Животът в чужбина е унижение и вечна борба!

Изповед на една успяла в Испания българка

Ако ви е писнало да нямате. Ако броенето на стотинките за утрешния бюджет отдавна е изместило броенето на калории. Ако отново сте на кръстопът и единственото, което ви хрумва, е да си вземете (с пари на заем) еднопосочен билет за чужбина, тези редове написани в beu.bg от българка отишла да си търси късмета зад граница са точно за вас.
Ако дестинацията е фиксирана, това е добре, значи разчитате на джокер. Ако пък посоката е „на където ми видят очите“, то има още малко време преди самолетът да излети. Точно колкото да дочетете това.

Тази посока преди година избрах и аз. Отведе ме в Испания. Много слънчево и приветлива страна, но тук никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с хляб и сол.

Дипломите, мили приятели, си оставете вкъщи. Е, аз си ги взех, но единството, за което ми служат сега, е да си припомням, че някога имах други планове… съвсем други.

Тукашните сеньори търсят друго, здрав гръб, силни ръце и пъргави крака. А на вас ви трябват здрави нерви и желязна психика. Ако се подготвите за авантюрата, може и да успеете.

Аз имах два избора, externa (дневна прислужница) и interna (денонощна прислужница). Ние, българките, обаче сме внимателни и любезни, но не и сервилни. Имаме друг манталитет, различен от този на робинята Изаура.

Затова ни боли, затова е трудно!
Ще ви се наложи да свикнете да сте обект на постоянно наблюдение. Ще ви тестват за крадла, ще ви изучават как се движите, как се обличате, как плачете. Тук никой не го е грижа за културното ви, образователно, интелектуално ниво. От вас се очаква да сте просто „тежък случай“.

А знаете ли какво щастие е когато стиснете и първата си заплата?! Тя е двойно повече от българската ви, но и трудът, нервите и унижението са в пъти повече. Затова си помислете дали цената си струва.
За мен вече е късно, имам твърде много тук, но платих скъпо. Сега като се замисля, се чудя нима животът ми наистина струва колкото един нов телевизор или хладилник?

Един последен съвет от мен – ако ще е билет, то нека винаги е двупосочен. Защото народът го е казал най-добре: „Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва този „гьол“!

Източник: http://e-burgas.com/archives/61943

Submit to FacebookSubmit to Google PlusSubmit to TwitterSubmit to LinkedIn
Powered by Bullraider.com

Политически блог на


Добри Божилов


Free business joomla templates