономическо управление?” И не трябва ли да се потърси някаква друга. Защото очевидно законодателно-данъчните стимули не са достатъчни, за да осигурят дългосрочен прогрес. Т.е. нещо друго ни липсва. Отговорът на въпроса какво е то, може би се крие в същността на всички стари тези – те са обединени от едно общо качество. А именно – адресират условно казано „разходната част” на икономическата структура. Т.е. тези реформи са насочени към някакви икономии, т.е. оптимизации, но в рамките на настоящия БВП, т.е. на настоящото ни богатство. Може би страната е стигнала в момент, в който трябва да предприеме нова политика – насочена към „приходната част”, т.е. към по-рязко увеличване на БВП и на общото богатство. Защото 5% сваляне на осигуровка или данък означават 5% по-богат човек. Но едно вдигане на производството и на бизнеса с 25 или 50% означават далеч по-добър ефект за същия човек. В Германия данъците са по-високи от в България, но дори след като ги платят, хората взимат много повече като заплата. По-добре е да платиш 1000 евро данък и да ти останат чисти 2000 евро, отколкото да платиш 30 евро данък и да ти останат чисти 300... Възможно  е българската политическа класа и икономическите и екипи да не са готови за това ново поколение стопанско управление. Но то се налага от обективната реалност, защото без него, колкото и да пестим и колкото и ниски да са ни налозите, няма да станем по-богати, без да увеличим общата маса на богатството... Каква трябва да е посоката за тази промяна? Може би най-прагматичният отговор е пренасяне на вниманието от макро-икономическото ниво, на което беше до сега, на по-приложно микро ниво, където да се решават конкретни икономически проблеми. Т.е. политиците да слязат на ниво конкретен бизнес  и конкретна фирма, и да търсят с какво да помогнат, а не да разсъждават абстрактно с общи показатели. Пример за подобен подход са например археологическите паметници. Ако държавата построи приоритетно пътища към по-интересните от тях, и инвестира известни суми в реклама, тя може да си върне парите в рамките на няколко години. И така ще осигури хляб и ясна работа на много хора, с реални приходи. Друг пример са източниците на еко-енергия. Те не са икономически изгодни сега, но за тях има много евро-фондове. Ако правителството проведе политика на усилено изграждане на такива обекти, самите евро-фондове ще бъдат източникът на печалба. Трети интересен пример е Банско. Едно място, което все още е добро за каране на ски, и в което има доста празни хотели. В същото време в Солун има милиони гърци, които няма къде наблизо да карат ски. Ако приоритетно бъде изградена магистрала Солун-Банско (тя до границата я има), стотици милиони ще влязат в Банско, и в хазната още първата година. Т.е. може би е време държавата да се захване с конкретни дейности, които „правят нещо” и създават пари, или поне помагат на създаването на пари. Защото това е пътят към икономическото развитие. Другото е само упражнение на езика и запълване на предизборното време с баласт…

27.04.2009
Добри Божилов

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates